Ако смятате, че българският футбол се управлява зле, че в ръководството на БФС (макар и вече в оставка) е пълно с некомпетентни и корумпирани хора и че няма кой да ни бие по абсурдни схеми, машинации и задкулисие, помислете пак.
Защото в последните дни станахме свидетели как не къде да е, а в Испания - страната, законодател в европейския и световен футбол в последните 15 години, се случват потресаващи неща. И те са само част от хаоса и полемиката, които властват при настоящето ръководство на испанската футболна федерация. Само за година и половина президентът Луис Рубиалес успя да удари в земята дори родните футболни управници в опитите си да се прави на велик ръководител. Крайният резултат са скандали по всички нива на играта, десетки врагове, стачки и обвинения за гешефти. И купища разрушени съдби.
Най-пресният пример е случката от понеделник, когато Испания разгроми Румъния с 5:0 в последната си европейска квалификация и си гарантира място в първа урна при жребия. Вместо фиеста, усмивки и поздравления, в съблекалнята властваше траурно настроение - през сълзи селекционерът Роберт Морено си взе довиждане с играчите, а на следващия ден Рубиалес обяви, че Луис Енрике се завръща начело на „фуриите".
Морено и Луис Енрике дълго време бяха неразделни - тръгнаха в екип още в Барселона, после работиха заедно в Рома, Селта и националния отбор, а Луис дори написа предговора на книгата на Морено „Моята рецепта на 4-4-2". След кошмарната новина за кончината на дъщерята на селекционера, именно Морено се нагърби с тежкото бреме да продължи мисията - описвайки ситуацията като „най-лошия ден" в кариерата си.
Въпреки младостта, липсата на опит и трудностите, Роберт успя да класира Испания за Евро 2020, при това като категоричен победител в квалификационнната група.
Най-неочаквано след мача с Румъния обаче Луис Енрике бе върнат на селекционерския пост, а според испанските медии Морено се чувствал предаден от доскорошния си приятел и съратник, както и от президента на федерацията Рубиалес. Морено не само отказа да даде пресконференция, но и отхвърли поканата за преговори от Рубиалес, а вместо това му прати адвокатите си.
Според шефа на испанския футбол още в началото Морено е бил наясно, че вратите за Луис Енрике са били оставени отворени - когато и както той прецени. Очевидно обаче ситуацията не е била точно такава, или поне никой, включително Морено, не е очаквал Луис Енрике да поиска да се завърне толкова скоро. Твърди се, че Морено е получил уверения от най-високо ниво, че ще води Испания на Евро 2020 и се е почувствал жестоко предаден, щом е разбрал, че това няма да се случи. Предаден както от Рубиалес, така и от самия Луис Енрике.
Отделно, в испанската преса се появиха информации, че Луис Енрике е поставил изрично условие Морено да не фигурира в бъдещия му щаб, ако федерацията иска той да се завърне на селекционерския пост.
Не е ясно какво точно е провокирало конфликта, но е факт, че Роберт Морено и Луис Енрике вече не са приятели, а врагове. Мнозина са на мнение, че именно Рубиалес е в дъното на нещата и е човекът, успял да скара доскорошните братя по оръжие. Едно е сигурно - шефът на федерацията не успя да овладее ситуацията и да направи нещата както трябва. А испанският футбол - генериращ милиарди и пълен със звезди от ранга на Лео Меси, стана за смях пред целия свят.
Най-лошото е, че това не е изолиран инцидент, а поредният резил в епохата „Рубиалес".
Историята с Роберт Морено неизбежно ни връща към уволнението на Хулен Лопетеги само два дни преди началото на Мондиал 2018. Всичко започна на 12 юни, три дни преди старта на световните финали, когато Реал (Мадрид) официално обяви привличането на баския треньор - с уточнението, че ще встъпи в длъжност след първенството. Флорентино Перес директно се обади на Рубиалес, за да му съобщи решението си, а президентът на федерацията го помоли да го задържи в тайна. Въпреки това Лопетеги вече бе обявил намеренията си в съблекалнята, а Реал реши да го обяви публично на сайта си.
