Наскоро едно голямо име обяви, че се връща във футбола. Макар и на доста по-ниско ниво, фигура като Павел Недвед просто не може да стои далеч от играта за дълго време. По един или друг начин.
Сега той се завръща в родния си клуб Скална, където по примера на други легенди като Ривалдо и Хенрик Ларсон да поиграе със своя син, докато още поддържа добра физическа форма, и да помогне с огромния си опит.
Преди години Недвед обаче отново направи едно голямо завръщане. Тогава, през 2005-а, Павел Недвед отново облече екипа на чешкия национален отбор и помогна на страната си да се класира за Мондиал 2006, макар тима да отпадна още в груповата фаза. Той не го направи, просто за да играе на още един голям форум, а за да постигне нещо за и със своята родина, да помогне с опита си като един най-добрите полузащитници в историята - титла, подпечатана от Златната топка, спечелена от чеха през 2003-а.
Но как той успя да се превърне в една от легендите на съвременния футбол? Изпълнявайки една от най-сложните задачи в историята на играта - да замени пълноценно Зинедин Зидан.
Павел Недвед бе привлечен в Ювентус именно като заместник на французина, а дори само фактът, че прекара остатъка от кариерата си (първата) в клуба, показва, че мисията е изпълнена успешно. Недвед обаче не се превърна в емблема само на Ювентус или на чешкия футбол, а на играта като цяло.
Всеки път, когато един клуб провежда проби - независимо дали за школата, или търси млади таланти за първия си отбор - има голям шанс поне половината от полевите играчи да са природно руси, или изрусени. На теория причината е, защоте тези футболисти са запечатват в паметта на треньорите или скаутите, но пренасищането с блондини понякога да дава обратния ефекти и да изпъкват тъмнокосите.
Защо тогава продължава да има такава тенденция и защо го споменаваме, след като отново на теория цялата тази работа няма пряка връзка с историята за Павел Недвед? Но само на теория...
Лацио привлече чешкия полузащитник, след като той помогна на страната си да изхвърли Италия още в групите на Евро 96 (с гол за 1:0 при победата с 2:1), а после и да стигна до финал на първенството срещу Германия (загубен със същия резултат). Тогава Недвед вършеше тежката работа в средата на терена и правеше тази на съотборниците си доста по-лека.
Би било пресилено да се твърди, че голът срещу Италия му е спечелил трансфер в Серия А, тъй като Лацио следи играча още преди това и съвсем не разчита на късмета с привличането му.
И все пак последвалият му трансфер от Рим в Торино донякъде може да бъде разглеждан като отслабване на конкуренцията в стил Байерн.
„Недвед винаги вкарва срещу нас. Ще го купи, за да си решим проблема", обясни трансфера за 41 млн. евро през 2001-а бившият президент на Ювентус Личано Моджи.
Тогава чехът пристига в един тим, който е на кръстопът. „Старата госпожа" не е печелила титлата в Серия А от 1998-а, а именно през 2001-а я изпуска до голяма степен заради загубата от Лацио с 1:4 в средата на март, когато Недвед бе с ключова рола, а „бианконерите" завършиха на 2 точки зад шампиона Рома.
Дори тогава Ювентус да се бе превърнал отново във фаворит за титлата, всичко се промени след продажбата на Зинедин Зидан в Реал Мадрид за рекордните тогава (и дълго време след това) 75 млн. евро.
Съществува обаче повече от един начин да замениш клубна легенда и треньорът на торинци по това време Марчело Липи предпочете да подходи към солидарност в защита, разбирайки че прекаленият натиск върху един директен наследник на Зидан би се оказал пагубен.
Например Джиджи Буфон и Тюрам, които дойдоха от състава на Парма, скоро се превърнаха в любимци и дори в легенди на „бианконерите".
Недвед обаче донесе на клуба качество не само в атака, а навсякъде в средата на терена... а да не забравяме и буйните руси къдрици - все неща, които дори Зизу не можеше да даде на отбора.
По онова време играта на Ювентус бе като черно-бял филм - със звездата от корицата в лицето на Алесандро Дел Пиеро, Марк Юлиано, който командваше защитата и Антонио Конте по средата между двамата - въпреки големите си имена, тима изглеждаше някак сив и посредствен без Зидан.
Ключовата промяна внесе именно Павел Недвед, който внесе цвят в черно-бялата приказка на „Старата госпожа" - както с визията, така и с играта си.
