Забравете за „тоталния футбол“, забравете за „диаманта“, забравете за „коледното дърво“ и се събудете в реалността, където Тиаго Мота е изобретил новата тактика 2-7-2, където вратарят играе пред защитниците.
Наистина.
Бившият футболист на Пари Сен Жермен, който след като се отказа в края на миналия сезон, пое тима на парижани до 19 г., е готов на революционната промяна в тактиката.
36-годишният Мота каза, че иска неговият отбор да играе „супер атакуващо“, но с идеята си вратарят да бъде броен като полузащитник, наистина, повдигна много вежди във футболните среди.
„Идеята ми е да играя офанзивно. Сбит тим, който контролира играта с висока преса и много движение с и без топката – каза Мота в интервю за Gazzetta dello Sport.
Искам футболистите ми винаги да имат три или четири опции и двама съотборници близо до себе си постоянно. Трудното във футбола е да правиш нещата простичко – да контролираш играта, да подадеш топката и да се освободиш отново.
Не харесвам цифрите на терена в момента, защото те подлъгват. Можеш да играеш супер нападателно в 5-3-2 и супер защитно в 4-3-3. Всичко зависи от качествата на играчите. Наскоро имах мач, в който двамата ми бекове играеха като 9-ка и 10-ка. Но това не означава, че не харесвам играчи като (Валтер) Самуел и (Джорджо) Киелини, които са родени за защитници.
Вратарят ще се брои към седмината от халфовата линия. За мен, нападателят е първият защитник, а вратарят е първият атакуващ футболист.
Вратарят започва атаката с краката си, а нападателят е първият, който трябва да пресира, за да си върнем притежанието на топката.“
В кариерата си Мота игра за отборите на Барселона, Атлетико Мадрид, Дженоа, Интер и ПСЖ. Стана два пъти шампион на Испания и вдигна веднъж трофея от Шампионската лига с Барса, след което бе част от историческия требъл на „нерадзурите“ през 2010 г. под ръководството на Жоз Моруиньо.
С ПСЖ спечели пет пъти титлата в Лига 1, като към тях добави пет купи на лигата и пет трофея от Купата на Франция. Отказа се през лятото на 2018-а и остана в клуба, като обяви желанието си някой ден да застане начело на парижани.
