"Направи живота си мечта и превърни мечтата си в реалност", гласи татуировка на ръката на Антоан Гризман.
8 месеца след ужаса на терора в Париж дребничкият нападател понесе на раменете си надеждата на френския народ за европейска титла на родна земя.
Гризман направи всичко по силите си - блестеше във всеки мач за "петлите", стана голмайстор на шампионата и бе избран за най-добър играч на първенството, но това не стигна на домакините и те трябваше да преглътнат огорчението след загубата от Португалия на финала.
Така за по-малко от два месеца съдбата нанесе втори удар по Антоан, който игра и финал с Атлетико Мадрид в Шампионската лига, но тимът му отстъпи на Реал след изпълнение на дузпи.
И двата пъти футболистът почти превръщаше мечтата си в реалност, но в последния момент Фортуна решаваше друго, както го е правила неведнъж в живота на французина.
Съвсем заслужено го нарекоха убиеца с бебешко лице. Звучи страховито, но е самата истина. Пръстът му винаги е на спусъка и е готов да стреля по всяко време. Сравняват го вече със Зидан, което говори красноречиво.
Не можем да знаем дали ще повтори пътя на Зизу, но определено дава добра заявка да го стори. И има предостатъчно време.
Антоан, който в края на март навърши 25 години, е роден в малкия бургундски град Макон. Баща му Ален е французин, а майка му Изабел - португалка. Дядо му Амаро Лопес е бивш футболист на Пасош де Ферейра, който през 1957-а напуска родината, за да заживее във Франция.
От съвсем малък мечтата на Гризман е да стане футболист като дядо си, а големият му любимец на терена е Павел Недвед. Пуска си и дълга коса, за да прилича на чешкия диригент на Ювентус.
Цялото семейство подкрепя Антоан в опитите му да усъвършенства футболните си умения, а брат му Тео разказва: "На последните страници на тетрадките си рисуваше как дава интервюта пред Canal+. Пишеше си въображаеми въпроси и отговори."
Славата достигна играча, но докато я намери, трябваше да преодолее много препятствия. Лион, Оксер и Сент Етиен са незначителна част от клубовете, които го отхвърлят.
Монпелие също е на път да отпрати миниатюрния футболист, когато най-накрая щастието му се усмихва и му изпраща откривателя Ерик Олатс.
Той е малко известен скаут, но пък притежава набито око.
"По това време във Франция се залагаше изключително много на физиката при подрастващите. Нуждата от бързи резултати и победи ограничаваше доста шансовете на по-дребничките деца", казва Олатс.
През 2005-а той работи в Реал Сосиедад и на връщане към дома след командировка в Аржентина се отбил да види стар приятел. Срещнали се на базата на Пари Сен Жермен, а последната му цел била да намери някое момче за школата на тима от Сан Себастиан.
Първоначално Антон привлякъл вниманието му с това, че за разлика от другите играчи на Монпелие, които играели контрола срещу ПСЖ, той не бил по екип, а с тениска, на която пишело "Ямайка".
"Забелязах техниката му и въпреки че имаше още какво да се желае, осъзнах, че е голям талант", спомня си скаутът.
Не бил сигурен как да постъпи. Попитал приятеля си от Монпелие дали ще предложат на младия футболист да остане в отбора и отговорът бил отрицателен.
След края на мача Олатс дал плик на Антоан и му казал да не го отваря, докато не се прибере вкъщи. В него била визитната му картичка и бележка: "Искаш ли да играеш и да живееш в Сан Себастиан?".
Когато я показал на родителите си, първоначално си помислили, че е някаква шега.
Но за едно 13-годишно момче да заживее в друга страна не е шега работи, дори и когато го прави, за да последва мечтите си.
Чувствал се много самотен в баския град, затворил се в себе си и често плачел, когато е сам. В един момент осъзнал, че на новото място се чувства по-зле, отколкото при многократните неуспешни проби във френските клубове.
"Най-лошото нещо да напуснеш дома толкова малък е, че не осъзнаваш какво си имал преди и какво е усещането да си далеч от семейството си", спомня си Гризман.
Олатс обаче твърдо вярвал в него и сключили сделка. Придружавал го до град близо до границата, в който учел във френско училище и говорил родния си език. Това продължило около 6 седмици и било само началото на 6-годишното съжителство с Ерик и неговата фамилия.
В същото време Антоан преминавал през цялата клубна йерархия на Сосиедад и нещата му се получавали отлично. Играел добре, трупал самочувствие и свиквал все повече с новия си живот.
"Беше доста стеснителен извън терена, но на него гореше, бореше се и се раздаваше докрай. Постепенно се отпусна и стеснението му изчезна. Това, което постигна, не ме учудва, защото той не търпи лимити. Винаги иска повече и повече", заявява капитанът на Сосиедад Шаби Прието.
На 18 Гризман получава първия си професионален договор и скоро след това го викат в националния на Франция до 19 г.
През 2011-а среща Ерика Чопарена и испанската блогърка се превръща в любовта на живота му.
След толкова хубави събития обаче се случва и нещо неприятно. Антоан играе за "петлите" до 21 г., които пропускат да се класират за Евро 2013 след катастрофална загуба от Норвегия.
Малко по-късно става ясно, че той и още четирима национали са напуснали доброволно хотела на тима в Нормандия три дни преди важния мач, за да посетят парижки клуб.
Ръководителите на френския футбол са безкомпромисни и го наказват за 14 месеца.
Санкцията обаче го амбицира и през следващия сезон нанизва 20 гола за Реал Сосиедад. Атлетико Мадрид решава, че няма време за губене и вади 30 млн. евро за звездата през лятото на 2014-а.
Не закъснява и дебютът му за представителния тим на Франция, въпреки че живее 8 г. извън пределите на страната. Гризман толкова е свикнал с Испания и Испания толкова е свикнала с него, че дори се шегуваха, че държавата остава поне с един "свой човек" на Мондиал 2014 след отпадането на Ла Фурия още в груповата фаза.
В крайна сметка "петлите" достигнаха до четвъртфинал и бяха спрени от бъдещия шампион Германия.
Именно срещу Бундестима е и друг неприятен спомен за Антоан.
На 11 ноември миналата годината сестра му Мод е сред заложниците в зала "Батаклан", но успява да се измъкне невредима след касапницата.
Третата среща с маншафта най-накрая донесе радост на Гризман, който отбеляза и двата гола за успеха на полуфиналите на Евро 2016 с 2:0.
А за футболиста няма по-щастлив миг от този, в който опъва противниковите мрежи. Толкова обича това чувство, че дори го сравнява с раждането на дъщеричката си Миа преди няколко месеца.
"Двете неща са подобни. Когато бяхме деца, по цял ден ритахме на улицата с приятелите ми и който вкараше, беше най-щастливото момче на земята. Сега, всеки път, когато се разпиша, се връщам към тези детски мигове. Щастието от отбелязването на гол е неописуемо", твърди новият футболен убиец с бебешко лице.
Вижте в галерията Гризман като дете, Ерик Олатс и семейството на звездата.
