Това бяха гледки, които умилиха всеки нормален фен по света. Таитяните се радваха, викаха, направиха традиционния си танц, сякаш гребат с кану, а треньорът им пусна една сълза. Един гол, при това в загуба с 1:6, а значеше толкова много.
Таити не дойде с канута на Купата на Конфедерациите, но ще си иде с кану, пълно с голове.
Вероятно го чакат катастрофални загуби от Испания и Уругвай, но... на симпатягите не им пука. В приказния им архипелаг в Полинезия хората са танцували по плажовете от радост, че виждат своите момчета на терена срещу Нигерия.
Целият свят ги гледа.
Само един от 23-мата таитяни на турнира е професионалист. 33-годишният Марама Ваируа бе една от сензациите във френската лига преди десетина години, когато стана и шампион с Нант. Миналия сезон изкара в Панатинайкос, сега вероятно ще се върне във Франция.
Останалите са любители с огромно сърце за играта. Четирима в тима са с една фамилия - Техау. Не е грешка, трима са братя (Джонатан, Лоренцо и Алвин), а Теануи е братовчед. Джонатан написа история като вкара автогол и гол в мача с Нигерия.
Вратарят Хави Самин е учител по физическо, а грамадният централен защитник Таматоа Вагеман е фитнес инструктор. Личи му - повече прилича на културист, отколкото на футболист...
Как стигнаха те до Бразилия?
В първенството на Океания за 2012-а не участва Австралия, която игра на Купата на Азия. Големият фаворит бе Нова Зеландия, но на полуфинал "кивитата" сензационно паднаха от Нова Каледония. На финала пък таитяните изненадаха този тим с 1:0 и - ето ги на Конфедерациите срещу Нигерия, а после и срещу първенците на Европа, света и Южна Америка - Испания и Уругвай.
Те спечелиха вече неутралните с чистотата на емоциите, които предизвикват. Преди мача подариха огърлици на съперниците, които видимо се трогнаха от жеста. Треньорът на Нигерия Стивън Кеши дори си носи подаръка на врата през целия мач, като знак на уважение към таитяните.
Огърлици за съперниците - това не е в тон с модерния футбол и роботизирането му.
Досега островът бе известен със силно ръгби, както и с приказни места из архипелага като Бора-Бора (първороден, на местния таитянски език). Туризмът е прехраната на местните, живеещи в това райско кътче.
Техните момчета отидоха като туристи в Бразилия, но колко гордо гледаха по време на химна им, колко се радваха на гола си, как им блестяха очите, когато си сменяха фланелките с нигерийците след мача...! Това е смисълът, нали? Нищо, че няма да гледаме равностойни мачове, хората играят със сърце и душа.
Резултатите са предвидими, само вижте последните мачове на Таити преди турнира. В контрола срещу отбора до 20 години на Чили се стигна до катастрофалното 0:7. Не е извинение, че там не игра Ваируа. Дни преди заминаването за Бразилия, тимът бе на лагер край Париж и игра мач срещу сборен тим на местни емигранти от парижки квартали. Таитяните паднаха с 1:3...
Дано Шави, Иниеста, Суарес и Кавани бъдат милостиви към симпатягите.
Те не бива да си отиват у дома с разбити сърца. Мнозина от неутралните фенове вече поне със сигурност знаят за кого са на турнира.
Както написа в. "Мирър", това е малко като да подкрепяш Англия - симпатични са и знаеш, че ще загубят. Разликата е, че не можеш да им се сърдиш и да ги виниш, че не са дали всичко...
