Той знае пет езика, може да ви каже "левият бек е пълен боклук" на шведски, немски и италиански, води национален отбор с близо 150-годишна история...
Що е то?
Рой Ходжсън, селекционерът на Англия, има зад гърба си дълга кариера на треньор из страни далеч от Острова.
Той е абсолютен лидер в това отношение сред колегите му в британския футбол.
Не че те са много с опит в сериозни европейски лиги...
Британските треньори пренасят играта в Европа в началото на XX в., но след Втората световна война не са търсени като някаква школа за преподаване на умения на Континента.
Ходжсън има 7 титли на Швеция с Халмщад и Малмьо, води Копенхаген, Гьотеборг, Удинезе и националния тим на Швейцария с успех, но се провали в единствения тим, който може да се счита за фактор на континента от изброените - Интер.
Безкрайно уважаван в Скандинавия, той знае говоримо пет езика, като репутацията му на джентълмен в северните части на Европа е непоклатима.
Някои други негови колеги от Острова обаче се забъркваха в чудни истории и приключенията им зад граница ставаха забавни.
Джон Тошак например спечели Купата на краля в Испания с Реал Сосиедад и титлата с Реал Мадрид, като дори два пъти води колоса.
Но и до днес остава паметна случката с него, при която сменя Уго Санчес на дербито с Барселона, когато Реал изостава с 1:2.
След мача е обвиняван от пресата за това, но не разбира добре въпроса и пита "кой, по дяволите е този Хюго, за да ми държи сметка?".
Мисли, че става дума за репортер от някой от двата мадридски вестника "Ас" и "Марка", които непрекъснато следят Реал отблизо.
Тошак си отмъщава за критиките (включително на въображаемия герой Хюго) след сезона, в който Мадрид печели титлата с 9 т. пред Валенсия през 1990 г.
"Можете да хванете големите ми топки", казва към репортерите на развален испански, а тълпата от фенове на площада одобрително шуми.
Ако отидете в Истанбул и срещнете готини типове, които са фенове на Фенербахче, не споменавайте Греъм Сунес.
Недейте, ще си развалите престоя в града...
Ако обаче си пиете чая с привърженици на Галатасарай, смело повдигнете темата.
През 1996 г. финалът за Купата на Турция бе на стадиона на Фенербахче, но големият враг го спечели.
Драмата стана пълна, когато в една луда секунда на умопомрачение (той е шотландец, все пак) Сунес грабна огромен флаг на Галатасарай от агитката и го забоде на центъра на терена!
Стадионът се разтресе, армия и полиция се намесиха, за да спасят Греъм от линч.
Стана национален въпрос, обсъждаха го по телевизии, депутати, министри...
Транспарантът със снимката на случката и до днес виси на стадиона на Галатасарай на всеки мач.
Така се става легенда!
Една от най-великите случки с британски треньори в чужбина дължим на Питър Рийд.
През 2008-а той бе национален селекционер на Тайланд, а на връщане от загубен мач автобусът на отбора се развали току до летището в Бангкок.
Стана страшно, защото рейсът спря на метри от място на бунтове - местни протестираха и се биеха с полицията.
Като видяха играчите, донесли допълнително разочарование предния ден, протестиращите атакуваха и тях.
Питър Рийд понаби няколко човека в този ден, сам признава не без гордост.
Коравият някогашен халф после помогна активно да избутат автобуса обратно до рампите на летището.
В Барселона през 1984 г. бяха бурни времена.
Президентът Нунес искаше най-накрая титлата, а Диего Марадона искаше да си ходи.
Отговорът и на двете - Тери Винейбълс.
Английският треньор пристигна и първото, което направи, бе да отмени трансфера на Уго Санчес (пак той!) от Атлетико.
Вместо него, за изумление на всички, Тери привлече Стив Арчибалд от Тотнъм.
Феновете бяха ужасени и когато Винейбълс с лекота подписа за продажбата на Марадона в Наполи.
11 месеца по-късно Барса празнуваше първата си титла от 11 години и всички бяха щастливи.
Тери се оказа прав...
Лошото е, че след това последваха години суша, а след Винейбълс и Арчибалд се заредиха британски трансфери - Гари Линекер и Марк Хюз бяха следващите на върха на атаката.
И до днес каталунците благодарят на Ел Тел - както наричат Тери Винейбълс, но се радват, че самонадеяният и екстравагантен англичанин е останал само сезон и половина...
11 години по-късно сър Боби Робсън донесе съвсем друга аура със себе си в Барса, макар и само за година.
Джентълмен в истинския смисъл на думата, той доведе в клуба Роналдо и върна Стоичков.
На феновете много повече от това не им трябваше...
Изобщо - британците носят и успехи.
Понякога носят и само колорит.
Но се броят на пръсти тези, които наистина успяха и оставиха следа завинаги в клубовете, където работиха извън Острова.
