Задава се мачът на годината за българския футбол. Колкото и да се радваме на влизането на Левски и ЦСКА в групите на Лига Европа, да треперим за сблъсъци с АИК или ТНС, гостуването на националния отбор точно след седмица на "Уембли" е събитие от съвсем друг калибър.
Колко страшни са "трите лъва"? Колко ще ни уплаши и ревът на митичния стадион?
Мнения сочат момента като изключително удобен да срещнеш англичаните. Били разколебани от слабата си игра на световното, селекционерът Капело прави гафове, нетипични за иначе лъскавата му кариера... Критиките жилят жестоко звездите, които играели силно във Висшата лига, но се пестели с националната фланелка. На Острова дори говорят за цялостна криза на футбола, липса на таланти от детско-юношеските школи, твърде много чужденци в отборите...
Сякаш тази Англия не е страшна. На вратата ще бъде 23-годишният Джо Харт, който никога не е играл в официален мач за страната си. В защита ще липсват капитанът Рио Фърдинанд и бившият капитан Джон Тери, а Глен Джонсън от Ливърпул е в ужасна форма. В средата на терена херния извади от мача звездата Франк Лампард, вероятно ще има нови лица като Адам Джонсън, които нямат много опит в националния. Питър Крауч е под въпрос в атаката, а Уейн Рууни вкара от дузпа за Манчестър Юнайтед след 14 мача без гол, но никога не е бил толкова слаб в толкова двубои поред... Изглежда като лавина от проблеми върху главата на Капело. В добавка феновете освиркаха звездите в контролата срещу Унгария. Нищо в английския лагер не изглежда наред.
Сега е моментът да идеш на "Уембли" и да нанесеш още един удар в сърцето на агонизиращата футболна империя!
Дали е така?
Ключовата дума за обратната теза е "мотивация". На вратата Харт ще трябва във всеки мач да печели правото да е дълго време номер едно. В момента той вероятно е и най-добрият вратар във Висшата лига. Накърненото самочувствие от световното първенство ще направи отбраната двойно по-агресивна и устремена във всяко единоборство. Стивън Джерард с капитанска лента на ръката сякаш играе с удвоени сили, а срещу нас пак ще е така заради отсъствието на Фърдинанд. Дори Рууни да е зле, или пък да го оставят на скамейката, Питър Крауч и Джърмейн Дефоу (ако са здрави) или Тио Уолкът са жадни за шанса си и няма да го изпуснат. И тримата играят силно от началото на сезона и нижат голове, а Крауч е оръжие "за масово поразяване", когато съперниковата защита е неубедителна във въздуха и при физическите единоборства. А последните мачове и постоянните ротации в отбраната на България (повечето принудителни заради контузии) обуславят такава колебливост у нашите. Ако Англия наложи динамика и физическа битка, ще имаме проблем.
Ако оставим настрана формата и спортно-техническите анализи обаче, цифрите са обнадеждаващи. Англия исторически не тръгва особено убедително в квалификации, през този век само два пъти на старта "трите лъва" са побеждавали. И двата пъти - Андора. Ние все пак не сме Андора...
Притеснителното е, че и България стартира по подобен начин. Само два пъти през този век и ние сме тръгвали с успех. Но все като гости - 2:0 в Белгия (за "Евро 2004") и 3:1 в Исландия (за "Мондиал 2006"). Обнадеждаващо е и, че последната ни визита на "Уембли" завърши 0:0. Лошото е, че никога не сме побеждавали родината на футбола.
И така плюсове и минуси до безкрай...
Експертът по правене на програми за квалификации Иван Вуцов някога казваше: "Понякога може да отстъпиш крачка, но да спечелиш стратегическата следваща." Имаше предвид, че не винаги най-зрелищният и чакан от феновете мач е най-важен. И сега е така - много по-важно от точка или три на "Уембли" е да бием Черна гора в София 5 дни по-късно. Защото реми в Лондон ще загуби смисъл при издънка срещу отбора, от който ни трябват 6 задължителни точки в битката за "Евро 2012".
