Поради големия интерес и полемики, предизвикани от първата ми публикация, се завръщам с втора част от "трилогията" ми, озаглавена "Friends and Supporters" :))).
Първо няколко думи за първа част. Бях сигурен, че ще има доста остри реакции, просто исках да видя от кои страни ще дойдат те. Не останах изненадан, обичайните заподозрени се появиха. Както и някои нови герои. Това беше и целта, но то си е за тяхна сметка.
Знам, че съм модел за подражание за младите и може би бях малко по-остър, по-твърд, по-високомерен в писанията си, но вярвам, че човек трябва да се защитава, когато прецени, че е нужно. Чиста човешка реакция, особено когато видя, че не става дума за чиста градивна критика, а за злостни генерални нападки.
Но стига толкова за това, това беше единственият път, в който се обръщам към тези хора. Това е в миналото, аз гледам в бъдещето. И сега пиша за всички тези, които се асоциират с днешното заглавие :).
За всички позитивно мислещи, за всички, които доловиха огорчението ми от първия текст. Изпитвам истинска гордост, когато всички вие се радвате на успехите ми, когато ме аплодирате на терена, когато ме подкрепяте, тъй като аз представлявам България по света с професията си и го правя за всички вас, които сте постоянно с мен.
А знам, че сте много, ужасно много. Надявам се да ви правя горди българи. Мисля, че подкрепата помага само ако си силен психически и достатъчно амбициозен. Смея да твърдя, че съм точно такъв. Разбира се, имал съм моменти на слабост в живота си, когато съм имал нужда от съвет и съм го получавал от хора, от които най-малко очаквам.
Защо? Защото всеки го има вътре в себе си. Това желание да помогне, да накара някой да се усмихне, било то и на човек, не толкова близък. Благодаря на всички, които сте правили това за мен, мога да ви нарека ПРИЯТЕЛИ. Мога да нарека ПРИЯТЕЛИ всички вас, които не съм срещал, но знам, че ме подкрепяте и симпатизирате, защитавате и аплодирате. Благодаря ви за e-mail-ите, за думите.
Опитвам се да се отблагодарявам както на терена с играта си, така и извън него с инициативите и проектите, с които моята фондация се занимава.
Радвам се, когато виждам някой да успява в различни сфери на живота. Радвам се, когато виждам как семействата насърчават децата си и ги подкрепят в това, с което те искат да се занимават. Радвам се, като виждам колко таланти имаме и единственото, от което имат нужда, е малко внимание и помощ, малко насърчаване.
Добрите думи наистина вършат чудеса, няма да спра да го повтарям. И както постоянно ми напомнят на мен, винаги да мислим позитивно, дори в трудните моменти, дори в моментите на отчаяние човек трябва да следва пътя си и както казва поетът: keep your head up :).
Разбира се, трябва да кажа няколко думи и за най-близките ми приятели :)). Няма да ги назовавам, те знаят кои са. Приятелите, с които сме събирали трохите, за да си направим филия, с които плачем заедно, с които се смеем заедно. Благодаря ви за приятелството, за подкрепата, вие сте част от моето семейство :)).
Но повече за семейството в последната част от "трилогията" :))). Спирам, че започна да звучи като обяснение в любов, а аз се обяснявам само на един човек :).
Накрая искам да споделя един цитат от Едуард Еверет Хейл, който винаги ми е помагал и вдъхновявал в трудни моменти: "АЗ СЪМ САМО ЕДИН, НО АЗ СЪМ ЕДИН. АЗ НЕ МОГА ДА НАПРАВЯ ВСИЧКО, НО МОГА ДА НАПРАВЯ НЕЩО. И КОГАТО ГО НАПРАВЯ, АЗ ЩЕ ГО НАДМИНА И КОГАТО ГО НАДМИНА, ПО ВОЛЯТА НА ГОСПОД, ЩЕ ПОСТИГНА И ОЩЕ".
До следващия път...
ДБ
