Лева, Мака, Сол, Роби, Правилото Босман...

В първите дни на новата година Роберт Левандовски официално подписа договора си с Байерн Мюнхен и през лятото се присъединява към баварците като свободен агент. Каква по-добра сделка от това - да вземеш футболист от световна класа от пряк конкурент, и то без пари?

Подобни трансфери станаха възможни в средата на 90-те благодарение на усилията на белгийския нападател Жан Марк-Босман, който спечели делата срещу бившия си клуб Лиеж.

В резултат на това Европейският съд забрани на отборите да поставят трансферна цена на свои футболисти с изтекъл договор в случаите, в които имат желание да преминат от отбор от страна членка на ЕС в друг отбор от страна членка на ЕС.

Промяната стана известна като "Правилото Босман", а от нея през тези близо 20 години се възползваха редица звезди на световния футбол.

"Дейли мейл" определи своята десетка:

Стив Макманъмън

Макманъмън подписа 5-годишен договор с Реал през 1999-а, отхвърляйки възможността да продължи контракта си с Ливърпул и оферти от Барселона, Лацио, Интер и Ювентус. Мака изигра важна роля за две титли на мадридистите в Примера, Суперкупата на Европа, световната клубна купа и два триумфа в Шампионската лига, като на финала през 2000-а година дори отбеляза гол.



Хенрик Ларсон

Ларсон прекара само две години в Барселона, след като напусна Селтик през 2004-а, но спечели доста трофеи с каталунците - две титли на Испания, Суперкупата на страната и Шампионската лига. Привличането на Самуел Ето'о и тежка травма попречиха на кариерата му на "Камп ноу", но винаги ще се помни финалът в Шампионската лига срещу Арсенал, когато Ларсон влезе като резерва при 0:1, след което Барса обърна мача. "Той промени срещата. Хенрик Ларсон направи разликата тази вечер", заяви Тиери Анри след двубоя.



Михаел Балак

Реал Мадрид и Манчестър Юн. искаха Балак през 2006-а, но той избра Челси. Травма му попречи през първия сезон, но след това бе един от най-добрите футболисти на "сините" до 2010-а, когато си тръгна от Лондон.



Сол Кембъл

За феновете на Тотнъм винаги ще си остане Юда, след като отиде във вечния враг Арсенал през 2001-а. Кембъл обаче пожъна успехи при "артилеристите". Две титли във Висшата лига и финал в Шампионската лига бяха неща, които никога нямаше да постигне в Тотнъм.



Маркус Бабел

Бабел дойде от Байерн и изигра важна роля за "червените" през 2001-а, когато тимът спечели ФА къп, УЕФА и Купата на лигата.



Фернандо Йоренте

Подобно на Левандовски, Йоренте е един от най-силните нападатели в света. Премина в Ювентус от Атлетик Билбао като свободен агент. В началото му бе трудно в Торино, но постепенно се наложи в състава на "бианконерите", където прави чудесен тандем с Карлос Тевес. Договорът му е за още три сезона.



Брад Фридъл

Ливърпул позволи на Фридъл да напусне без пари през 2000-а година, като даде път на Сандер Вестерфелд. Това изглеждаше нелош ход, но се оказа, че е бил грешен. Блекбърн се възползва от американеца, който изигра близо 300 мача за клуба, преди да бъде продаден на Астън Вила за 2.5 млн. паунда през 2008-а. През май ще навърши 43, но все още пази на вратата на Тотнъм.



Естебан Камбиасо


Камбиасо не получи титулярно място в Реал Мадрид, въпреки че Клод Макелеле си бе тръгнал. Така той премина в Интер през 2004-а и вече има над 400 мача за "нерадзурите". Аржентинецът изигра важна роля за требъла през 2010-а. Междувременно, Реал страдаше без чист дефанзивен полузащитник до привличането на Емерсон през 2006-а.



Роберто Баджо

Кариерата на Роби Баджо имаше своите възходи и падения. През 1997-а бе замразен на пейката на Милан от великия Ариго Саки и пое към Болоня. Помогна на тима да завърши на 8-мо място в първенството и отбеляза 22 гола. Получи повиквателна за националния отбор за световното първенство през 1998-а и последва трансфер в Интер.



Андреа Пирло

През 2011-а кариерата на Професора изглеждаше към своя край. Той напусна Милан и отиде в Ювентус, където отново се превърна в един от най-добрите полузащитници в света. В националния отбор продължи да държи диригентската палка и "скуадрата" игра финал на европейското през 2012-а. През 2013-а бе единственият италианец номиниран за Златната топка.

Новините

Най-четените