За радост на Жозе Моуриньо, Реал (Мадрид) не трябва да играе с Барселона всяка седмица, както беше през април.
Тогава Кралският клуб успя да спечели финала за Купата, завърши наравно в Примера дивисион, но бе отстранен на полуфиналите в Шампионската лига. Трябва да се отчете, че "белите" загубиха само един мач от четирите срещу най-добрия отбор в света, като в отделни периоди дори доминираха играта - използвайки през повечето време системата 4-3-3.
Срещу Барса Специалния пусна защитника Пепе като дефанзивен халф до традиционните Сами Кедира и Чаби Алонсо и португалският национал бе много ефективен, макар и да не подбираше средствата, и се превърна в герой за Мадрид и злодей за Барселона.
Но за Моуриньо важното бе, че ходът му сработи. Барса не можа да отбележи гол от игра, докато Пепе бе на терена. В мача за първенство двата отбора си размениха по едно попадение от дузпа, след което столичани спечелиха финала за Купата на краля с гол в продълженията. В третия сблъсък индивидуалното майсторство на Лионел Меси донесе победа с 2:0 на каталунците на "Сантяго Бернабеу", но след като коравият бранител бе изгонен.
В отсъствието на наказания Пепе в реванша на "Камп Ноу" Специалния се върна към традиционната си през сезона системата 4-2-3-1 и единственото, което постигна, бе престижно, но недостатъчно равенство 1:1.
Извън терена Жозе също загуби битката, след като навлезе в дебрите на конспиративната теория, обвинявайки УЕФА и УНИЦЕФ за успехите на Барселона.
На терена обаче тактиката му работеше, макар и до въпросния спорен червен картон. Той приложи на съперника подхода си от миналата година, когато с Интер избра стегнато 4-3-3 с плътно покритие човек за човек и отне пространствата на Шави, Иниеста и Меси.
Използването на 4-2-3-1 през първия му сезон в Мадрид бе прието като изненада от специалистите, тъй като дотогава Специалния предпочиташе 4-3-3 във всички свои отбори, като най-вероятно за това го е вдъхновил стажът му като помощник-треньор именно в Барселона през 90-те.
Но пристигайки в Реал десет години по-късно той реши да изостави любимата си тактическа формация, воден от съображението, че не разполага с подходящите изпълнители. С преквалифицирането на Пепе като халф обаче нещата се получиха.
След като бе привлечен Фабио Коентрао от Бенфика, може той да бъде използван като десен бек, Серхио Рамос да застане в центъра до Рикардо Карвальо и така Пепе да мине напред.
Другото ново попълнение - Нури Шахин от Борусия (Дортмунд), и световният шампион Чаби Алонсо изглеждат сигурни в халфовата линия, като един измежду Пепе и Сами Кедира ще придава необходимата дефанзивна устойчивост. Освен с тях четиримата Моу разполага още с Ласана Диара, Фернандо Гаго, Естебан Гранеро, Кака, Месут Йозил и още един нов - Хамит Алтънтоп.
Въпреки впечатляващия си дебютен сезон Йозил трябва да подобри физическата си форма, за да има своя принос в дефанзивен план, което да му даде право да претендира за титуляр в халфовата линия от трима.
Той също така ще се конкурира с Анхел ди Мария и Кака за място в атаката, като приемаме, че едната от трите позиции е заета от Кристиано Роналдо, а втората - от централния нападател в лицето на Гонсало Игуаин, Карим Бензема или Серхио Агуеро, ако дойде от Атлетико (Мадрид).
Друга опция за атаката е също желаният от много клубове Неймар от Сантос, но той по-скоро е футболист от типа на Роналдо, а не типичен таран.
Специалния постигна своите успехи в Порто, Челси и Интер, именно разчитайки на трима неуморни халфа, централен нападател, който задържа топката, и две крила, които умеят да се връщат в защита и да затварят играта, сменяйки схемата на 4-5-1.
Такава система ще извлече най-доброто от офанзивния потенциал на Реал (Мадрид), давайки и необхидимата солидност в отбрана. А това е начинът да бъде победена Барса.
