"Скъпи Юрген Клоп,
Добре дошъл и не бъди тъжен, ако загубиш.
Все пак губиш от твоя отбор и в твоя град..."
Транспарантът висеше на мостовете по пътя от летището към центъра на Дортмунд.
Поне на 5 места.
Не написан със спрей от фенове, а напечатан от клуба Борусия, направен елегантно и стилно.
Жълто-черната крепост на Дортмунд отвори непристъпните си двери за човека, дал 7 прекрасни години на клуба.
Борусия и Ливърпул се срещнаха в четвъртък в Лига Европа, но освен зрелището на терена, мачът се оказа паметен за всеки, имал щастието да го вкуси.
С атмосферата из града, с десетките хиляди общи шалчета - наполовина жълто-черни, наполовина червени.
С прегърнатите англичани и германци, с песните за Клоп, който вече е общ герой.
Феновете на Ливърпул са луди и колоритни, това е ясно. Те допринесоха сериозно за шоуто, окупираха централния площад, пяха, пиха бира и се забавляваха.
Инциденти? Никакви. Беше карнавал на футбола.
Между двата клуба има силна връзка, това също е обяснимо.
Хората от Дортмунд не спряха да вдигат транспаранти и да пеят в подкрепа на кампанията за справедливост след "Хилзбъро".
Цели 27 години тяхната подкрепа е оценявана от хората в Ливърпул, като те им благодариха на трибуните в четвъртък с транспарант.
Няма друга агитка в света, който пее по-страстно от ливърпулската химна "Вие никога няма да останете сами".
Приема се, че няма. Но ако има, това е тази на Дортмунд.
Преди мача в четвъртък го изпяха заедно две от най-обичащите публики в света. И беше красиво.
Беше един от онези мигове, в които усещаш, че вече ти е напълно безразлично дали на терена ще видиш някой спектакъл за 5:5, дали играят хора като Роналдо и Меси, или просто Милнър ще се бори срещу Хумелс.
Това бе футболът в чистия му вид. Играта - наркотик.
В този град няма как да не се заразиш от бацила на футбола.
Не можеш да си безразличен към играта. Нямаш право.
Защото Дортмунд - това е футбол. Футбол, футбол, футбол. Нищо друго.
И - не се заблуждавайте - това не е валидно само, когато тук гостува Ливърпул. Нищо такова.
Срещу централната гара те посреща Музея на немския футбол, единствен в страната.
Там е цялата история на клубните и националния тим.
Не в Берлин. Не в Мюнхен. В Дортмунд.
Знамената на Борусия в жълтото и черното, както и паролата BVB са навсякъде.
Гледат те от машината за миене на улици, пъплеща по асфалта, от стените на азиатски ресторант (може и на дъната на чиниите да е имало емблемата или логото на клуба), от прозорци, от магазинчета и молове...
Тук Борусия е кауза.
80-хилядният стадион побира всяка седмица лудите жълто-черни, които прииждат с влаковете от Есен, Дюселдорф, Хам, Кьолн и къде ли още не.
Разстелени в околностите на Дортмунд, на около 15 минути с влака, всички тези места "пращат посланици" на "Сигнал Идуна Парк".
Борусия е паметник от любов.
Крясъци, писъци на уплах при всяка атака на гостите, песни от сутринта по улиците, тълпящи се по влаковете фенове, тонове изпита бира, десетки хиляди фланелки...
Ах, да - Борусия е и индустрия.
За мача с Ливърпул имаше толкова много специални атрибути, че вероятно само от тях клубът е спечелил към милион евро.
Поне.
Защото не изглеждаше някой от хилядите жълто-черните "мравчици" в мравуняка "Сигнал Идуна" да е пропуснал да си купи.
Борусия е перфектният клуб, съчетал романтика, модерност, любов и бизнес.
Градът се храни от футболния туризъм, събиращ за всеки мач хиляди от целия свят.
Храни се от всеки мач, който носи милиони на местния бизнес.
Няма за какво друго да идеш в Дортмунд, освен на мач.
Заведенията са пълни, влаковете сноват - от гарата до стадиона са някакви си пет минути, но колко влака трябват, за да се извозят 80 000 към трибуните?
Няма човек без бира в ръка, няма фен, който да не спре поне за минута във магазина за атрибути, който е като жълто-черен рай.
Няма и много без програмки за мача - 1 евро, а не по 3-4 лири, каквато е английската традиция.
И изобщо - Дортмунд има друг подход и третира феновете си като такива, а не като потребители.
Програмка - 1 евро.
Билет - 30-60 евро, дори за най-големите мачове.
Бира - 2,50 - 4 евро.
Вурст на сандвич край стадиона - 3 евро.
Фланелка за детето ти - от 17 до 27 евро.
Изживяването да си част от този пеещ океан на любовта - безценно.
В Англия един от т.нар. matchday струва далеч повече.
Програмката е поне 3 лири, билетът на водещите отбори във Висшата лига не пада под 45 лири.
Фланелката за детето ти във феншопа на Челси е 50 лири.
Бирата край стадиона - поне 5.
Сандвичи и пайове, несравними с качеството в Дортмунд - по 6-7 лири.
Затова и около 1000 англичани всяка седмица пътуват до града и гледат мач на местния тим.
Искат да се насладят на футбола като едно време, да го усетят във вените си заедно с инжекцията адреналин от настръхващия шум и емоция.
Любовта е спасила Дортмунд, защото Борусия бе пред фалит преди 15 години.
Но как да фалира нещо, което има такъв капитал - море от любов на феновете си.
Които са склонни да я скрепят с евро.
Те знаят за какво си дават парите и не ги жалят.
Клубът усеща, че те са силата му и не ги експлоатира, а им дава най-доброто изживяване.
Борусия и феновете са едно.
Позагубено усещане за много от останалите модерни клубове в Европа.
И любов от пръв поглед за всеки, който иде в този град, който диша футбол.
Ако обичате играта и можете да си го позволите, отидете поне веднъж на мач в Дортмунд.
Двадесетина българи го направиха в четвъртък.
Питайте някой от тях дали не си е заслужавало.
