Насред странната пролет на ЦСКА в изказвания на играчи и треньори от отбора изпъкна една теория за добрия колектив в момента - групата, обединена около Костадин Стоянов сплотявала тима. Как този чешит с тежък характер се превърна в тартор и лидер на ЦСКА, писаното слово е безсилно да обясни.
Коцето Стоянов се появи в червено преди две години, привлечен от Любо Пенев. Започна много силно, вкара и гол в първото си дерби срещу Левски. След което започнаха глупостите му, обикновено свързани с изказвания и деяния извън терена.
Голямото гонение на 9 футболисти, което проведе Любо след един запой, не включи бранителя. Тогава колективът в ЦСКА се разцепи, защото на купона са били всички, а наказаха само отбрани. Костадин остана от страната на несанкционираните. Тогава със сигурност 25-годишният футболист е бил далеч от статута на тартор в отбора.
Пенев си отиде, а идването на Павел Дочев миналото лято залепи Коста на скамейката. Чепатият защитник открито ругаеше наставника, а и досега саркастично подпитва репортери на кое място и в коя дивизия е отборът, който Дочев води в Германия. Неособено професионалното му отношение пролича и в скандално интервю пак през 2010 г., когато призна, че не тича с пълни сили, защото взимал по-малко пари от чужденците. Чешит, та дрънка. Странно обаче защо при тази откровена ненавист към легионерите, се сби не с друг, а със Спас Делев на възстановителната тренировка след загубата от Бешикташ с 0:1. Долу на терена, пред камерите и феновете, които още не си бяха тръгнали от трибуните. Цирк!
Но странната пролет на ЦСКА хвана и Стоянов. Около него тази бригада от луди, подценявани и отричани типове се обедини и спечели повече мачове, отколкото дори те самите биха предположили през зимата. А бързият защитник си върна мястото в националния отбор и бе титуляр срещу Швейцария. Щеше вероятно да играе и срещу Черна гора, но скъса мускул на последната тренировка преди финала за Купата на България. Не успя да изиграе мача за трофея, който ЦСКА спечели. Вкара си и автогол срещу Левски в двубоя, който изстреля армейците на пътя на успешната пролет. Но и тогава игра силно. Разбира се, Костадин Стоянов няма да е Костадин Стоянов, ако е смирен извън игрището. Говори се за сбиване с италианеца Джузепе Акуаро на тренировка през пролетта, след което Стоянов остана в състава, а Акуаро не влизаше и в групата за дълъг период.
Спря да говори и с медиите, които не се отнасяли добре с него. Изобщо - единица мярка за странник. Нищо чудно обаче занапред все по-често да носи лентата в ЦСКА, защото капитанът Тодор Янчев вероятно няма да може да играе още много дълго по 30 мача на първенство. А ако не бъде продаден, Стоянов явно ще продължи да бъде налаган от Милен Радуканов като лидер на тази странна, но работеща група играчи, която съставлява ядрото на сегашния отбор. Трансфер навън може да даде отговор и за това колко голяма е всъщност класата на футболиста, който редува силен и слаб полусезон с лекота.
Ако е здрав, нищо чудно да го видим срещу Уейн Рууни на 2 септември в София. Матеус харесва Стоянов за партньор на Иван Иванов. Загадката с номер 4 може да отвърне с много силна игра срещу Рууни, Джерард и останалите. Лошото ще настъпи, ако покаже обратната страна от изявите си, която също познаваме. И в двата случая няма да е изненада. При Костадин Стоянов всичко е възможно...
