Помните ли Паскал Сиган? Повечето от вас може би не, но в сърцата на феновете на Арсенал той има запазено място. При това въпреки че не блестеше с нищо. Защо ли?
Справката в Уикипедия ще каже - защото бе част от Непобедимите - отборът, който спечели титлата през сезона 2003/2004 г. без загуба. Може и така да е. Но от другата страна със страшна сила напира фактът, че той е съкратил поне малко живота на всеки един от запалянковците.
Гологлавият французин не бе първи избор в отбрана и беше пускан от мосю Венгер най-често когато трябваше да се пази резултат. И какво се получаваше ли? Хаос. И, естествено, лондончани инкасираха гол във вратата си.
Както често се случва, по някакво лошо стечение на обстоятелствата той премина на „Хайбъри" от Лил - отборът срещу който Ясен Петров показа, че не е наясно с урока на Сиган (колегите от Диема са виновни - толкова време заедно и не са му обърнали внимание).
А той е простичък - ако си атакуващ отбор и искаш да пазиш резултата не пускаш още един защитник. Пускаш някой, който да не позволява на топката да стига до защитниците. Тоест опитен халф. Който ще падне веднъж в центъра на терена, ще направи фаул за жълт картон и готово - две минути са минали.
Още повече в случая този халф - Кривия - няма да играе в следващия мач заради наказание. Да, разбира се, можеше и да не се получи, но никой нямаше да обвини треньора на "сините".
Сега няма как да се размине без такива гласове. И те ще имат право - в своята история Левски така или иначе не е разчитал на опълчение за големите си победи (за разлика от ЦСКА, където има много светли примери). А пускането на Иванов в игра бе намек за подобна идея.
Вторият урок от мача с Лил си няма име. Но пак е простичък - моментът на смяната е също толкова важен, колкото и изпълнителя. Най-вече, ако съперникът ще праща топката към твоето наказателно поле.
Още повече в защита, която се справя добре до този момент и е намерен някакъв игрови ритъм - та голът на Гаджев бе вкаран в ситуация, в която Левски бе с човек по-малко - Дембеле се присъедини към съотборниците си едва за празненствата.
Дори и Руди Гарсия изнесе лекция по въпроса - преди да направи двойната смяна в Лил Левски изпълни два корнера. Резервите обаче чинно чакаха край страничната линия. Топката бе изчистена напред и едва тогава те влязоха. Без паника, без да се бърза. При Иво Иванов не бе така.
Далеч съм от идеята, че Ясен Петров е главният виновник за изравнителния гол. Повечето треньори по света ще направят смяна, за да печелят време. Няма смисъл да обвинява и Иванов - шансът резерва да си отбележи толкова красив автогол десетина секунди, след като се появи в игра, е абсурдно малък (защото Джейми Карагър повечето време е титуляр).
Но както казва Ясен Петров постоянно - Левски трябва да се учи и развива. Е, това са два важни урока. Които е добре да не бъдат подминавани с лека ръка. За да може след една година да има още някоя точка повече. Все пак преди 12 месеца по това време бяха нула. Сега са четири. И все още има реална възможност да станат повече.
