Испанците си спечелиха съвсем заслужено европейската титла, като победиха по пътя си четири отбора световни шампиони, както и третите в света - хърватите.
А когато се стигна до финалния мач, в Мадрид вече потриваха ръце: Ние финали не губим.
Ще кажете - самоуверени са. Арогантни са. Как ще слагаш в тавата паелята с морски дарове, които още са във водата, казано образно?
Но историята ни шепне, че има защо да бяха уверени в успеха си испанците. Техните статистики за 21-ви век във футбола на най-високо ниво са направо смайващи. Те са хегемон в пълния смисъл на думата. Хегемон - да не се бърка с хамон.
Клубните и националният тимове на тази страна са спечелили 27 финала за 24-те години на новото столетие. И само три пъти са губили от съперници, които не са от същата страна. Защото има и няколко изцяло испански финала, които поставяме извън графата.
Ако направим обход на всички мачове за трофеите в Шампионската лига, Лига Европа (клубни), Лига на нациите, световни и европейски първенства (национални), ще намерим 27 испански шампиона.
В последния турнир, който бе създаден - Лига на конференциите, още не са стигали до финал. Но пък са минали само два сезона в него. И това ще стане, няма съмнение.
Но статистиките са показателни в другите надпревари.
За периода от 2001 г. насам Реал е спечелил шест решаващи мача за трофея в Шампионската лига. Никога не е губил. Барселона - четири, също с нула загуби.
В добавка имаме загубата на Валенсия от Байерн след дузпи, както и двете поражения на Атлетико, дошли обаче в изцяло испански финали (с градския съперник Реал). 10 спечелени финала, само един загубен от неиспански съперник.
Вторият по сила турнир - Лига Европа, стана Лига Севиля - седем пъти този отбор пороби състезанието и прибра трофея, като е стопроцентов във финали. Един от тях дори бе изцяло испански - с Еспаньол.
Но извън севилските луди нощи, Атлетико още три пъти триумфално мина през финали, като в единия случай би баските от Билбао.
Добавяме и успешните завършеци на Виляреал срещу Манчестър Юнайтед и Валенсия с Марсилия
Станаха 12 испански фиести. Срещу само един неуспех - само Алавес загуби от Ливърпул в първото издание на века с епичното 4:5.
На клубното ниво станаха 22 успешни финала за 24 години.
На национално ниво нещата също са впечатляващи.
Ла Роха би Германия, Италия и Англия на дуели за титла на европейските първенства.
Преди 14 години Иниеста вкара единствения златен гол и бе покорен световния връх срещу Нидерландия. Добавяме два финала в Лига на нациите - един спечелен с дузпи срещу Хърватия и един загубен от Франция с 1:2.
Така от 15 големи турнира - световни, европейски и Лига на нациите, за новия век, испанците си взеха тлъстия пай от 5 финала с 4 купи.
Общата равносметка за периода 2001-2024:
30 финала. Само три загубени от неиспански отбори. Не броим тези, които разплакаха Атлетико (срещу Реал), Еспаньол (срещу Севиля), Билбао (с Атлетико).
Не броим Суперкупи. Не слагаме тук и Световно клубно първенство. С тях отиваме на над 40 финала, но - да кажем, те са друга категория състезания спрямо изброените по-горе.
С две думи - доминация за историята.
Златен век!