Шест години след оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън, Манчестър Юнайтед се готви за поредното "най-важно лято в историята". Този път се говори за преструктуриране, за тотална подмяна, за променено мислене, за "рязане от корен" и т.н. Идването на Оле Гунар Солскяер донесе импулс, после донесе трезви анализи, а в момента носи основно съмнения и оптимизмът е доста сериозно пашкулиран някъде из тях.
Но едно е сигурно - 6 години след последния мач на Фъргюсън, този клуб е тотално променен като статут, стандарти на играчите в него и летва на целите.
"Как се стигна дотук" е една тема, която вероятно ще напълни поне два тома с дебелина на "Война и мир". Един ден ще ги напишат, ако нещата продължават така.
Но едно е очевидно - на трансферния пазар Юнайтед оперираше като богат наследник, разглезен от получени наготово коли, къщи и накити. Тоест - не знаеше как се харчи, за кого се харчи и как се конструира отбор.
При Фъргюсън отборът на Юнайтед имаше гръбнак - винаги. Шмайхел, Брус, Палистър, Инс, Хюз и Робсън бяха в началото на Висшата лига. Шмайхел, Фърдинанд, Кийн, Скоулс, Гигс, Кантона - след тях.
Видич дойде по-късно заедно с Евра.
Звездни фигури като Бекъм, Коул и Йорк, Роналдо, Ван Нистелрой, Тевес, Бербатов... Това бяха подправките, които правиха разликата. Но гръбнакът винаги бе на мястото си. Трансферите ставаха, за да се допълни отборът, да има по-здрава битка за места и за добавяне на екстра класа.
Сега е друго. Първо, за 6 години Юнайтед има вече четирима различни мениджъри. Петима, ако хвърлим в групата и Райън Гигс, който води отбора в три мача в края на 2014 г.
Ето ги всички попълнения, привлечени за периода на "Олд Трафорд" от всеки един от треньорите (без Гигс и Солскяер). Включваме само онези, за които са платени трансферни суми или са взети като свободни агенти, но с огромни заплати:
2013/2014 г.
Маруан Фелаини (Евертън) - 32,4 млн. евро, Хуан Мата (Челси) - 44,7 млн. евро.
Това бяха трансферите на Дейвид Мойс. Мата е в тима и днес, като през годините направи и силни мачове, но ефектът от изявите му е "полудобър" в най-добрия случай. Фелаини също донесе важни победи и точки, но в никакъв случай не се оказа "играч от калибъра на Юнайтед".
2014/2015 г.
Анхел ди Мария (Реал) - 75 млн. евро, Люк Шоу (Саутхемптън) - 37,5 млн. евро, Андер Ерера (Атлетик Билбао) - 36 млн. евро, Маркос Рохо (Спортинг) - 20 млн. евро, Дейли Блинд (Аякс) - 17,5 млн. евро, Радамел Фалкао (Монако) - под наем за 7,6 милиона евро на година, Ваня Милинкович-Савич (Войводина) - 1,75 млн. евро.
Първото голямо лято на прахосничество, ако можем да теглим чертата от дистанцията на времето. Над 200 милиона евро, дадени за играчи, от които се чакаше да са лидери. Днес в Юнайтед са Шоу, Рохо и Ерера, като вторият си тръгва със свободен трансфер. Левият бранител Шоу имаше проблеми с травми и проблясъци, но - с уговорки - той е сред тези, които са бъдещето на отбора. Останалото... Ди Мария, Фалкао, Блинд, както и братът на Сергей Милинкович-Савич (звезда на Лацио днес) са отдавна забравена тема за Юнайтед. Рохо не е все още, но е по-добре скоро да бъде.
2015/2016 г.
Антони Марсиал (Монако) - 60 млн. евро, Морган Шнайдерлен (Саутхемптън) - 35 млн. евро, Мемфис Депай (ПСВ) - 34 млн. евро, Матео Дармиан (Торино) - 18 млн. евро, Бастиан Швайнщайгер (Байерн) - 9 млн. евро, Серхио Ромеро (Сампдория) - свободен трансфер.
Вторият голям пазар на Луис ван Гаал, който отново излезе на клуба скъпичко - към 150 млн. евро. Марсиал може да мине за добра покупка, като статистически има гол или асистенция на всеки 130 минути в екипа на "червените дяволи". Но е ясно, че играе... когато е в настроение.
Депай, Шнайдерлен и Швайнщайгер минаха като комети през клуба, а холандецът в момента е звезда в Лион и се очаква да се върне във Висшата лига със статут на такава. Ромеро и Дармиан още са на "Олд Трафорд", но за това може да се сетим само, ако си вземем програмка преди мач. На последната страница изписват всички налични играчи на професионален договор с клуба...
2016/2017 г.
Пол Погба (Ювентус) - 105 млн. евро, Хенрик Мхитарян (Борусия Дортмунд) - 42 млн. евро, Ерик Байли (Виляреал) - 38 млн. евро, Златан Ибрахимович (ПСЖ) - свободен трансфер с астрономическа заплата.
