Авраам Грант? Какъв е този даскал по физическо!

Нищо чудно към края на годината да чуем някоя синя легенда да разправя по вестниците, че Грант не е нищо повече от най-обикновен даскал по физическо.

Как Пинайчев стана Пийняйчев
51-годишният съветски треньор Григорий Пинайчев поема ЦСКА през лятото на 1964 г. с нелоша визитка. Два пъти бронзов медалист на СССР начело на ЦСКА (Москва), товарищ Пинайчев има репутацията на добър психолог, който обаче подлага отбора си на тежки тренировки. По последната причина тарторите на ЦСКА не гледат с добро око на него. С руснака начело армейците не си дават много зор, завършват чак на четвърто място. Но поне печелят финала за Купата на съветската армия срещу Левски с 3:2 след прочутия трети гол на Никола Цанев, който лъгал синята защита „за едно кафе време”. Въпреки това Пинайчев е уволнен в края на 1965 г. „Не беше лош човек, просто не го приеха. Най-вече ръководителите и запалянковците. Може би и ние, футболистите, не го приехме добре…”, признава приживе халфът на ЦСКА Васил Романов. Разнасят го из София като пияница, който не можел да устои на коняка. По този повод му измислят прякора Пийняйчев.

Витлачил, луканки и два вагона шперплат
В края на 1964 г. за треньор на националния тим на България и Левски е нает чехът Рудолф Витлачил, специалист от много висока класа. Две години по-рано извежда Чехословакия до финала на световното първенство, след това класира тима трети на европейското и втори на олимпийските игри. У нас печели две титли със сините, но си взима беля на главата с управниците от ЦК на БКП. Дръзва например да изгони от съблекалнята зам.-министърът на пощите Иван Аладжов, строил играчите на Левски да им говори как трябва да ритат срещу ЦСКА. Чехът му нарежда да се разкара веднага с думите: „Ти ще останеш сега тука за треньор. А аз утре сутринта ще седна на твоето бюро. И знаеш ли какво ще се получи? Телефоните и телеграфите ще станат на миш-маш, понеже аз нищо не разбирам от пощи и съобщения. А Левски ще падне от ЦСКА защото ти не разбираш от футбол". Недоволни партийци и отстранени играчи от националния отбор пускат слухове из цяла София, че Витлачил е лош човек: взима най-високата заплата у нас във валута, живее в разкошен апартамент на МВР, ползва безплатни купони за храна в стола на вътрешното министерство. Отделно, че уж по цял ден се тъпчел с луканка и разпивал с бяло вино… След трите ни загуби на световното през 1966 г. срещу Бразилия (0:2), Португалия (0:3) и Унгария (1:3), гарнирани с два автогола на Иван Вуцов и Иван Давидов, главата на Витлачил вече е на дръвника. Присъдата му е прочетена на 8 август 1966 г. във вестник „Народен спорт” от най-маститите футболни журналисти Александър Ясников и Спас Тодоров под заглавие „Футболът на финалите и нашият огорчаващ неуспех”. Стоварват върху него всички видове грехове – съществуващи и несъществуващи. Два дни по-късно чехът е изгонен от България. На изпроводяк нашенци пускат нов слух за него – уж че изнесъл към Прага два вагона от дефицитната дървесина шперплат.

Базилевич вижда зор с похотливците от Славия
През 1987 г. шефовете на Славия ангажират за треньор Олег Базилевич. Заслужил треньор на СССР, украинецът се явява пръв помощник на знаменития Валери Лобановски. Но плановете му да наложи ред в отбора на белите се провалят. На зимната подготовка Олег Базилевич остава потресен да види през нощта, че трима негови футболисти се къпят в басейна на хотела в Казанлък, дибидюс голи заедно с няколко балерини от забавната програма в бара. „Било страшно. Писъци, стенания, целувки, "джиджи-биджи" - истинска сексоргия! Футболисти и балерини така тренирали, че водата хвърчала на всички страни”, разказва години по-късно тогавашният лекар на Славия д-р Михаил Илиев. Ядосаният украинец веднага премества отбора си в Крънското ханче, където нарежда прозорците на стаите да бъдат заковани, за да не може играчите му да си вкарват вътре мадами. Само че похотливците бързо намират една тесла, отковават прозорците и тренировките за високо сексуално майсторство продължават с пълна пара. „Нервното напрежение спадна, футболистите тренираха усмихнати и играеха с желание. Олег Базилевич не разбра нищо или пък разбра, но си замълча”, добавя д-р Илиев. В края на сезона белите все пак завършват на нелошото четвърто място, но украинецът предпочита да си тръгне от „Овча купел"...

