Миналата сряда Рим тъкмо се пробуждаше, когато Даниеле Де Роси вече се трудеше здраво на тренировка. Той бе единственият футболист в базата на Рома.
За същия ден във Флоренция бе насрочено погребението на негов близък приятел - 92-годишния бивш администратор на националния отбор Пиетро Ломбарди.
Де Роси просто нямаше как да пропусне траурната церемония. Веднага след заниманието халфът взе душ, прибра екипа си в сака и потегли на път.
Ломбарди бе не просто сътрудник в „скуадра адзура“. Двамата станаха изключително близки по време на световното първенство през 2006 г. Когато Даниеле получи червен картон и наказание за 4 мача за удара с лакът срещу американеца Брайън Макбрайд, именно администраторът му помогна да не превърти от напрежението.
Разказваше му истории от младостта си, споделяше му за ужаса на войната. Благодарение на тази терапия Де Роси излезе във финала срещу Франция и дори вкара при изпълнението на дузпи.
Заедно с Даниеле за погребението във Флоренция отпътува и златният му медал от онази паметна вечер в Берлин. Администраторите не получават отличия от световните първенства, а асът на Рома винаги е смятал това за адски несправедливо - според него всички членове на екипа заслужават награда.
Докато се сбогуваше с мъдрия си приятел, той извади медала от джоба си и го положи в ковчега. Да, точно така - най-важният и ценен медал в цялата му кариера.
Повечето хора вероятно въобще не са чували за Пиетро Ломбарди. И в това няма нищо учудващо - той никога не е попадал в центъра на вниманието. Не е играл футбол, а основната му професия е полицай. Като служител на реда във Флоренция през 80-те е командирован да охранява базата в Коверчано, където по традиция се подготвя националният отбор.
Отначало изпълнявал задълженията си тихо и скромно - следял за нахални тифози. След това играчите започнали да го поздравяват. Всеки път намирали общи теми за разговор. И скоро Пиетро започнал да им помага за всякакви организационни дреболии.
В началото на 90-те за селекционер бе назначен Ариго Саки, а Ломбарди се озова в административния щаб. Той трябваше да следи за склада на екипировката и тренировъчния инвентар.
Бившият полицай до такава степен бе приет в отбора, че започнаха да го наричат с прякора Spazzolino (четка за зъби). Защо ли? Пиетро обичал да лъсва бутонките до пълен блясък, дори и без никой да го моли.
По време на Мондиал 2006 той бе вече на 80 години. Оперативната работа бе прехвърлена на по-младите и пъргави негови колеги. А Пиетро получи статута на мъдрец. И правото да разговаря с играчите.
„Благодарение на тях се чувствам млад. Те ме приемат като свой дядо. Световната титла е най-голямата радост в живота ми. Задълженията ми на турнира се изчерпваха с това да проверя дали всички са си легнали навреме“, споделя администраторът през 2010 г. в едно от малобройните си интервюта.
И ако съдим по постъпката на Де Роси, Пиетро Ломбарди наистина е бил един велик дядо.
