Въпреки слабите си резултати ЛА Клипърс винаги са привличали внимание. Вярно предимно с негативни новини - загуби, грешни трансфери, контузии на звездите. Всичко това накара хората да гледат пренебрежително на втория тим от Ел Ей. През тази година обаче всичко това е на път да се промени най-вече заради едно човек - Блейк Грифин, около когото се оформя сериозен отбор.
Доскоро за Клипърс по важен бе олимпийския принцип на барон Де Кубертен - да участваш, без значение от резултата. За последните 11 години отборът смени 7 треньори, на които бе даден шанс да изградят боеспособен състав. Въпреки това в 10 от тези случи тимът завършваше сезона с отрицателен баланс между победи и загуби. Това донякъде даваше предимство на тима при избора на играчи от драфта, тъй като избираше от първите 15 таланти. Нито един от привлечените обаче, с изключения на взетия под №6 през 2003 г. Крис Кемън, не се задържа в състава повече от 5 години.
През март 2010 г. на собственика Доналд Стърлинг явно му писна вечно да е на губещата страна и се зае с опит да оправи нещата. Първо изгони Майк Дънлеви, който се задържа начело на тима 7 години. През февруари Дънлеви се раздели с треньорския пост, а през март бе отстранени и като генерален мениджър. На капитанския мостик бе сложен амбициозния Вини дел Негро, който на 2 пъти класира Чикаго Булс за плейофите. Клипърс бе доста активен на пазара - взети бяха младите Ал Фарик Емин и Ерик Бледсоу, а по едно време клубът бе сред борещите се за подписа на мегазвездата ЛеБрон Джеймс. Голямата промяна обаче дойде съ завръщането на Блейк Грифин, който бе взет в тима година по-рано, но пропусна сезона заради травма на коляното.
Стартът на новия шампионат не предложи нищо ново на феновете - Клипърс загуби 13 от първите си 14 мача. И понеже една беда никога не идва сама на 9 ноември тежка контузия получи Крис Кемън. Малко преди него в лазарета влезе славният ветеран Бейърн Дейвис, което обаче не отчая Дел Негро. А просто го накара да даде път на младите в тима. Блейк Грифин бързо навлезе във форма и накара баскетболната общественост в САЩ да се влюби в него. И да го сравнява не с кого да е, а със самия ЛеБрон Джеймс от първия му сезон в НБА.
Любимото място на Блейк е зоната под самия кош, където не може да се задържиш повече от 3 секунди. Там Грифин е неудържим благодарение на своята великолепна физика. №32 от Клипърс разполага с бързи крака, отлична координация и забива безпощадно. Без значение кой се изправя срещу него. На всичко отгоре мотивацията му за игра е огромна, което сякаш заразява останалите в отбора. Това личи най-вече от взривните му забивки, с които обикновено завършва атаките на тима.
Блейк е особено полезен, дори след като съперниците му разучиха неговия стил на игра. Около него обикновено се събират поне двама от противниковия състав, което оставя свободен някой от съотборниците му. Неслучайно в актива си Грифин има поне 4 асистенции на мач, което е повече дори от всепризнатия гуру на подаванията при най-високите в НБА Тим Дънкан.
Другата причина за добрите изяви на Клипърс е Ерик Гордън. Световният шампион с тима на САЩ през миналия сезон бележеше средно по 16.9 т. на мач, но през настоящия увеличи актива си на 24.1 т. Благодарение на него през януари Клипърс се разправи последователно с 3 доста сериозни опонента - Денвър Нъгетс, Маями Хийт и ЛА Лейкърс. В тази минисерия Гордън записа средно по 28 т., като не се колебаеше да поведе тима в най-трудните моменти. На всичко отгоре в един тези мачове Ерик напълно обезличи една от големите звезди на Лигата Кобе Брайънт.
Трябва да се отбележи, че през декември по-малкият тим от Ел Ей направи и още един успешен ход - привлече нигериеца Айк Диогу, който допълнително усили мощта на тима особено при борбата под кошовете. По същото време ветеранът Бейрън Дейвис бе пред преминаване в Шарлот Бобкетс, което явно не му се хареса и той реши да докаже, че си заслужава мястото в Клипърс. Бейрън се превърна познатия лидер, като взе нещата в свои ръце и обедини всички около себе си. Дейвис отново стана познатият подавач, а когато пред него има хора като Грифин и Гордон нещата се получават лесно. Именно в този момент Клипърс рязко повиши резултатността си и след като до началото на декември отборът бележеше по 95.4 т. на мач, тя се повиши на 100.9 т.
Въпреки огромната енергия на Грифин и компания все още е рано да се твърди, че Клипърс ще играят сериозна роля в шампионата. Заради слабата серия на старта на сезона, тимът може и да не стигне до плейофите. Неопитността на част от младите играчи все още си личи. Доказателство е фактът, че в някои срещи отборът пропуска по 15 (!) поредни опита за стрелба, което няма как да остане безнаказано.
Ерик Гордън е с травма на лакътя, което обещава нови проблеми за тима на Дел Негро. Самият той обаче е спокоен, тъй като и да не се класира за плейофите, може спокойно да пробва нови и нови варианти, за да обиграва състава си. В който все пак има петима души, които все още не са навършили 23 години. Но скоро в строя отново ще бъде Крис Кемън. Така че пред Клипърс перспективата е повече от добра. Каквито са и уникалните забивки на Блейк Грифин. А най-важното е, че тимът вече скъса с принципа на Пиер де Кубертен и иска не само да участва, но и да побеждава.
