„Т.нар. ми по-слаб ляв крак е силен, колкото десния ми. Ударите с левия ми са по-мощни, тези с десния са по-добре насочени. Това е като да избереш най-доброто оръжие“.
Световният шампион с Германия Андреас Бреме бе толкова убеден в качествата и на двата си крака, че на Мондиал 86 в Мексико разстреля вратаря на домакините Пабло Лариос при изпълнението на дузпи на 1/4-финала.
Четири години по-късно, на финала срещу Аржентина, Анди Бреме отново застава зад топката за удар от бялата точка. Този път германецът изпълнява дузпата с десния си крак и така носи световната титла на Бундестима.
Мениджърът на Германия и на двата големи форума Франц Бекенбауер веднъж каза: „Познавам Анди от 20 години и все още не знам дали е десничар или левичар“.
Три десетилетия по-късно, все още не се наблюдават много футболисти, които да могат да играят еднакво добре и с двата си карка.
Един от очевидните примери за подобен играч в модерната ера е Санти Касорла. Неведнъж и Венгер дори е заявявал, че самият той не може да определи кой е по-силният крак на испанеца.
„Играех повече с десния си крак, но като малък чувствах болки в него и започнах да използвам левия си повече. След като започнах да играя професионално, продължих да използвам и двата си крака. Това обаче е нещо, върху което работя постоянно, за да съм сигурен, че нивото ми никога няма да падне“, споделя самият Касорла.
В модерния футбол съществува почти фетишизирано чувство към играчите, които предпочитат левия си крак. Третират се като докоснати от магьосник и са смятани за мантра.
Паоло Малдини прекара четвърт век по левия фланг на Милан и Италия, но знаехте ли, че по принцип е бил десничар?
За да можеш да играеш еднакво добре и с двата крака, трябва постоянна работа. В други спортове играчите, които могат да използват двете си ръце еднакво добре са смятани за уникални таланти.
Рони O`Съливан например може да вкарва почти еднакво лесно и с двете си ръце.
За щастие, ако нещо съществува в днешни дни, най-вероятно има поне едно проучване за него. Според едно на London School of Economics от 2009 г., по-голямата част от играчите (60%) са десничари, 22% предпочитат левия си крак и едва 18% сред футболистите от топ 5 първенствата в Европа се чувстват еднакво комфортно, използвайки който и да е от двата.
Според друго изследване, играчите, които използват и двата си крака, получават и с около 14-15% по-високи заплати. На левичарите също им се плаща по-добре, отколкото на десничарите.
„79% от футболистите на Световното първенство през 1998 г., както по-голямата част от населението, са десничари. Останалите предпочитат левия си крак. Много малко играчи са способни да ритат еднакво добре и с двата си крака“, пък се казва в изследване от 1998-а по време на Мондиала във Франция.
Все още обаче няма обединено мнение сред футболните специалисти дали е абсолютно задължително за големите играчи да ритат еднакво добре и с двата си крака.
Както казва Стив Бърнс, заместник-директор в академията на Астън Вила: „По-малко талантливите футболисти може да се упражняват да играят и с по-слабия си крак, но когато можеш да прави всичко с единия, защо да си правиш труда? Когато Пол Мърсън дойде във Вила, риташе само с десния си и вкарваше всичко. Много трудно можехме да го накараме дори да тренира с левия си“.
Докато Бреме, Малдини и до някаква степен Касорла имат свободата да играят с двата си крака в нетолкова критични точки на полето, какво може да кажем за голмайсторите?
Статистиката показва, че едва трима от топ 50 на голмайсторите във Висшата лига са вкарали повече от четвърт от попаденията си с по-слабия си крак. Габриел Агбонлахор (33% с левия крак) води в тази класация, Оле Гунар Солскяр (29% с левия крак) е втори, а Робин ван Перси (27% с десния) се нарежда на трето място.
В модерния футбол специалистите измислиха и интересен начин да компенсират неспособността на някои играчи да използват еднакво двата си крака. Разкъсващите пробиви на Ариен Робен по десния фланг, влизането му навътре и стрелба с левия. Ашли Йънг се опитваше да прави подобни неща в Манчестър Юнайтед.
От другата страна обаче са футболисти като Антонио Валенсия, за когото е почти невъзможно дори да си помислим, че може да направи ключово центриране или удар с десния си крак. Нещо подобно на Мартин Петров, чийто ляв крак го заведе дори в Манчестър Сити.
За да станат нещата ясни докрай, поглеждаме и към Рикардо Куарешма. Един от най-обещаващите португалски таланти, който не ползваше левия си крак за нещо друго, освен за „патерица“. Куарешма дори „патентова“ ударът с външната част на крака си.
„Ще трябва да се научи, иначе няма да играе. И съм сигурен, че ще се промени и ще се дисциплинира тактически. Обича да стреля с външната част на крака, но ако ме попитате след няколко месеца, ще си говорим за друг Куарешма“, каза Жозе Моуриньо за него през 2008-а, когато пристигна в Интер.
Специалния обаче не успя да научи Куарешма на абсолютно нищо. Всъщност, тогава започна и падението на португалското крило. Получи наградата Bidone d`oro за най-слаб футболист в Серия „А“ през онази година, след което не му потръгна нито в Челси, нито при завръщането му в Порто.
И все пак, старата максима „когато нещо върви, няма смисъл да го променяш“ важи и тук. Защото ако бъдем откровени, и Лионел Меси има нужда да подобри играта си с десния. Това обаче не му пречи да е носител на рекордните пет „Златни топки“, нали?
