СИМВОЛ НА МОГЪЩИЯ ДУХ НА ГЕРМАНИЯ
Бундестимът, както май го наричаме само в България (в Германия е известен като "Die Mannschaft" - "отборът", или "Die Nationalelf" - "националната единайсеторка"), изживява много трансформации през годините, превръщайки се междувременно в най-успешния национален отбор в Европа и втори в света за всички времена.
Постиженията на Германия на Европейските първенства - три титли и три финала, и на Световните - три титли и четири финала, са изумителни за страната, преживяла поражение във Втората световна война, разкъсана на две (три) по волята на победителите и въпреки това възправила могъща снага.
Националният тим на бившата ФРГ по това време е само един от трите германски национални отбора - освен него през 50-те години в световните квалификации се състезават още социалистическата ГДР, както и сборен тим на областта Саар, която по това време е под френско управление.
Победата в Швейцария през 1954, когато по-малко от десетилетие след края на войната възпитаниците на Сеп Хербергер стават световни шампиони, символизира онзи могъщ немски дух, превърнал тази част от Германия, щастлива да остане извън комунистическия блок, за кратко време отново в първостепенна световна сила в икономически и политически план.
НИКОЙ НЕ НИ ОБИЧА, НО НЕ НИ И ПУКА ОТ ТОВА
Така започва немската доминация във футбола, изразена най-добре в класическата фраза на Гари Линекър - "Футболът е проста игра: 22-ма тичат след топката 90 минути, а накрая германците печелят".
Великият голмайстор изрече този култов бисер, след като неговата Англия отпадна с дузпи от немците на полуфиналите на Мондиал'90. Няколко дни по-късно ФРГ спечели третата си световна титла, а след година се обедини и с източната част на страната - бившата ГДР.
От това Бундестимът става още по-силен, като към звездите като Лотар Матеус, Андреас Бреме и Юрген Клинсман, се присъединяват други като Матиас Замер и Улф Кирстен.
"Маншафтът" продължава да малтретира всички до ден днешен, появявайки се със забележителна честота на финалните мачове на големите първенства, а през 1996 завоюва и третата си засега европейска титла.
Основното обвинение към германците по традиция е, че футболът им е скучен, разчитащ на физическата сила, лишен от фантазия и поставящ ефективността на пиедестал. Това до голяма степен е вярно, макар че през годините те са имали забележителни играчи като Франц Бекенбауер, Волфганг Оверат, Гюнтер Нетцер, Карл-Хайнц Румениге и т. н.
В наши дни обаче мултинационалният състав на Германия (включва бразилци, поляци, турци, араби, ганайци и други по произход с немски паспорти) е един от най-офанзивно и атрактивно играещите, както видяхме миналото лято на Мондиал 2010. За разлика от миналото тази пъстра по етническия си произход палитра от играчи вече радва окото на футболните естети. Така например, благодарение на глобализацията, в халфовата линия редом до класическия немски железен боец, какъвто е Бастиан Швайнщайгер, играе брилянтен техник като Месут Йозил.
Миналото няма как да бъде заличено и заедно с италианците Бундестимът е вероятно най-мразеният по света национален отбор, но, нормално - в човешката психика е заложено да не обичаш тези, които те побеждават... Със сигурност, на германците обаче не им пука.
ЗАРАЖДАНЕТО НА ЕДНО НОВО СЪПЕРНИЧЕСТВО
Голямата цел пред Бундестима по пътя към ново подобряване на собствения рекорд по спечелени европейски титли, е да преодолеят своята "черна котка" и съответно най-добър отбор на последните две големи първенства - Испания.
Традиционните врагове, с които немците ги свързва дългогодишно съперничество с променящо се надмощие, са отборите на Англия, Холандия, Италия, Франция и Аржентина. Само че през последните години Испания изплува над всички тях като нова суперсила.
Действащите световни и континентални първенци победиха Германия с по 1:0 на финала на Евро 2008 и на полуфинала на Мондиал 2010 и сега също са фаворит за първото място. Заедно с отбора на Холандия, когото току-що разби в контрола, Маншафтът обаче ще им бъде основна конкуренция. Нека видим как стоят нещата в състава на Йоахим Льов.
(ПОЧТИ) ЯСЕН ТИТУЛЯРЕН СЪСТАВ
Както при европейските първенци Испания, така и при техните подгласници от Бундестима до голяма степен нещата са ясни.
На вратата е Мануел Нойер, считан от някои за най-добрият в света в момента. Новият страж на Байерн, който бе в Шалке до лятото, изигра пълни 900 минути в десетте мача от квалификациите, като не даде никакъв шанс за изява на резервите си Вийзе и Цилер.