Първият пазар на Моуриньо. Добри, солидни имена, както и един младок - Байли. В него Жозе бе видял своя бъдещ генерал на защитата, а кои сме ние да спорим с него точно по този въпрос!? Но Ерик и днес не е безспорен титуляр в отбраната на Юнайтед, да не говорим пък да е генерал. Вярно, млад е и времето може би е пред него. Златан вкара 28 гола в първия си сезон, преди да се контузи. Но травмата го извади от строя и плановете. Мхитарян угасна почти веднага, след като изгря, за да бъде разменен за Алексис Санчес с Арсенал.
Погба... Откъде да започнем с Погба? Огромен талант, потенциал до небето, но като реална ефективност и принос за отбора - меко казано спорни. И все пак - французинът е суперзвезда и също може да е един от тези, върху които да легне "пълната промяна".
2017/2018 г.
Ромелу Лукаку (Евертън) - 84,7 млн. евро, Неманя Матич (Челси) - 44,7 млн. евро, Виктор Линдельоф (Бенфика) - 35 млн. евро, Алексис Санчес (Арсенал) - 34 млн. евро (размяна за Мхитарян).
И четиримата още са в отбора, като бранителят Линдельоф и Лукаку вероятно ще са част от плановете на Оле. Непостоянни, но със сигурност качествени, те може да имат бъдеще в Юнайтед. За Матич е трудно да се каже същото, въпреки че първият му сезон бе направо чудесен. Вторият е катастрофа, а имаше и травми. Санчес е енигмата на всички енигми, въпреки при привличането му Жозе каза историческата фраза: "Алексис е онзи плод на върха на дървото, който е от най-сладките". По-скоро дотук е като ферментирал плод за ракия, в най-добрия случай. Юнайтед ще се раздели с него, стига да се намери кой да го купи, човекът си има тригодишен договор.
2018/2019 г.
Фред (Шахтьор) - 59 млн. евро, Диого Далот (Порто) - 22 млн. евро, Лий Грант (Стоук) - 1,7 млн. евро.
За последния не си струва да говорим. Трети вратар, който наближава 40 г. Странен трансфер, меко казано. Но поне почти безплатен. Фред е напълно непредвидим като разгръщане на потенциала. Не игра много през сезона, показа моментни проблясъци, но не и основание да го видим като постоянна величина в новия Юнайтед. Далот е обещаващ играч и е вероятният следващ десен бранител за години напред. Но отново - без гаранция, че ще израсне до класата, която трябва на "червените дяволи".
Изводите?
26 играчи, взети с пари или с огромни заплати (не броим върнати от наем и пробили от академията). Ако ги оценяваме като значимост за клуба, следа в него и потенциал за изграждане на следващия побеждаващ Юнайтед, с чиста съвест можем да кажем имената на Линдельоф и Шоу, с леки уговорки на Лукаку, Далот и Байли, с доста сериозни такива - на Погба и Марсиал. И, горе-долу, това е. За шест години, 11 трансферни прозореца и над 700 милиона евро за играчи, Юнайтед е уцелил сериозно в попълненията около 3 до 6 пъти. И то - без да успее да изгради гръбнак на новия си отбор с високи цели и амбиции.
Това, че се считат за успехи 3-4 спечелени трофея (без най-важните два), или, че един път отборът успя да завърши втори за сезоните след сър Алекс, е драстично занижаване на стандартите.
Очаквано, разбира се, след онази ера на успехи, успехи... Но политиката на пазара драстично трябва да се промени като начало на "революцията", за която се говори.
Иначе тя ще остане просто един бунт, който още наесен може да бъде потушен.
Например, с нова рокада на поста на мениджъра.
Сър Алекс е назначен за мениджър през 1986 г. и до 1991/92 г. е много зле в Юнайтед, бил е пред уволнение, но се разминава. После обаче когато укрепва властта си, става като диктатор, въвежда желязна дисциплина и лека-полека нещата започват да се получават. Не виждам кой може да е като сър Алекс. Дейвид Мойс, Гаал и Моуриньо ми се виждат като хора с много мек характер, а Соулскяр, норвежеца, който по английската телевизия му казват Солшар, има на лицето си такава детска усмивка, че изобщо не става за мениджър на Юнайтед, както правилно казва Пол Инс. Тези хора не са разбрали нещо твърде елементарно - че ръководителят трябва да е не само добър, но и строг. Сър Алекс като тропнеше с ръка по масата, всички трепереха. Бекъм още го боли бузата, когато сърът го замери с обувка. При такава ситуация най му отива да е мениджър на Юнайтед Капело. Той има осанка на диктатор, притежава властен характер и ще вземе страха на играчите.
Да бе, Пол Инс понеже е много успешен мениджър и взел да критикува Оле. И какво като има усмивка? Това да не значи, че е мекушав или нещо друго? Откога по усмивките ги определят качествата на мениджърите? Както направи Капело в Английския национален отбор след като не се усмихваше? Нъцки, нула, нищо...