През септември 2000 г. в ресторант "Клуб Тенис Помпея" Барселона изиграва най-силния мач за новия век. Хосе Мария Мингея, най-влиятелният агент около клуба, написва няколко цифри на салфетка в заведението и ги подава на аржентинското семейство Хорхе Хорасия и съпругата му Мария. Това са условията, при които Барса иска да приюти техния син.
Хитрата акула Мингея е довел не една звезда в Каталуния, включително и Христо Стоичков. Но по принцип работи с доказани играчи, а не с деца. В случая рискува и се доверява на скаутите на клуба.
На масата са още Карлес Решак, тогава шеф на скаутския отдел на Барса, както и 13-годишно дребно момче с дълги коси. Високо е само 140 сантиметра и гледа уплашено. Днес обаче съперниците гледат него със страх.
Лионел Андрес Меси подписва истинския си договор на 14 декември 2000 година. По-скоро договорка, тъй като тогава не е в правото да се обвързва с професионален контракт. Барса поема издръжката на семейството, както и 900 долара месечно, необходими за специализираното лечение на хормоналния проблем с растежа, който има момчето.
Само два месеца преди да заминат за Европа, родителите срещат отказ да се поемат разходите по лечението от любимия им Ривер Плейт.
Грешката на един винаги е печалба за друг.
Барса инвестира в хлапето, което на 13 играе с 16-годишните и изпъква сред тях. На 16 години треньорът Франк Рийкард го пуска в контрола с Порто, а Меси играе така, че съперникът е изумен. Там треньор е един сериозен мъж, чийто коси още не са прошарени - Жозе Моуриньо. Той предсказва много специални времена за дългокосото и късокрако крило.
През 2010 г., десетилетие след пристигането в Барселона, Меси вече не е крило, не е дългокос, а и вече всички знаят, че Моуриньо е бил прав. Това не е десетилетие, а Месетилетие за феновете на Барса. Те празнуват 17 септември (датата на вечерята в "Помпея") и 14 декември (подписа) като национални празници на Каталуния.
Ако отворите страницата за Меси в уикипедия, само списъкът с личните и отборни призове е по-дълъг, отколкото целите информации за 99 процента от футболистите по света. Момчето (вече 169 см) е само на 23 години, а му остана само един трофей, за да посегне към короната на най-велик за всички времена - световната титла с Аржентина.
Меси вече задмина Марадона по няколко показателя. Успя в Барса, там където Диего се провали. Има 4 титли в Европа, докато Марадона спечели само две с Наполи. Европейски и световен клубен шампион, голмайстор на всички турнири, в които участва.
Копира и двата най-велики гола на Дон Диего, и то само за няколко месеца. Първо срещу Хетафе слаломира между шестима, изминавайки същото разстояние от 62 метра, което пробяга с топката Марадона срещу Англия през 1986 г. Сякаш повтори и точните движения. После с ръка посегна и вкара на Еспаньол, а както и преди 24 години в същия мач, голът пак бе признат. Каквото го може Диего, Лео го прави не по-зле! А е само на 23 години, ако сте забравили след целия този водопад от гениални мачове и голове.
Скептиците сочат, че Меси играе в най-добрия отбор в света и затова е блестящ. Така е. Но този отбор без Меси не е и наполовина толкова ефективен. Магията в краката на това футболно чудо прави Барса да изглежда неуловима и невъзможна за спиране. Меси вкарва и се усмихва, ликвидира цели отбори с лекота. Прави го така, както вие отпивате от кафето или включвате тостера например. И още нещо - дори най-големите в историята са имали кризи и слаби периоди. Освирквали са дори Пеле, Зидан, Кройф и Марадона. Всеки от тях е имал и своя голям скандал, своето мъничко "не" в океана от позитиви и звездно сияние.
А Меси е символ на постоянството. Слаб мач за него е такъв, в който не вкара гол. Срещу Реал Меси бе "слаб" и не вкара, играейки брилянтно, асистирайки за два гола, удряйки греда. И всичко това с усмивката на хлапето от ресторант "Помпея". Тогава смутена и плаха, сега пак не арогантна (като на Кристиано Роналдо например), но вече спокойна и на щастлив човек.
2010 година е най-силната в кариерата на гения, а май няма да получи изглеждащата съвсем рутинна и неизбежна "Златна топка". Ще я дадат вероятно на Шави или Иниеста, световни шампиони с Испания. А Меси, който на мондиала опитваше да подреди ужасния хаос, наречен аржентински национален отбор, ще се усмихва благо и незлобливо на награждаването.
За него остава възхищението на света. Преклонението пред тези неописуеми цифри - 75 гола в 71 мача през годината за Барса. Плюс 29 асистенции. И не са само статистиките. Ако си фен (не на Реал), как да забравиш пролетната лекция и феноменалния му гол на "Бернабеу", шоуто наесен, което дирижираше (5:0), и цялата тази магия.
Този номер десет е орисан да изпревари двамата, които досега със същия номер на гърба спорят за трона. Краля е Пеле, Бога - Марадона. Така е прието. Е, футболът май ще има нов властелин съвсем скоро. Защото предстои второто Месетилетие магия. То вероятно ще е още по-ярко и вълнуващо. Досега мислехме, че момчето е просто най-доброто на планетата. Но май Меси се готви да ни докаже, че не е от нашата Галактика.
