Принцът сменя краля
След като крал Анри Френски за втори път напусна владенията си в Северен Лондон и е малко вероятно да потрети престоя си там, старейшините в Арсенал започнаха трескаво да мислят кой ще е неговият престолонаследник.
И според немския многотиражен вестник „Билд", логично или не, те са се спрели на принца на Кьолн и Германия - 26-годишният Лукас Подолски. Според изданието футболистът вече е договорил личните си условия, остава клубовете да се разберат за трансферната сума. Цената на „принц Полди" в момента според сайта TransferMarkt.de е 20 милиона евро.
Аристократичните прякори на двамата подпомагат играта на думи, но зад тях стоят две коренно различни истории - единият си извоюва тази чест, след като счупи всички възможни рекорди в Арсенал, а другият бе кръстен така от местен вестник заради ежегодния фестивал в Кьолн, където всяка година се избира „принц" на карнавала. По-късно стана и рекламно лице на бисквитките „Принц Роле", а прякорът му си остана и днес дори го е регистрирал като търговска марка.
Лукас Подолски беше трансферна цел на Арсенал още през миналото лято, но отказа да напусне Кьолн, защото си мислеше, че отборът ще постигне големите си цели. 8 месеца по-късно вече е ясно, че това няма да стане и шефовете му се ослушват за изгодни оферти, защото договорът с него през 2013 година, той не иска да го поднови, а те не искат да го изгубят без пари.
Deutschland über alles
Промяната на трансферната политика на Арсенал в посока Германия е добър знак. Може да звучи странно, но единственият, който до момента се възползва пълноценно от „немския пазар", е Жозе Моуриньо. За две години той напазарува на едро оттам - Месут Йозил, Сами Кедира, Нури Шахин и Хамит Алтънтоп. Явно и Венгер най-накрая се е светнал, че това е необработен ресурс.
Немските играчи по дефиниция са залог на сигурно. Те израстват в школи, където се проповядва прословутата немска педантичност, дисциплинирани са досущ като войници, винаги са готови за игра, а отношението им към професията дава ново измерение на думата „професионалист". И няма как да е другояче, щом като и в най-забутаното село в Германия има футболно игрище, на което могат да завидят и родните „грандове".
Интересен факт - от всички 32-ма играчи в националния отбор, които са участвали в мачовете на Бундестима през последната година, само четирима не играят в местното първенство. Немската машина за таланти работи на пълни обороти и благодарение на нея в момента Германия е на второ място в ранглистата на ФИФА.
Така само за шест месеца Арсен Венгер доведе двама немци в Арсенал - Пер Мертезакер и Томас Айсфелд. Вторият е офанзивен халф и пристигна в Лондон от Борусия (Дортмунд) на 31 януари, когато всички фенове очакваха да бъде привлечен краен защитник. До началото на този сезон единственият немец, който бе носил фланелката на „топчиите" под ръководството на Венгер, бе Йенс Леман.
Какво наложи тази промяна в курса?
Изведнъж немските играчи станаха сравнително евтини!
23-годишният Кевин Гроскройц, който вече изигра 3 мача за националния отбор, стана шампион с Борусия (Дортмунд) и този сезон има 8 гола и 7 асистенции в 32 срещи, струва 6 млн. евро. Марсел Шмелцер (24 години, 5 мача за националния отбор, цена 7,5 млн. евро), Ларс Бендер (22 години, 3 мача за националния отбор, цена 11 млн. евро), Марко Марин (22 години, 16 мача за националния отбор, цена 11 млн. евро) и много други талантливи младежи с цена от 2 милион-два са готови да играят всяка седмица на два предни зъба и кило кръв от окото.
Като допълнение на цената на футболистите, идват и заплатите. Дори прословутата циция Венгер, който трудно вдига мизата на заплатите над 50 хиляди паунда на седмица, може да удвои, дори да утрои сумата, която получават звезди като Марко Ройс или Марио Гьотце, без дори да трябва да се пазари с агентите им.
Изключение правят единствено играчите на Байерн, защото те са достатъчно богат клуб, могат да плащат високи възнаграждения, винаги са в челото на таблицата и играчите им не изпитват нужда да сменят обстановката.
Има и още нещо: Арсен Венгер е роден през 1949 година в Страсбург, но е израснал в Дутленхайм - малко селце в областта Елзас, на границата с Германия. И двамата му родители са французи и поради даденостите на епохата и политическата ситуация по онова време - Франция и Германия не са били първи приятели, той най-вероятно не е бил възпитан в особена любов към съседите на изток. И отбягваше до момента немците. Купуваше от Бундеслигата, но само чужденци - Томаш Росицки (Борусия Дортмунд) и Александър Хлеб (Щутгарт).
Явно икономическата ситуация обаче му наложи да надрасне ксенофобията си...
Лост за влияние
Този трансфер по никое време е свързан директно с друга голяма тегоба на Арсенал - изтичащият договор на капитана Робин Ван Перси и отказа му засега да преговаря за нов. В миналото много от звездите на клуба публично обвиняваха Венгер, че не купува готови играчи, а залага на младежите. Явно мнението на холандеца е същото, а Професора е решен на всичко, за да го задържи в отбора.
Затова трансфер на Подолски в Арсенал ще наклони везните на капитана към Емирейтс, а още едно-две нови, и по-важното - известни имена преди края на сезона най-вероятно ще гарантират оставането му.
Не трябва да се забравя, че през лятото е Европейското първенство, на което Германия е един от големите фаворити и добра игра на „принц Полди" ще вдигне цената му още повече.
Монетата обаче има и друга страна - тези действия на ръководството на Арсенал могат да се тълкуват като капитулация пред опитите да задържат холандския си топнападател и израз на желанието им да го заместят час по-скоро.
Крайният резултат от сагата ще стане ясен в края на сезона, когато „с президента и треньора ще седнем на по кафе и ще си поговорим надълго и нашироко за бъдещето", както каза Ван Перси пред холандските медии.
Историята учи, че мениджърът на Арсенал е склонен да събира много играчи от една националност в отбора си. Първо беше английската вълна, която завари, след това последва френската, в момента съставът е много пъстър, но май вече идва времето за немски десант в Северен Лондон...