В защита основната разлика в сравнение със състава от световното в ЮАР е влизането на младия Матс Хумелс от шампиона Борусия (Дортмунд) на мястото на 32-годишния Арне Фридрих, който първо претърпя тежка контузия в кръста, а преди два месеца резтрогна договора си с Волфсбург и все още не си е намерил нов клуб.
Пер Мертезакер от Арсенал и особено капитанът Филип Лам са безспорни, а най-вероятно ще играе и съотборникът му в Байерн Холгер Бадщубер. Немалко минути в квалификациите записаха Хайко Вестерман от Хамбургер и Бенедикт Хьоведес от Шалке, но първият не е викан от февруари, а участието на втория в титулярния състав минава през размествания на позициите в отбрана.
В средната линия ситуацията е още по-ясна и от тази в защитата. Там са героите от южноафриканското лято Сами Кедира, Месут Йозил, Томас Мюлер и Бастиан Швайнщайгер, ако е здрав. Когато не е, предпочитаният от Льов негов заместник е колегата му от Байерн Тони Кроос.
Близо до нулева е вероятността бившият капитан Михаел Балак, който играе добре в Байер, да се върне за едно последно голямо първенство, след като нещастно изпусна ЮАР 2010 заради контузия и се оказа, че отборът може и без него, а егото му е прекалено голямо, за да играе периферна роля.
Друга любопитна въпросителна е кой от двамата близнаци Ларс и Свен Бендер ще намери място сред 23-мата. При наличието на Кристиан Траш и Симон Ролфес, които също играят в центъра, футболистите на тази позиция стават твърде много, но все пак Ларс от Байер има повече шансове, отколкото брат си Свен от Борусия (Дортмунд).
КЛОЗЕ И ПОДОЛСКИ ИЛИ ГОМЕС И ПОДОЛСКИ ИЛИ ДОРИ КЛОЗЕ И ГОМЕС?
Нападението е тази зона от терена, където националният селекционер има най-много материал за разсъждения. Засега той упорито отказва да пуска заедно Мирослав Клозе и Марио Гомес въпреки убийствената форма на последния в Байерн. Етническият поляк си тръгна от баварския гранд и потърси редовна изява в Лацио именно заради него, но продължава да е предпочитан вариант.
Не е като да няма аргументи за това, разбира се - с 9 гола в квалификациите и общо 62 за Германия, Миро продължава да твори история и да гони великия Герд Мюлер, който води класацията с 68, но скоро ще бъде настигнат.
33-годишният Клозе е уникален с това, че през цялата си кариера винаги е играл по-силно за националния отбор, отколкото в своите клубове. Стрелец номер едно на Мондиал 2002 е единственият футболист, вкарвал поне по 5 пъти на два поредни такива форума и поне по 4 на три. С общо 14 гола на световни първенства той има колкото Мюлер, като пред тях е само бразилецът Роналдо с 15.
Друг подобен на него феномен, който е постоянен с изявите си за Бундестима и формата му там категорично засенчва изявите на клубно ниво, е партньорът му в нападение Лукас Подолски. Двамата поляци отново ще играят рамо до рамо за Германия на Евро 2012, освен ако Льов все пак не реши да даде шанс на Гомес.
Това би означавало и промяна на схемата в 4-4-2 и връщане на Мюлер при халфовете. С Подолски в състава тактиката 4-3-3 се запазва и Томас ще действа по десния фланг. Това е и далеч по-очакваният вариант и вероятно титулярният състав от Южна Африка ще претърпи единствено една промяна в защита.
ПЛАШЕЩО МЛАД ОТБОР
Отдолу напират много талантливи младоци от шампиона Борусия (Дортмунд) като Шмелцер, Бендер, Гроскройц, Гюндоган и особено тийнейджърът Гьотце, но във футбола и във живота решение, което работи, обикновено не се пипа, тъй че те ще имат време пред себе си за в бъдеще.
Така или иначе, очакваната основна единайсеторка, която ще представя Германия в Полша и Украйна, е достатъчно млада. В целия разширен състав Клозе едничък е на повече от 30, а вторият най-възрастен - резервата в нападение Какау, е на точно толкова.
При това положение Лам, който е на 28, 27-годишните Швайнщайгер и Мертезакер, както и Подолски (26) са истински ветерани с огромен опит.
За всички останали европейски отбори плашещо ниската средна възраст на германците е наистина стряскаща, защото навява мисли за предстояща дългогодишна хегемония.
Която защо да не започне точно от лятото на 2012...