В първия момент от федерацията съобщиха, че били наясно с преговорите, но само 15 минути по-късно, по заповед на Рубиалес, дадоха заден.
Президентът изригна, че това било „предателство" и слизайки от самолета в Краснодар директно уволни Лопетеги. Въпреки натиска от лидерите на отбора - Рамос, Иниеста, Пике, Силва, както и от директора Фернандо Йеро (който впоследствие води Испания на световното), Рубиалес остави „Ла Фурия" без треньор буквално в навечерието на най-големия футболен форум - само и само да демонстрира твърда ръка.
„Аз карам влака" - това послание прозира от всяко действие и решение на Рубиалес и най-добре това си личи от отношенията му с шефа на Професионалната футболна лига Хавиер Тебас. За разлика от България, в Испания именно Профилигата управлява първенството, което значи, че големите пари и истинската власт са в нейни ръце. А това никак не се харесва на Рубиалес, който е в перманетна война с Тебас - със или без повод.
Враждата им поляризира всяко важно решение в испанския футбол.
Противоборството води началото си от 2015 г., когато Рубиалес - тогава в качеството си на президент на футболния синдикат AFE, свика стачка на футболистите в знак на протест срещу решението на правителството телевизионните права за Ла Лига да се продават пакетно. Тебас отговори, че AFE се опитвал да оказва натиск за сваляне на данъците на футболистите и отправи лични нападки срещу Рубиалес, заради което впоследствие му се наложи да се извинява публично.
Напрежението между двамата обаче не падна - напротив. След избирането на Рубиалес за наследник на Анхел Мария Вияр като президент на футболната федерация на практика няма въпрос, по който двамата силни мъже в испанския футбол да не се хващат за гушите: от плановете за мачове от Ла Лига в САЩ, през битката за началните часове и дните на двубоите, която стигна до съдебната зала, през въвеждането на ВАР, формулата за провеждане на Купата на Краля, до пращането на Суперкупата в Саудитска Арабия...
Последният казус направо преля чашата.
В дните, в които се обсъждаха горещите въпроси около бъдещето на Роберт Морено, Рубиалес реши да подпише договор за провеждането на Суперкупата на Испания в Саудитска Арабия през следващите 3 години - срещу 120 милиона евро. С други думи - прати най-класните испански отбори да играят дербита в страна, където се нарушават човешките права.
Шефът на РФЕФ се аргументира, че изрично условие в договора изисквало допускането на жени на трибуните на мачовете. Но пък изобщо наличието на подобна клауза бе изтълкувано като изключително срамно от испанските медии, които веднага припомниха, че по време на финала за Суперкупата на Италия, състоял се в Риад на 22 декември, е имало жени, но те са били настанени в изцяло отделен сектор от мъжете. От цялата работа излезе, че от чисто печалбарство Рубиалес е жертвал достойнството на испанския футбол, при това напук на изричната препоръка на УЕФА да се избягват мачове в страни, където се нарушават човешките права.
Покрай това Рубиалес успя да се скара и с наследника си начело на синдиката на футболистите Давид Агансо - заради казуса с мачовете в петък и в понеделник от Ла Лига.
Агансо, който доскоро се водеше за човек на Рубиалес, подкрепи Тебас в желанието му да запази седмичните мачове напук на искането на доскорошния си ментор. Бесен, Рубиалес вдигна „своите" хора в синдиката на бунт срещу Агансо и към днешна дата в профсъюзната организация на испанските футболисти се води тежка битка за власт. И отново - заради желанието на Рубиалес да се разпорежда с всичко и навсякъде.
Тежкият му характер, безпринципните решения и липсата на всякакви умения за диалог и дипломатичност нанесоха сериозни поражения дори в женския футбол, където в момента играчите са в ефективна стачка, както и във футбола в зала. И там става дума предимно за пари, с които Рубиалес еднолично иска да се разпорежда.
Дали ще успее? Засега не е ясно дали изобщо ще спечели някоя от десетките битки, които води на всички нива в испанския футбол.
Друго обаче е пределно ясно - само за година и половина Луис Рубиалес успя да подпали чергата на испанския футбол. И да се превърне в обществен враг №1.
