Никой не е пророк в собствената страна, нали така? В страната на българския футбол (която далеч не е тая на Алиса с чудесата) няма много пророци...
Ако разгърнем CV-тата на 16-те треньори, които водят отборите от "А" група, виждаме само една-единствена шампионска титла. Емил Велев (сега в Славия) е първенец с Левски отпреди 2 години. Няма друг.
А извън България в момента работят треньори с общо шест шампионски титли на страната. Вероятно им е било време да направят крачката. Но историята доказва, че български треньор навън - това невинаги е на добре.
Иван Вуцов е първият, поемайки Хайдук (Сплит) през 1987 г.. По-късно Вуцата работи и в Арис (Солун), но на нито едно от двете места не оставя трайна следа и не налага в пълния и блясък коронната си схема "пакетно придвижване".
Големият пробив е на Христо Бонев, който печели титлата на Гърция през 1990 г. В Гърция и Кипър е първият оазис за български специалисти. През 80-те и 90-те десетки водят местните отбори, които обаче сега са далеч пред нас в развитие, бази и постижения.
Бонев печели титла и две купи само за два сезона с кипърския АПОЕЛ - 1995 и 1996 г. Това май го прави най-титулуваният български треньор зад граница.
Потокът от наставници на Острова на Афродита включва Спас Джевизов, Ангел Колев, Стефан Грозданов и още един куп имена. И, разбира се, големият Георги Василев.
За първи път Гочето (наричан още Генерала) стъпи на Острова през 1996 г., поемайки Анортозис. Оттогава Кипър е вторият дом на Василев. Къщата му с басейн в Агиа Напа и досега често е резиденция на семейството за дълги месеци, особено когато в България е зима. Гочето се завърна в Неа Саламина през 2003 г., а и до ден днешен името му е на почит в страната. Както би трябвало да е и у нас, след като човекът спечели 4 титли и 2 купи само за 7 сезона. И то с три различни отбора! В подкрепа на тезата за пророците, Генерала никога не е водил националния отбор.
Но за сметка на това изведе Унион (Берлин) до невиждани евротурнири и се превърна в легенда за този скромен отбор. Вероятно това постижение никога няма да бъде подобрено от друг наш сънародник. За четири години (1998-2002) в берлинските предградия Гочето изведе отбора на прага на първа Бундеслига, игра финал за купата, загубен от Шалке и стигна Купата на УЕФА. На стадион "Старото лесничейство" вероятно винаги ще помнят българина с мустаците. В турнирите го победи Литекс, но историята вече бе написана. Гочето си остава най-успелият треньор - българин зад граница.
Друг шампион - Димитър Димитров, печелил титли с Литекс и Левски у нас, сега не смее да излезе през деня от апартамента си в Саудитска Арабия. Навън е 45 градуса, а климатикът те спасява... Херо остави добра диря при предишния си престой в Ал Насър и миналата зима го поканиха "конниците".
Така наричат Ал Кадисия, отборът от град Кубар, където треньор е Херо. За негово съжаление тимът играе в червено, а и неговите последни успехи датират горе-долу от времето, когато и България бе на картата - Ал Кадисия е направил дубъл през 1994 г. Сега Херо води отбора уверено, ако целта е оцеляване. "Конниците" са на десето място от 14 тима, а в следващия месец мачове няма заради Купата на Азия.
А в страната българите би трябвало да са на почит. Стойчо Младенов бе носен на ръце през декември 2008 година, когато спечели Купата на Залива с местния Ал Ахли (Джеда). Тимът не е от грандовете тук, което още повече впечатли местните.
Стойчо сега пак се бори за името си в екзотична, но и трудна среда. Двукратният шампион с ЦСКА води египетския ЕНППИ. Отборът е от Кайро и базата му е мечта за всички родни клубове. Собственост на петролна компания и много подобен като създаване и съществуване на Литекс, отборът събира по не повече от 500 фенове на домакинствата. Но Стойчо се радва на силен сезон и е трети в класирането, веднага след колосите на египетския футбол Замалек и Ал Ахли. Пет точки делят ЕНППИ от върха, но реалистичната цел е място в тройката и участие в Африканската Шампионска лига.
Каква е тайната на успеха?
Младенов води със себе си роден екип - Анатоли Нанков, бившият защитник на ЦСКА Илия Дяков, кондиционен специалист, треньор на вратарите. Хора, на които може да се довери.
Херо разчита на проверени люде в щаба си, а сега го освежи пак със сънародници - Детелин Маслов и Красимир Безински.
Навремето беше ясно - назначиш ли Гочето Василев, с него идва Андрей Желязков. Тандемът се доказа къде ли не...
В момента Станимир Стоилов започва първото си предизвикателство като треньор зад граница. Кипърският Анортозис е име, но с нелеко настояще. До Мъри в щаба е вечният му помощник Цанко Цветанов, но го няма второто С от тандема - Наско Сираков. Времето ще покаже дали отново ще разчитаме на добра репутация в Кипър, където навремето български треньор значеше качество.
