Яя и Коло Туре. Диего и Габриел Милито. Гари и Фил Невил. Жером и Кевин Принс Боатенг. Рио и Антон Фърдинанд. Михаел и Браян Лаудруп. Франк и Роналд Де Бур. Рафаел и Тиаго Алкантара. А защо не Веселин и Йордан Миневи.
Да, футболът е голям и братя дебнат отвсякъде. Понякога те играят рамо до рамо, понякога са съперници. Но на терена неизменно защитават както емблемата върху фланелката, така и честта на фамилията.
Талантът обаче невинаги се разпределя в равни дози. И затова често се случва единият брат да гради шеметна кариера, а другият да търпи провал след провал.
Представете си само - от една страна очевидно не ви достигат умения, а от друга феновете и специалистите следят напрегнато всяко ваше движение. И когато се окаже, че нямате спринта или удара на прочутия ви брат, всички са разочаровани и са готови да ви зачеркнат.
Примерите са много дори и в тесните рамки на България. Достатъчно е да се ограничим до две имена - Цанко Стоичков и Асен Бербатов.
Първият носи екипите на Чирпан, Локомотив Русе, Беласица и Ботев Пловдив. Сещате ли се някъде да е оставил следа? Ами просто не е.
"Убиха ме психически, понеже батко ми е Христо Стоичков", кахъри се Цанко. Докато е ученик, тренира със звездите на Барселона под погледа на Йохан Кройф, а негова снимка излиза в "Марка". Но всичко това се случва само защото е…брат на брат си.
После дойдоха шумните разриви в семейството. Двамата се караха и сдобряваха. Но докато единият капитализира славата си и се радва на живота в Маями, другият развъжда зайци на село.
Още по-сериозна е пропастта между Димитър и Асен Бербатови. Те започнаха от Пирин и минаха през ЦСКА, но приликите свършват дотук. Единият е нападател, другият - защитник. По-големият печели милиони и продължава да бележи, а по-малкият често се сблъсква със закона.
Вижте в галерията и други малко известни братя на големи футболисти. Някои от тях играят на прилично ниво, но за сравнение и дума не може да става - звездата в семейството е само една.
