На "Герена" изгря спокойствие и се възцари надежда, въпреки че първата тренировка на отбора мина в буря и дъжд. Наско Сираков влезе във владенията си със своята походка и излъчване на човек, който знае какво прави. Левскарите имаха нужда от това да го видят там, защото им се събра доста...
Казват, че най-добрата оценка за силата и работата на един човек дават враговете му. Няма цесекар, който да обича Сираков. Няма и такъв, който да е радостен от връщането му. Значи човекът си върши работата за каузата на Левски, която защитава яростно от 33 години - от първия ден, в който облече синята фланелка като играч.
Сираков е марката на дух, дисциплина, тежест във футболното пространство и работа в името на успеха.
За 9 години като ръководител на Левски (с почти година прекъсване) Наско вдигна 5 титли, чу химна на Шампионската лига, докосна полуфинал в евротурнирите. Наложи в Левски своето протеже и приятел Станимир Стоилов въпреки гласове и писания против.
И Мъри израсна, показа умения, направи отбор. Двамата заедно бяха юмрукът на Левски - единият подготвяше футболисти, разчитайки основно на заварени играчи и млади момчета от България. Без гръмки пари за селекция в периода 2005-2007 г. "сините" доминираха на терена, а Сираков държеше здраво нещата извън него.
Връщането на най-успешния ръководител в новото време на футбола ни идва точно навреме за левскарите. Две седмици след историческия резил, пробол дълбоко всяко "синьо" сърце, Батков направи единственият си верен ход. Наложи му се да преглътне егото си и да се обърне към човека, с когото изляха доста горчилка един по друг в последните години.
Но Левски търпя достатъчно, цели 4 години е като шхуна в открито море, без стратегия и посоки на развитие.
Със собственик, който говори рядко, но за сметка на това обикновено неадекватно, с директори и треньори - фигури, които не отговарят на стандартите на клуба. С футболисти, които прибраха големи пари, за да разхождат фланелката.
Сега Наско ще им покаже как се носи тя!
Левски е единен, когато Сираков е в клуба. А когато е единен, е силен. На 24 май 2014 г. клубът навършва сто години и никой не очаква друго, освен успех, титла и силен сезон.
Първите ходове на Сираков са ясни. Силни думи, но и още по-решителни дела. Довиждане Боримиров. Довиждане Ели, Михелич, Силва.
Довиждане на хората, които в Левски работа нямат.
Вероятно ще има и ръкостискане за довиждане с Гибона и Ники Илиев, негови съотборници от отбора от 80-те и приятели. Няма приятелство, когато става дума за работа.
При Мъри и Наско в последния им период в клуба, част от състава бяха имена като Валери Домовчийски, Живко Миланов, Лъчезар Балтанов, Мариан Огнянов, Георги Сърмов, Веселин Минев, Николай Михайлов, Мирослав Иванов. Те бяха налагани, а сега са или в чужбина с нелоши кариери (освен застоя при Домовчийски) или фактори във водещи отбори на "А" група, шампиони (Миро Иванов) и национали.
Това говори за работа в перспектива. Този отбор бе разбит, за да дойдат периодите на Вили, Кокала, Достанич, Костов, Илиан и Митов... Нито един не се утвърди така, че да го посочим с пръст и да кажем: Това е треньор за Левски! Митов тепърва има много да учи, а и... нека сме реалисти.
Завръщането на Мъри Стоилов при това ръководство е само въпрос на време.
Така е във футбола - винаги има нов сезон. 15 дни след ужаса от мача със Славия, левскарите се усмихнаха. Сираков се върна.
Той обеща това, което ние и без това си знаем - ще иска само победи.
