Трудно е да се намери връзката между новата космическа заплата на Кристиано Роналдо и началото на 60-те години, но колкото и да е невероятно става въпрос за една половинвековна история. Повече от 50 години, в които се разказва за футболисти, пари и рекорди...
Когато Джони Хейнс става първият играч, достигнал седмично възнаграждение от 100 паунда през 1961 година, новината е нещо много повече от чудо за три дни. Вестта, че Кристиано ще взема еквивалента на 288 хиляди паунда в евро (и то след удръжките) също обиколи кълбото, но някак си не е същото...
До началото на 1961 в Англия има таван на седмичните възнаграждения на футболистите, който е в размер на точно 20 паунда.
Обществото не иска да приеме, че състезателите заслужават по-високи заплати от миньорите, които оставят здравето си в галериите под земята...
Въпреки че стадионите се пукат по шефовете, а футболът отдавна е завладял сърцата на народа, съществуват (не)писани правила, които не бива да бъдат потъпквани. Такива са времената.
На заседание на Футболната асоциация на 18 януари споменатата година представителят на Болтън Томи Банкс, бивш миньор, изнася реч, след която предложението му за увеличение на тавана е гласувано тайно и бива прието.
Това се оказва преломен момент в сагата "Футболистите и техните заплати", който макар и индиректно прави възможни днешните финансови порядки във футбола.
А и времената вече не са същите. Може ли някой да забрани момчетата, които гонят топката, да получават повече от лекарите, учителите, инженерите или пък миньорите? Няма как да се случи, не е реално.
Така преди повече от 52 години Джони Хейнс става първият играч в историята с трицифрено седмично възнаграждение.
Полузащитникът на Фулъм и английския национален отбор е награден със 100 паунда 4 пъти месечно. По същото време италианските клубове започват да развързват кесиите и преследват някои от звездите с оферти за по-високи заплати.
Неслучайно Денис Лоу и Джими Грийвс отиват съответно в Торино и Милан, макар че периодите им на Ботуша са твърде кратки. Пътят е предначертан - клубовете дават все по-високи и по-високи заплати на най-добрите си играчи и предлагат такива на звездите, които искат в състава си.
През 1968 Джордж Бест става първият "четирицифрен" - с 1000 паунда седмично в Манчестър Юнайтед, но италианците отвръщат подобащо и след 12 години (1980) дават с една нула повече на бразилеца Фалкао, който е привлечен в Рома.
През 1990 Роби Баджо се договаря за 50 хиляди, след като подсилва Ювентус от Фиорентина.
Правилото Босман е следващият исторически момент, който надува заплатите на футболистите.
Европейският съд приема, че играчите, които са изпълнили договорите си с клубовете, могат да напуснат като свободни агенти. Мениджърите реагират светкавично и започват да договарят по-високи заплати на клиентите си, тъй като новите им работодатели пестят от трансфери.
Така Сол Кембъл прекоси северен Лондон от Тотнъм в Арсенал през 2001 година като свободен агент и получи 100 хиляди паунда седмично при "артилеристите".
Духът бе изпуснат от бутилката и положението стана неуправляемо. Играчите започнаха да си сравняват заплатите и все по-често да прибягват до клубните офиси за преговори за увеличение.
Парите бяха водеща сила и сделките между иначе непримирими съперници зачестиха.
Карлос Тевес смени Юнайтед със Сити и стана първият футболист, получил седмична заплата в размер на 200 хиляди паунда през 2009. Година по-късно Рууни бе на път да стори същото и му дадоха 250 паунда на "Олд Трафърд".
Преди дни Роналдо счупи всички рекорди с невероятните 288 хиляди...
Какво ли би си помислил по въпроса Джони Хейнс, който напусна този свят през 2005 на 71-годишна възраст? Животът му бе Фулъм.
Той изиграва над 600 мача за "котиджърс" с близо 150 гола в тях за 18 всеотдайни години.
Джони е увековечен със статуя и трибуна на неговото име на клубния стадион. Хейнс бе от хората, които осъзнаваха какво е да получаваш пари за това, че риташ топката и за това, че копаеш под земята. Но пак пустите времена.
Така е било едно време...
