Левски изпусна титлата през миналия сезон по особено болезнен начин. Провал през предстоящата година няма да бъде простен, защото на 24 май 2014-а клубът става на 100 години.
За левскаря това значи - титла, купа и победи!
Дали има сила в този Левски? С какво са по-добри "сините" от пролетта, когато тягостно взимаха точки, но в нито един момент не играха като... Левски.
На първо място е факторът Наско Сираков. С него е сигурно, че Левски няма да има проблем с мотивацията, с дисциплината и точните действия в организацията вътре в клуба и отбора. Сираков гарантира професионализъм. Поне това е доказал, когато е работил като директор в любимия си клуб. Той е голямата надежда на левскарите.
В Левски има и нов номер 9, който може да има решаваща роля.
Цветан Генков вероятно не е оценяван като супериграч у нас, но заслужава сериозно внимание. В Полша Цецо получаваше ласкави оценки за играта си, а в последния сезон загуби мястото си в състава на Висла по причини, обикновено пречещи на българите зад граница. И нямащи общо с играта му.
Генков, прибавен към Базил де Карвальо и Жоао Силва, правят конкуренция в атаката, която е №1 у нас.
И тримата ще вкарват, ако разбира се на Силва не бъде намерен отбор.
Левски намери и близнак на Гари Родригес, който бе откритието на миналия сезон. Рамон Лопес ще бъде хитов играч на фланга, точно както напролет Гари носеше точки и неприятности за съперниците. Първите отзиви за Лопес са чудесни, а при такива централни нападатели, крилата на Левски ще са от решаващо значение.
Плюсове са и запазената халфова линия, като цяло липсата на текучество от 2-3 сезона и обиграният състав. Като плюс може да бъде отчетен и ранният старт на сезона, защото още на 4 юли Левски приема Иртиш в първи мач от Лига Европа. И преди началото на първенството ще е изиграл 3 (ако не направи някоя глупост срещу казахстанците) официални двубоя.
От контролите дотук изводи трудно могат да се правят. Победа над третодивизионни бразилци с 1:0 и реми 1:1 с Матерсбург, който изпадна в Австрия. Резултатите са без значение, но Левски бързо трябва да влезе в час, защото мачовете са на една седмица разстояние.
Лудогорец има малко повече време за подготовка, а и я прави в традиционният си стил - без много шум. Привлечен бе Христо Златински, който е с много опит, играе вероятно и най-добрия футбол в кариерата си. Но загубата на четирима водещи футболисти - Емил Гъргоров, Любомир Гулдан, Станислав Генчев и Урош Голубович, не може да не окаже влияние. Реално напуснаха титуляри във всяка зона от състава...
За Лудогорец може и да не е достатъчно само да задържи нивото си от миналия сезон. Тогава титлата бе спечелена и с малко късмет, и без зрелищни игри. Очаква се по-силен Левски, а и един амбициран Ботев, който да претендира за златото.
Този Ботев се стяга за Лига Европа, след като някак изненадващо получи мястото на ЦСКА.
С треньор Мъри Стоилов и финансовия гръб на спонсора си, както и с армията ентусиазирани привърженици, Ботев е един от трите фаворита за титлата. Нови имена почти липсват, но паралелно с атаката на първото място от отбора, клубът гради базата и новия си стадион, което означава, че в Пловдив е задвижен поредния футболен проект. Ботев ще е фактор през сезона, а догодина, ако всичко върви по план, вероятно ще е №1 в селекцията, със стадиона и инфраструктурата.
Дотогава пловдивчани все още са трети конкурент след Лудогорец и Левски.
Казват, никога не изключвайте от сметките ЦСКА. Засега можем спокойно да ги изключим, пък до края на лятото има още време за какви ли не чудеса там...
