Два дни след двубоя между Реал (Мадрид) и Барселона от полуфиналите на Шампионската лига срещата продължава да е в центъра на вниманието. Двата тима ще бъдат разследвани от УЕФА заради поведението си в сряда на стадион "Сантяго Бернабеу", двете ръководства взеха решение да подадат жалби едни срещу други, а анализите и коментарите за играта и спорните моменти продължават да валят от всички страни.
Феновете на Барселона са доволни от успеха, тези на Реал все още преглъщат поражението, Моуриньо продължава да се възмущава, а Гуардиола показа на практика, че се учи от своя колега - точно както сподели на емоционалната си пресконференция преди срещата.
Всъщност Жозе сам загуби двубоя в сряда. Не толкова, защото Барселона беше и продължава да е най-състоятелния, грамотно събран и организиран отбор в света. А най-вече, защото в мач на домашния стадион Специалния напълно се отказа от атаките и повтори изпълненията от втората част на финала на турнира за Купата на Краля във Валенсия.
Португалецът сякаш си мислеше, че с подобен футбол може за втори път да бие Гуардиола. И в началото се получи, но когато техният съперник настъпи, ситуацията излезе извън контрол и Реал подари участието на "Уембли" на Барселона. Именно тогава се прояви и геният на Меси.
Всъщност в този мач Барселона игра с Меси, но без Шави. Ако има нещо, в което Моуриньо да успя, то това е в неутрализирането на магическия халф на каталунците. До отстраняването си от терена Пепе и съотборниците му бяха притиснали сериозно Шави и не му оставяха пространства, в които да действа.
След края на сезона Гуардиола ще трябва сериозно да помисли как ще действа по-нататък, кого ще купи, за да предпази Шави от подобни капани. А може и нищо да не променя, никого да не купува и през следващия сезон в такива ситуации просто да чака музата да навести Меси.
Лео достатъчно често е показвал, че може да побеждава силни съперници и без подкрепата на съотборниците си, изолиран от действията на тима. Много от попаденията му са резултат от страхотни комбинации или от изключителното му умение да завършва комбинациите със съотборниците си, така както първия гол в сряда.
Но не са малко и тези след самостоятелни акции. Дори на футболни легенди не се е отдавало да решават сами толкова много мачове, колкото го е правил Меси. В сряда определено бе неговата вечер. Любопитно е как ще изглежда играта му след пет-шест години. Дали може да играе още по-добре?
Освен гениалността на аржентинецът другият въпрос, който занимава всички около този двубой е червеният картон на Пепе. Споровете са малко безмислени, след като решението на съдията е факт, но пък съмненията са съвсем на място.
На практика грубо нарушаване на правилата на играта в тази ситуация нямаше. Налице е "удар или опит за удар по посока на крака на съперника" или "скок срещу съперника", макар че и второто е спорно. Подобно действие се наказва с пряк свободен удар, но не е сериозно нарушение, което обикновено е първопричина за директен червен картон. И това ще го потвърди всеки арбитър, който изгледа внимателно и безпристрастно момента на сблъсъка между Пепе и Дани Алвеш.
Щарк обаче реши друго и УЕФА ще го защити. Но това е достатъчен повод германеца да бъде критикуван, иронизиран и сравнен с Йовребо и Бусака. В останалата част от двубоя Щарк бе на ниво, но в този единствен епизод повярва на падналия футболист повече, отколкото на онзи, който остана на крака.
Дали Дани Алвеш има талант за подобни прояви? Несъмнено, отлично се помнят много негови мачове за Севиля, а и за Барселона, в които той сякаш се превръща в дете - възмущава се, симулира, придава си вид, че не е направил нищо спрямо съперника.
По време на мача в сряда Барселона действаше като повечето от италианските тимове - играчите атакуваха арбитъра, дори тогава когато нямаше защо. Гуардиола скромничи, но очевидно той също е успял да научи отбора си да бъде малко подъл в името на резултата.
Именно Пеп разреши на играчите си да провокират съперника, въпреки че каталунците по принцип рядко използват такива уловки. Но нали си спомняте, във вторник Гуардиола каза, че е взел не малко от треньора Моуриньо. Провокациите са напълно в стила на Жозе и бяха усъвършенствани по време на италианската му кариера.
И въпреки че прибегнаха до подобни необичайни за своя стил трикове, играчите на Барселона останаха и верни на себе си и демонстрираха, че са най-подготвения за атакуващ стил отбор в света. Вторият гол на Меси дойде не заради факта, че Реал бе в намален състав, а защото на каталунците едно попадение им беше малко.
Трябва обаче да похвалим и тяхната защита. Едва едва изваденият от лазарета Карлес Пуйол не стана слабо звено в отбраната, както очакваха мнозина. Дори напротив - капитанът отчайваше всеки, който се осмели да атакува по левия фланг.
Пике и Масчерано изглеждаха не лоша централна двойка защитници и дори Дани Алвеш успя да неутрализира мълниеносния Ди Мария. "Блаугранас" бяха добри в защита, атакуваха много и уверено спечелиха. Откраднаха щастието на мадридистите от спечелената седмица по-рано купа и едва ли ще им го върнат в ответния мач.
