Тяхната история надминава границите на възможното и разумното.
Борнемут в понеделник вечер удари Болтън с 3:0 и хиляди плакаха по терена след мача, целуваха тревата, носиха на ръце играчите и със сигурност не са спали. Градът празнува цяла нощ, пъбовете не затвориха.
Едва ли във вторник някой е отишъл на работа.
Борнемут е във Висшата лига с двата крака и двете ръце, въпреки че теоретично в последния кръг може да стане чудо - ако тимът падне като гост на Чарлтън, а Мидълзбро бие вкъщи Брайтън.
Но общият сбор на двата резултата трябва да е 20 гола в полза на Боро, който изостава с 3 точки.
Абсурдно.
Преди 7 години след една тягостна пресконференция всичко това можеше да се предвиди само във филмите. Администраторът, назначен от Футболната лига, обявява: "До края на работния ден трябва да получа чек със 100 000 лири, които да покрият разходите за най-належащите неща. Играчите не са взимали заплати от седмици. Клубът е близо до ликвидация."
Но се явява консорциум от фенове-дребни бизнесмени, и тази сума е покрита.
Клубът обаче е ударен с отнети 10 точки от актива и 18-месечна трансферна забрана. Намира се в четвърта дивизия.
Година по-късно "черешките" (прякора на отбора) започват сезона с -17 точки пак по финансови причини. И са сигурен изпадащ в Конференцията, извън професионалния футбол.
Но през януари 2009-а клубът се обръща към 32-годишния Еди Хау, току-що приключил като играч. Местно момче с близо 300 мача за отбора.
Еди насажда в играчите мисълта, че оцеляването е въпрос на живот и смърт - клубът ще загине, ако изпадне. В последния ден от сезона Борнемут бие Гримзби с 2:1 и остава в професионалния футбол. Въпреки 17-те точки хендикап от старта!
Година по-късно - промоция в Лига 1 и нов собственик - Адам Мъри, който заявава, че иска клубът да е стабилен член на Чемпиъншип, това е целта.
Борнемут никога не е стигал елита на английския футбол, а е на 125 години. Само веднъж е бил във второто ниво, докато не идва 2013-а, когато Хау, който за кратко напуска в посока Бърнли, но се завръща като мениджър, извежда отбора до нова промоция.
През този сезон тимът му играе страхотен футбол, като още по средата на сезона мнозина твърдяха: "Това е отбор за Висшата лига".
С 11 700 души капацитет на стадиона, с история, в която единственото значимо събитие от спортно-технически аспект е победата над Манчестър Юнайтед през 1984 г. за Купата на Англия, клубът в никакъв случай не е от мащаба на Висшата лига.
Но ето, че е там. На стадион "Dean Court", който обаче феновете от 100 години наричат "Goldsans" - Златните пясъци, по аналогия с близките плажове на крайбрежния град, ще дойдат Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал и Сити.
След 3:0 над Болтън и нахлуването на цялата публика на игрището, Еди Хау нямаше как да остане спокоен:
"Това е невероятна история, която ще се разказва и след сто години. Преди 6 сезона ние бяхме на колене и събирахме дарения в кутии по време на мачовете. Тогава група фенове извадиха спестяванията си и ги дадоха, а днес те са тук, на терена, празнувайки. Не те трябва да благодарят на мен и отбора, а ние на тях - те спасиха Борнемут! Аз съм израснал, гледайки червеното и черното, "черешките", моя отбор. Този ден остава завинаги като най-велик в живота ми."
След 125 години, последните 7 от които кошмарни, един 140-хиляден град и 11-хилядния му стадион доживяха славата.
Ливърпул, Юнайтед, Челси - добре дошли на Златните пясъци!
Чакат ви "черешките", които никой вече няма да подценява!
