Четвърта урна и поне четири урока

Четвърто място.

Не в света, както преди 19 години.

Не на четири поредни големи първенства на планетата, както при волейболистите.

Четвърто място в групата от квалификациите. Това е равносметката след края на битките за световното 2014.

Радвахме се, че мъртвецът е възкръснал, видяхме и завърналата се българска публика, имаме позитиви, които да си кътаме и поливаме, но...

Таблицата показва четвърто място.

Както каза Петер Чех след края на последния ни мач в София с чехите - който колкото точки е събрал, толкова е заслужил.

Независимо от изхода на този двубой, нямаше да се класираме.

Без значение от резултата, пак щяхме да сме в четвърта урна и за жребия на Евро 2016 - следващата цел пред този отбор.

Чакаме го на 23 февруари, за да започнем да мечтаем отново...

Вече 10 години нямаме участие на голямо първенство. До този турнир ще са 12, а и кой ни гарантира класиране на него?

Европейското е променено - от 53 страни в УЕФА, финалите стигат цели 23 (плюс Франция като домакин).

Самият формат на квалификациите още не е ясен, но вероятно ще имаме 10 групи, от които първите два тима ще отиват на финалите, а най-добрите 6 трети ще играят баражи.

Четвърта урна е компания с Армения, Полша, Шотландия, Латвия, Финландия, Уелс, Естония и Беларус. С тях не може да се паднем.

Четвъртото място и четвъртата урна са факт. Но има и поне четири урока, които трябва да научим от тези иначе позитивни 13 месеца на световните квалификации.

Гледаме себе си, не търсим извинения.

Това, което направи лошо впечатление, е българската практика да търсим причините за неуспех в странични фактори.

Имало заговор, трети отбор искал да ни елиминира, ФИФА не ни искала на световно...

Глупостите, които чухме след мача в Ереван, са евтини и не отиват на един сериозен отбор. Причините си бяха в наши слабости. И не само в този мач.

Дисциплината и хладният разум са решителни.

Пет червени картона в 10 мача... Какво повече да кажем!?

И ако за двата жълти на Дяков в София и Ереван с арменците може да се намери обяснение (не извинение), то за глупостите на Бандаловски и Занев такова няма.

Без голове няма победи. Без победи точките не стигат.

Играем стегнат и подреден футбол, когато не търсим победа на всяка цена.

Но когато се налага да градим атаки и да търсим голове срещу по-прибран съперник, остротата липсва.

А ремитата не стигат, когато не са подплътени с поне 3-4 победи за един цикъл.

Дребните детайли решават големите мачове.

Шутче от 30 метра през ръцете на Владо Стоянов - 0:1 за Чехия.

Нерешителност и момент колебание на Илия Миланов в Копенхаген - дузпа за датчаните.

Заспиване на Бодуров в Ереван, червен картон и пропадане на целия мач.

90 минути пълна концентрация и да сме нащрек - това е задължително за отбор, който няма качествата на Германия, Испания или Бразилия.

Проява е на непрофесионализъм, а едва ли има нещо, което Пенев да мрази повече.

Всеки момент нехайство коства гол, дузпа, червен картон или пропуск в решителен миг.

Позитивите са ясни, за тях се говори достатъчно в последните 6 месеца.

Бъдещето на Любо Пенев също е ключово за отбора, който той изгради.

Но без тези уроци, а и малко късмет, дори новата, по-широко отваряща се врата за Евро 2016 с повече тимове на финалите, може да се окаже тясна за нас.