Чехът успяваше да изпъква, когато Ювентус имаше най-голяма нужда от него. Когато полузащитата на отбора ти е пълна с играчи, умеещи да отнемат топката, за теб остава цялата свобода в нападение, но остава също и цялата отговорност.
За първия си сезон вклуба Недвед успя да вкара едва четири гола, но два от тях бяха в основата на спечелената титла в последния ден на сезон - въпросните попадения донесоха победи над Верона и Пиаченца в края на шампионата.
Буфон и Тюрам разбира се също изиграха своята безценна роля, след като тима не допусна попадение в последните си пет мача в Серия А, записвайки пет победи.
Всички тези усилия, хвърлени в защита, обаче не биха имали никаква тежест, ако в предни позиции нямаше някой, който да спечели мачовете на Ювентус.
Чехът с буйните руси къдрици бе като буря на терена, сякаш никога не се уморяваше. Малко футболисти в историята са били толкова полезни във всички фази на играта. Това му донесе и една от най-заслужените и еднолични награди Златна топка през 2003-а, когато изпревари конкуренцията на Тиери Анри и Паоло Малдини. Недвед бе тъкмо звездата, от която Серия А имаше нужда.
Макар да е вкарал някои наистина изключителни попадения, би било омаловажаващо да оценяваме кариерата на Недвед само по головете му. Той бе тройна заплаха навсякъде по терена - умееше да печели топката, да я пази и да я праща в мрежата с перфектни шутове, независимо от разстоянието.
Тези качества го направиха перфектният заместник за Зидан, не само в сърцата на феновете на „бианконерите", разбира се без да подценяваме ни най-налко онова, което Зизу правеше с топка в крака и с оглед на факта, че двамата винаги са били съвсем различен тип футболисти.
Един от най-важните голове на Павел Недвед всъщност е свързан с един от най-тъжните му спомени на терена.
Той се разписа за 3:0 срещу Реал Мадрид, с което на практика класира Ювентус за финала на Шампионската лига през 2003-а. Торинци бяха наваксали напълно изоставането си от първата среща (1:2),а до края оставаха само 20 минути.
За мнозина именно този мач бе показателен, че Ювентус може да е на върха, дори след напускането на Зидан, а заслугата до голяма степен бе именно на чеха. Недвед бе най-добрият на терена на „Стадио Деле Алпи" и сякаш се подиграваше на „галактикос".
Той обаче си изпроси абсолютно ненужен картон, извадил го от финала срещу Милан, който бе загубен от Юве на дузпи. И тогава „Старата госпожа" пропусна шанса си да стане европейски шампион за първи път от 1996-а.
Недвед не е първият, нито ще е последният лидер, който пропуска решаващ мач при такива обстоятелства. Преди него Рой Кийн изпита същото разочарование.
Джон Тери пък преживя още по-неприятен момент, въпреки че игра на финал със своя Челси, след като бе сред "виновниците" за загубата на дузпи от Юнайтед през 2008-а. Така че и присъствието на Недвед можеше да не помогне на Юве за крайния успех в турнира.
Лесно е да се оправдаеш с липсата на звездата си за изпуснатия трофей, но това само показва значението на такива играчи за състоянието на отбора. Дори самото присъствие на Недвед караше Ювентус да изглежда по съвсем различен начин на терена.
Затова и при скандала Калчополи, чехът дори на се замисли да напусне клуба на сърцето си - заедно с играчи като Буфон, Трезеге и разбира се Дел Пиеро той помогна на Ювентус да се върне там където му е мястото, изтърпявайки наказанието си да играе в Серия Б. Тези играчи направиха огромен жест на първо място към феновете на клуба, които със сигурност нямаха никаква вина за цялата афера.
Ако до този момент някой бе имал съмнения дали Недвед е успял пълноценно да замени Зидан в тима, то от този момент нататък това бе вън от съмнение.
Заветът на чеха в Торино обаче не приключи с отказването му от играта през 2009-а. Той остана наоколо и след това в ролята на вицепрезидент, която пое през 2015-а. Сега отново не издържа и реши да се върне на терена, за да изцеди и последната капка качествен футбол, която е останала в краката му.
И до днес всички си спомнят визията на неуморния полузащитник и съзнателно или не сравняват с него всеки рус полузащитник, който изгрее на хоризонта. Но просто никой не е като Недвед. Той оказа такова влияние на играта, че се превърна в една от най-емблематичните фигури на своето изключително талантливо поколение.
Недвед не просто запълни празнината оставена от Зидан в Ювентус, той успя да се издигне до неговото ниво като един от най-добрите полузащитници в историята на играта.
