Колкото по-голяма сцена, толкова по-голяма възможност да се изложиш.
Стадион „Уембли" е предлагал унижение след унижение за Димитър Бербатов, като почти всяко пътуване дотам му носи нови и нови разочарования.
Пропуснатата дузпа срещу Евертън и фрапантните пропуски срещу Манчестър Сити са примери за това.
Но тогава той поне бе в състава. На финала в Шампионската лига през май българинът дори не попадна в групата, изместен от Майкъл Оуен в йерархията на нападателите в Манчестър Юнайтед.
Миналата седмица при отсъствието на Хавиер Ернандес се очакваше Бербатов да играе в мача за „Къмюнити Шийлд", но получи само няколко минути в края на мача, заменяйки... младока Дани Уелбек, който бе предпочетен за титуляр.
Изборът на сър Алекс Фъргюсън е показателен. Димитър рядко е бил негов избор във важни мачове, започвайки само в 25 от 55 за трите си години на „Олд Трафорд".
За 30,75 млн. паунда той е скъпо украшение за скамейката, предлагащо възможност на телевизионните режисьори да се забавляват с тъжното му изражение.
За познавачите на често бруталния мениджмънт на играчите от страна на Фъргюсън е изненада колко дълго се задържа българинът в отбора. Но, типично за нападателя, той рядко се движи бързо.
Евтините шеги настрана, но именно това е проблемът. Както самият Бербатов каза по време на предсезонното турне, той няма да промени стила си на игра. Само че отборът се променя. Представянето на Уелбек за „Къмюнити Шийлд", което бе обнадеждаващо, но не чак впечатляващо, все пак показа в каква посока върви Юнайтед. Заедно със също така жизнения Уейн Рууни и с Нани и Ашли Йънг, които постоянно си разменят фланговете, имаме една изключително подвижна предна четворка. В идеалния си вид тя включва свръхзвуковия Ернандес, но Уелбек е неговата алтернатива. Поставете енергичните Парк Джи-сунг и Антонио Валенсия по крилата и резултатът ще е същият.
Миналата неделя стилът на отбора напомни за времето на Карлос Тевес, Кристиано Роналдо и Уейн Рууни през сезон 2007/08, когато постоянната скоростна размяна на местата властваше в играта на „червените дяволи". Фъргюсън имаше нападение без фиксирани позиции в него, докато дойде Бербатов.
Ако Пари Сен Жермен прояви действителен интерес към него, трудно може да се очаква, че от "Олд Трафорд" ще отхвърлят предложението. По принцип футболистът не дава и дума да се обели за преминаване в по-малък клуб от Юнайтед, но може и да размисли и за Париж, където би паснал идеално с високомерното си и отчуждено излъчване.
Нещо повече, Фърги има навика да се отървава от грешките си по този начин. Изглеждаше, че унижението на финала на Шампионската лига е част от план, а след това дойде и удължаването на договора на почти неизползвания през сезона Оуен с още една година, което подсказа, че шотландецът печели време за намирането на алтернатива в нападение и ще се раздели с Бербатов.
Ако ПСЖ привлече българина, това ще е поредният паралел с Хуан Себастиан Верон, който навремето също бе продаден на новобогаташи (Челси). Аржентинецът бе друго скъпо попълнение, което вместо да даде повече разнообразие в играта на Юнайтед, просто я забави.
Парадоксално е как играчи от такава висока класа се оказват безполезни, когато са заобиколени от колеги с доста по-скромни качества. С изключение на Пол Скоулс, от Верон насам в Манчестър Юнайтед не е имало друг футболист, който така да умее да разпределя пасове. Също така никой не може с такава лекота да насочва топката към мрежата от въздуха, както го прави Бербатов. Въпреки това и двамата са сред най-критикуваните футболисти, привличани от Фъргюсън.
И, парадоксално, и двамата до последно са защитавани от мениджъра си. Но по принцип сър Алекс често говори едно, а прави друго. Фърги не обича да разкрива плановете си, а публичните му изказвания винаги са част от някаква стратегия. Той също така мрази да признава, когато е сгрешил. А привличането на Верон бе грешка. Ще бъде крайно да се каже същото и за Бербатов, но едва ли някой би нарекъл трансфера му успех.
Което е странно за голмайстор на Висшата лига. Но с изключение на спиращия дъха негов хеттрик срещу Ливърпул и двата му гола в края на мачовете с Челси (които промениха резултата, но не и изхода на мача), той не се е разписвал в ключова среща за Юнайтед. Сушата му в Европа датира от 2008 г. А от 20-те гола, които му донесоха „Златната обувка" във Висшата лига заедно с Тевес от Манчестър Сити, 16 бяха отбелязани на „Олд Трафорд".
По принцип повечето футболисти бележат по-често на свой терен. Но не и 80% от попаденията си!
Играчите на Манчестър Юнайтед са преценявани от мениджъра си в решителните мачове. И след като първо не успя да изиграе ключова роля в тях, Бербатов въобще бе лишен от участие. Така един ярък талант се превърна в мрачен зрител...