Дядо Люпко – шах, ракия и още нещо
Футболът ни не прощава дори и на печелил Купата на европейските шампиони специалист като Люпко Петрович. Като треньор той извежда Левски до първото място в „А” група през 2001 г. Но в Шампионската лига хората на Петрович се спъват точно пред прага на груповата фаза. След загуба с 1:2 срещу Галатасарай, на реванша в София сините стигат само до равенство 1:1. Налага се да бъде намерен виновник, който няма как да е спортният директор Наско Сираков. Затова най-подходящ се оказва сърбинът. За да го разкарат по-безболезнено, от „Герена” разпространяват слух, че дядо Люпко съвсем е зарязал отбора и го е ударил на живот – играел по цял ден шах, сръбвал ракия, че дори и се зазяпвал по млади девойчета. Възмутен, Петрович си подава оставката. По-късно четири пъти води Литекс, като през лятото на 2015 г. го отстраняват по твърде безцеремонен начин, за да отстъпи мястото си на румънеца Лауренциу Регенкампф. Връща се само след няколко месеца, за да изправи рухналия ловешкия тим на крака. Точно тогава идва прекратения мач срещу Левски на „Герена”, след който Литекс е изваден от „А” група, а Петрович напуска. Поема Левски през пролетта на миналата година. Заради неразбориите на „Герена” обаче си тръгва точно преди мача с Берое. От клуба го обявяват за дезертьор в декларация, съдържаща цели десет точки. Самозвани треньори после намилат по медиите, че от Люпко нищо не става, понеже играел прекалено защитно – с десет души зад центъра.

Бойкот срещу Михай Стойкица в Ловеч
Румънецът Михай Стойкица вероятно още съжалява, че през лятото на 2000 г. се е ангажирал да води Литекс. Той е най-известният дотогава от чуждестранните треньори, наемани в Ловеч. Пристига в Ловеч с реномето на отличен специалист, печелил титлата със Стяуа (Букурещ). Но само след няколко месеца го пъдят да си ходи обратно към Букурещ. Официалната причина за освобождаването му са незадоволителните резултати в първенството. Но има и други неща, които никой в Литекс не казва. Според една от версиите, Стойкица е станал жертва на бойкот на футболистите. Конфликтът почва след загубата от Левски с 3:4 в Ловеч. След нея румънецът се скарва с неколцина от тарторите в състава. Те на свой ред се опъват, сочат като главна причина за катастрофата слабата игра на румънския вратар Флорин Пруня, доведен от самия треньор. В крайна сметка босът на Литекс Гриша Ганчев разпорежда и Стойкица, и Пруня да си ходят, за да се довери на местния кадър Ферарио Спасов.

Славолюб Муслин и още 13 оставки
След Люпко Петрович и друг сръбски капацитет трябва да разбере какво е да работиш на „Герена”. Кадър на френската треньорска школа, известен с това, че е дал път на Зинедин Зидан в Бордо, Славолюб Муслин поема сините през 2002 г. Прави ги шампиони, печели и Купата на България. През есента под негово ръководство Левски елиминира в Европа датския Брьондби и Сконто (Рига). Но загубата от ЦСКА (0:3) и последвалите недобри резултати води до конфликт между Муслин и част от шефовете и играчите. Комплотът срещу сърбина е организиран на 8 март 2003 г., когато Левски приема Славия – отбор, с който няма никакви проблеми в последните три сезона, а резултатите в почти всички случаи са ясни предварително. Сега обаче славистите бият на „Герена” бездействащия тим на сините с 2:1. След това поражение Муслин си тръгва разочарован от Левски. Освен него, още 13 души от клуба декларират, че напускат по различни причини. Малко по-късно е освободен спортният директор Наско Сираков, който през последната година предимно тренира във фитнеса на стадион "Георги Аспарухов" и играе на джитбол с футболисти от отбора, тъй като е с орязани правомощия от самия Муслин.

Патилата на Луиджи Симони в ЦСКА
Бял ден на „Българска армия” не вижда дори и треньор от ранга на Луиджи Симони – италианецът, спечелил Купата на УЕФА с Интер. Беловласият синьор Симони е доведен в ЦСКА в началото на 2002 г., за да замени уволнения без основателна причина Аспарух Никодимов. Според медиите в Италия, прочутият треньор е бил ангажиран срещу годишна заплата от един милион евро. Сърбинът Жарко Оларевич, който по същото води Славия, разказва, че още в началото е предупредил италианския си колега: ”Внимавайте, тук са Балканите и правилата са, че няма правила!” В напреднала вече 63-годишна възраст, Луиджи Симони бързо се „сблъсква с българската действителност”, както гласи популярното клише. Вижда се принуден да изгони от състава двамата тартори Любо Пенев и Йордан Лечков, които опитват да му се покатерят на главата. Нещо повече – Симони така и не разбира за два нагласени мача между ЦСКА и Литекс, и се кълне пред журналистите в паметта на покойния си син, че се е играло честно. Показват му бързо вратата на „Армията”, след като отборът му губи финала за Купата на България срещу Левски с 1:3.

