На „Герена" започна да става като на „Армията" - уволнения през 6 месеца, нови треньори, нови обещания, нови издънки, нови разочарования.
С разликата, че на „Георги Аспарухов" винаги е много по-тихо, отколкото в Борисовата градина. Ако не друго, то през последните години „сините" успяха да си извоюват един особен медиен комфорт, затова и солови акции като напускането на Георги Петков преди време идваха като гръм от ясно небе в иначе добре подредената къщичка на Левски.
Отстраняването на Илиан Илиев и назначението на Николай Митов едва ли може да успокои феновете в Сектор Б, които и без това започват да оредяват покрай слабата продукция на техните любимци напоследък. Действията на „синьото" ръководство обаче убедиха запалянковците в едно - че на "Герена" шефските решения са несъстоятелни като играта на футболистите.
Странно е как в рамките на комплекс „Георги Аспарухов" не могат да видят това, което се вижда отвън.
Левски отчаяно се нуждае от силна фигура - както на треньорската скамейка, така и в управата. Като погледнем последните назначения на „Герена", единственият наставник, от когото футболистите имаха страх, беше Георги Иванов. Той така и не успя да убеди фенове, ръководство и общественост в чисто треньорските си качества.
Преди него Ясен Петров беше мекушав и не можеше да вдъхне респект у играчите. Илиан Илиев имаше същия проблем. Николай Костов не успя да свикне с реалността тук, която беше доста различна в неговите представи.
Нa „Герена" опитаха да замажат назначението на Николай Митов с привличането на две безспорно големи фигури със синята фланелка от близкото минало - Елин Топузаков и Мариян Христов. Но това треньорско трио не може да бъде нищо повече от временен вариант. Левски просто има нужда от своя Hero (герой, но в случая на Левски - герой, на когото му викат Херо)
Димитър Димитров е точният човек в този критичен за „сините" момент. Ако Херо е готов да приеме предизвикателството, привличането му на „Герена" трябва да първи приоритет за ръководството. Особено, ако то иска да си върне доверието на публиката. Наред с големия си опит Димитров има друго важно качество - може да управлява със здрава ръка.
И няма да му пука да изхвърли когото и да било от състава. Вероятно няма и да му пука да каже „не" на шефовете по каквато и да било тема. Ще крещи на футболистите на тренировка и мач, но бъдете сигурни - те ще изорават терена за победата. Или просто ще запалят скъпата си кола със скъсания договор в джоба си. А и още нещо - Херо никога няма да се оплаче от голямото напрежение на „Герена". Той е наясно с това.Просто хванеш ли се с Левски или ЦСКА, ти трябват здрави нерви.
Днес сектор Б е забравил как оставаше на стадиона да аплодира дори при загуби. Сега клетите фенове на Левски едва издържат да изгледат до край победите. Това говори много. Още след равенството с Пирин (Гоце Делчев) привържениците на „сините" бяха пределно ясни - дори титла и купа няма да ги зарадват след досега показаните игри. Просто този отбор не заслужава да бъде шампион. Поне през този сезон. Голяма част от футболистите в този Левски изобщо не осъзнават какъв шанс получават. На други този клуб не им е на сърце. В отбора на Херо преди 13 години от настоящия състав едва ли щяха да намерят място повече от двама-трима играчи.
А сега на Левски освен Херо, му трябват и левскари. Някои от тях все още са в школата. Докога обаче?
