От легендарното си начало до основаването на Римската Република, Рим е бил управляван от седмина царе. Както може да се очаква, прякорът "l'Ottavo Re di Romа" (Осмият цар на Рим) се е превърнал в титла, която получават само най-заслужилите във Вечния град.
Последният кандидат е наставникът на Рома Руди Гарсия. 50-годишният французин направи толкова много в рамките на година, че спечели завинаги симпатиите на тифозите на "вълците".
Той веднага остави своя отпечатък върху историята на клуба, след като напусна Лил, за да поеме римляните. На старта на миналата кампания Рома постигна рекордните десет поредни победи. В хода на шампионата бе сразен градският съперник Лацио, а победата бе първа за "вълците" от две години и половина.
Рома взе рекордните 85 точки и не допусна гол в 21 мача. Това обаче не се оказа достатъчно и отборът остана на втора позиция зад Ювентус. Усилията на римляните обаче се възнаградиха със завръщане в Шампионската лига за първи път от сезон 2010/11.
И докато Руди се бори да стане последният удостоен с титлата "l'Ottavo Re di Romа", тези седмина се радват на специално място в клубната история на Рома.
Амадео Амадей
Роден във Фраскати, близо до италианската столица, Амадей също носи прякора "l'Ottavo Re di Рома", след като помага на отбора да спечели първото си скудето през 1942 г. Амадей е известен и като "il Fornaretto" (Малкия Пекар), тъй като той все още помага в семейната пекарна, когато дебютира в Калчото на 2 май 1937 г. на 15-годишна възраст. Той вкарва първия си гол седмица по-късно и все още е най-младият дебютант и голмайстор в Серия "А". Амадей почина на 92 по-рано тази година. "Той беше истински символ на отбора - признат и обичан от поколения фенове", съобщи Рома след смъртта му. "Когато спринтирах, никой не можеше да ме спре", обичаше да казва той. Амадей изиграва 13 мача за националния отбор и реализира 115 гола за Рома преди да се присъедини към Интер. Завършва кариерата си в Наполи с общо 174 попадения в Серия "А". "Рома нямаше пари, за да ме задържи. Въпреки това, с Интер и Наполи не играех срещу любимия си отбор. Не можеха да ме накарат да намушкам майка си", припомняше Амадео приживе.
Нилс Лидхолм
Рома трябваше да чака 41 година за второто си Скудето, триумфирайки през 1983 г. с бившия халф на Милан и Швеция Нилс Лидхолм като треньор. Известен като "il Barone" (Барона), шведът гради отбор, който печели шампионската титла и три Купи на Италия, а през 1984 г. губи финала за КЕШ от Ливърпул. Лидхолм никога не получава картон по време на 12-годишната си кариера в Милан, след което пренася спокойствието си и на пейката. Един от първите в Италия, които залагат на зоново покритие и дълго владеене на топката. "Играйте с топката 90 минути и съперникът никога няма да вкара гол", казваше той.
Бруно Конти
Един от най-големите успехи на Лидхолм бе интергрирането на Бруно Конти в италианския футбол. "Дължа всичко на него", казва световният шампион от 1982-а. "Направих своя дебют под негово ръководство и той ме научи колко важно е да се трудиш упорито. Също така ме направи самокритичен и ме накара да гледам нещата от правилната перспектива." Роден в Нетуво, близо до Рим, младият Конти е толкова техничен, че Пеле заявява, че е "по-бразилец от всички бразилски играчи" по време на световното през 1982 г. Конти вкарва 37 гола в 304 мача в Калчото, като става шампион и печели пет пъти Купата на Италия. Сега отговаря за школата на клуба. "Рома е моят живот Рома не се коментира, а просто се обича", казва Конти.
Фалкао
Ако креативността на Конти превръщаше Рома от 80-те в истинска машина, то бразилският халф Фалкао бе диригентът на отбора. Лидхолм го описва като най-добрия плеймейкър, който е виждал. Фалкао идва в Рома през 1980 г., като част от тифозите го посрещат скептично. Комбинирайки страхотен усет с тактически нюх и мощен удар, бразилецът вкарва 22 гола в 107 мача за пет сезона. Той беше още един "l'Ottavo Re di Romа", който може да се сравни единствено с Тоти. "Може той да носи титлата на нечетните дати, а аз на четните", шегува се Франческо.
Фабио Капело
Решението му да поеме Ювентус, за който игра през 70-те години на миналия век, не се хареса на тифозите, но приносът на Дон Фабио за титлата през 2001 г. бе огромен. Всичко започва предишния сезон, когато неговият отбор завърши шести, а Лацио стана шампион. "Спомням си един мач, когато исках да направи смяна, а имаше само млади момчета, които не бяха готови", заяви Капело. През лятото той убеждава президента на клуба Франко Сенси да купи доказани звезди като Габриел Батистута, Емерсон и Валтер Самуел. "Ювентус и Милан имаха голяма организация", спомня си Капело. "В Рома беше различно и аз трябваше да се мъча да изкореня манталитета в клуба." А Лидхолм веднъж сподели: "Казах на Капело, че ще стане велик треньор, но не бях прав. Той се превърна в най-добрия от всички."
Даниеле Де Роси
Роден и израснал в Рим, Де Роси преминава през всички формации на единствения клуб в кариерата си. "Единственото ми съжаление е, че мога да посветя само един живот на Рома", казва Де Роси. След като направи дебюта си едва на 18 години в двубой срещу Андерлехт в Шампионската лига през 2001 г., феновете веднага го нарекоха "Capitan Futuro" (бъдещият капитан), прогнозирайки, че халфът ще наследи Тоти след пенсионирането му. Забележителното дълголетие на Франческо обаче все още принуждава Де Роси да чака. Междувременно той вече изигра над 300 мача в Серия "А", спечели два пъти Купата на Италия и стана световен шампион. но капитанът си е все старият...
Франческо Тоти
След като вкара два пъти за победата с 3:2 срещу Бари през 2011 г. и изпревари Роберто Баджо във вечната ранглиста на голмайсторите в Калчото, Тоти показа фланелка с надпис: "Кралят на Рим не е мъртъв". Известен като Гладиатора, Тоти има 235 попадения за клуба и играе своя 23-ти сезон с екипа на "вълците". Единствено Силвио Пиола има повече попадения от него - 274. И на 38, Тоти все още е движеща сила на отбора на Руди Гарсия, а французинът му дава пълна свобода на терена. Франческо може да бележи и да асистира, да задържа топката или да играе с едно докосване... Тоти е единственият футболист, за когото титлата "l'Ottavo Re di Romа" изглежда недостатъчна. Бившият му съотборник Йон Арне Рийзе вероятно го описва най-добре: "Той е Богът на Рим".
