Футболният воин Карлес Пуйол

След като спечели европейската, а след това и световната титла, Испания има много по-трудната задача да защитава тези отличия, но може да се окаже, че в бъдещите кампании на тима един от големите отсъстващи ще е Карлес Пуйол.

Капитанът на Барселона, който е една от най-важните фигури в тима на Испания намекна преди началото на световното първенство в ЮАР, че скоро може да сложи край на кариерата си в национални отбор. След това обаче бързо се отказа от тази идея. Най-интересното е, че по някакви безумни причини, критиците на Пуйол в Испания продължават да не могат да разберат какъв феномен притежава родината му в негово лице.

Ако Пуйол играеше за някоя не толкова надарена във футболно отношение нация, той щеше да е идол на милиони фенове. Пуйол е отчасти футболисти, отчасти воин. На терена той демонстрира безкрайна енергия и желание за победа, бори се за всяка топка, влага сърцето си във всяка крачка, във всяко едно движение, което прави.

Но Пуйол е наясно, че испанците ценят други неща във футбола. Много негови сънародници предпочитат играчи от т.нар. „кастилски тип" - с черна, пригладена с гел коса, които изглеждат повече от елегантно, дори и без топка - като легендата на Реал Раул (който вече рита за Шалке 04) и мнозина от тях ценят повече външния вид, отколкото свършената работа на терена.

Не ви се вярва, но тук става въпрос за футболист, който спечели на два пъти Шампионската лига като капитан на Барса - след победи срещу Арсенал и Манчестър Юнайтед и който все още чува от критиците си забележки за прическата си.

Години наред, във всяко интервю присъства неизбежния въпрос към Пуйол: „Кога ще се подстрижеш? Ако спечелиш тази титла, ще промениш ли нещо във външния си вид?" Но Пуйол няма намерени да се променя, така се чувства добре.

„Майка ми мразеше прическата ми, но аз винаги съм се харесвал така, а когато станах футболист, тя просто се отказа да се разправя с мен - така би трябвало да постъпят и всички останали", обяснява Карлито.

И тук не става въпрос само за косата, Пуйол обикновено взима сам всички решения, които са важни за него.

След финала в Йоханесбург цяла Испания си пое спокойно дъх, след като Пуйол реши, че още не е дошло време да се отказва от националния отбор - „Тарзан" (както му казват сънародниците му) продължава да се бори.

Карлес е на 32 години и смята, че: „Ще е утопия да се надявам да играя на топ ниво докато стана на 37. Но пък имаше хора, които искаха да ме пратят в пенсия още преди последното европейско първенство." Пуйол спечели титлата с Испания на Евро 2008, година по-късно триумфира и на финала на Шампионската лига, а това лято стана и световен шампион.

„Испания е такава страна, в която ако се задържиш твърде дълго на върха, винаги ще се намерят хора, които да са недоволни от това, просто им е писнало да те гледат", допълва Пуйол. „Тук често се случва някой да се опита да сложи край на кариерата на определен футболист преди той да е достигнал върха на възможностите си. За мен това време още не е дошло. Няма кой знае каква тайна зад добрата ми форма. Храня се добре, живея добре, опитвам се да си почивам редовно, тренирам толкова усилено, колкото ми позволяват възможностите на тялото ми, отнасям се професионално към проблемите и трудностите пред мен. Спазвам диета и два пъти седмично ходя на Пилатес. Футболът е физически спорт, в който има доста силови контакти, но аз имам късмет, че не съм получавал много контузии."

Къде обаче се крие най-важното за играта на Пуйол? Терминът „тотален футбол" е претърпял много промени през годините, но и днес означава красива и мощна игра. В началото с него се описва играта на Аякс, при която всеки футболист може да замести своите колеги на който и да е пост - така всеки разбира силните и слабите си страни и може да играе там, където тимът има нужда от него. Тук навлизаме и в територията на футболната интелигентност.

Пуйол се отличава с футболна интелигентност - точно това го прави толкова ценен за Барселона и Испания и толкова труден за обезвреждане за съперниците му. Той умее да разчита хода на играта.

„От началото на кариерата ми досега, около 20 пъти, съм откривал, че мога да играя на нов пост", обяснява Карлес. „В първия ми отбор - тима на нашето село започнах като вратар, но играехме на бетонно игрище и плонжовете не бяха много приятни. Но се хвърлях за всяка топка. Докторът ме предупреди, че мога да получа контузия на гръбнака, ако продължавам да се мятам така. Затова станах нападател, после атакуващ полузащитник, десен бек, централен защитник, ляв бек - играл съм навсякъде."

Една случка отпреди осем години илюстрира този разказ. Става въпрос за втория период на Луис ван Гаал начело на Барселона, а тимът приема Галатасарай. Франк де Бур се подхлъзва, Роберт Енке излиза напред, но е елиминиран и пред атаката остава само Пуйол, който тича, за да застане на голлинията. Пред него с топката е Сихан Хасполатлъ, който явно подценява ситуацията, но все пак стреля. С ръце на гърба Пуйол се хвърля към топката и я избива с гърди. Опасността отминава, а след това Барса победи с 3:1.

На този свят има много малко неща, които Пуйол да обича повече от това да спечели мач срещу Реал. А преди два сезона вкара гол на Белия балет, като тимът на Пеп Гуардиола разгроми домакините на „Бернабеу" с 6:2. Много важно попадение за Карлес, което може да се сравнява с гола му срещу Германия това лято, който прати Испания на финала на световното първенство в ЮАР.

Но интересното е, че повечето фенове на Реал не го мразят, напротив ценят го като футболист и личност.

„Когато гостуваме в Мадрид, усещам че публиката ме уважава и ме цени", обяснява Пуйол. „Много хора са ми казвали, че са големи фенове на Реал, но се възхищават на играта ми за Барселона и на постиженията ми с националния отбор. Истинските футболни фенове ценят достойните съперници и това винаги ми е доставяло страхотно удоволствие."

Този сезон Барса преживя две издънки - падна у дома от новака Еркулес, а след това завърши 1:1 с Майорка. Пуйол не игра и в двата мача. Миналия месец Испания падна с 1:4 от Аржентина в Буенос Айрес, но Пуйол не участва и в този мач.

Но националният селекционер Висенте дел Боске доволно признава, че е щастлив от възможността да разчита на Пуйол.

„След световното първенство, проведох разговор с Карлес и му обясних, че ще е жалко ако се откаже от националния преди да е записал 100 мача за страната си", обяснява Дел Боске. „Той е много важен за нас, страхотен човек и е невероятно амбициран. За нас е страхотна новина, че той реши да не се отказва."

Което означава, че победният път на Испания към Евро 2012 продължава, отново с амбицията и сърцатата игра на Пуйол.

Новините

Най-четените