Снимка: sportal.bg

Безредици в Мездра прокудиха Андоне
Преди седем години ЦСКА стартира зимната си подготовка с нов треньор от Румъния – Йоан Андоне. Натрупал солиден опит преди това, Андоне се явява една от най-уважаваните фигури във футбола северно от Дунав. Принципен и честен, като капитан на Динамо (Букурещ) в края на 80-те години този човек не се поколебава да покаже среден пръст към трибуната с комунистическите управници в Букурещ, сред които и сина на диктатора Чаушеску, при едно дерби срещу подкрепяния от режима и съдията отбор на Стяуа. Уж е видял две и двеста, но у нас му предстои да види още по-лоши неща. Андоне напуска само няколко месеца по-късно. Това става на мача в Мездра, където при резултат 1:0 за местния Локомотив привържениците на ЦСКА нахлуват на терена и подгонват свои и чужди. Така и не става ясно дали атаката към игрището е била организирана предварително, или всичко е станало спонтанно. „От 40 години съм във футбола, но за пръв път ми се случва такова чудо…”, казва пред медиите пребледнелият от страх Андоне и още на другия ден си хвърля оставката.

Снимка: Sofia Photo Agency

Лотар Матеус и черното тото
Лотар Матеус е най-прочутият чужденец, който идва да работи като треньор в България. Това става през септември 2010 г., когато германецът пристига в София с ореола на световен и европейски шампион като футболист. Наемат го срещу 30 000 евро месечна заплата. Като треньор зад гърба си той вече има класиране в Шампионската лига с Партизан, две години работа с националния тим на Унгария, плюс стаж в Австрия и Израел. Матеус дебютира чудесно с победа 1:0 в Уелс, но след това така и не успява да се оправи с разпасаната ни команда. Нещо повече – шокиран е да види как шефове от БФС като Йордан Лечков плюят публично по играчите, които на свой ред му отвръщат. Отчаян, постепенно германецът зарязва работата си, дори пътува в чужбина като жури на конкурси за красота. "В България футболистите се мислят за велики, това е проблемът. Някой играч вкарва два гола, след това решава, че може да бъде като Меси и започва да вярва в това. Взимат се за герои. Те имат мечти, но не виждат реалността", нарежда Матеус. Стяга си куфарите след позора в Анталия, където националните отбори на България и Естония са изловени да участват в приятелски мач, организиран от тото-мафията. В този двубой реферът отсъжда четири дузпи, за да излязат залозите за повече голове. За именития германец това е достатъчно да си подаде оставката, а по-късно да обвини БФС, че му дължи много пари.

За да излезе от калта, футболният отбор на Левски се е прицелил в треньор от категорията „висока топка”. Вече се разбра, че сините са провели преговори с израелеца Авраам Грант, играл финал в Шампионската лига начело на Челси и доверено лице на милиардера Роман Абрамович.

А във вторник вечер в София пристигна и италианецът Делио Роси – уважаван и опитен специалист, който навремето пусна за пръв път Валери Божинов едва на 15 години в Серия А с екипа на Лече.

Разбра се, че един от двамата ще поеме Левски. Очевидно, собственикът Спас Русев няма да пести средства...

Само че колко големи треньори от чужбина са успели в България?

Във футболния съюз още се говори как през 1989 г. тогавашният шеф Славчо Тепавичаров пуснал факс до Западна Германия с молба да ни препоръчат техен специалист за селекционер на националния отбор на България.

Отговорът гласял следното: „Уважаеми господа, не считаме за целесъобразно да изпращаме германски треньор при вас. Проучванията ни показаха, че ще бъде изгонен най-много след шест месеца…”

Затова смело може да се прогнозира, че на Аврам Грант или Делио Роси няма да му бъде леко и весело в Левски.

Никак даже!

Нали знаете, че срещу всеки чуждестранен треньор в България веднага се сформира сговор на глупци, ако използваме заглавието на популярния роман на Джон Кенеди Тул.

Става въпрос за същите непрокопсаници, комисионери и заплатаджии, които клатеха стола на Люпко Петрович в Левски, на Джиджи Симони в ЦСКА, на кого ли още не...

Да го провалят по своите си начини и канали, а след това да го изпъдят. И да довлекат на поста някой български капацитет с претенции да разбира футбола най-малкото колкото Жозе Моуриньо, ако не и повече.

В галерията ви представяме най-известните чуждестранни треньори, изпъждани от България.