Рединг, Челтнъм, Саутхемптън, Колчестър, Шефилд Уензди, Русия, гангстери, убийство и един объркан чернокож младеж. Колко ли още неща се крият зад чаровната усмивка на един от най-страховитите нападатели този сезон в Англия?
Когато гледаме футбол, виждаме играчите като вратари, защитници, полузащитници или нападатели, но не и като личности. Защото колкото и голяма роля да има характерът в представянето на даден футболист, сухата статистика и числата определят мнението ни за него.
Затова и днес няма да има никакво значение, че той има вкарани 5 гола от началото на сезона от 6 изиграни мача, в които е отправил 22 удара по посока на вратата. Нито, че е висок 1,80 м, тежи 81 килограма и че е на 26 години.
Важното в случая не са самите числа, а историята, която стои зад тях. Защото 5 гола не са толкова значими, колкото ако към тях прибавим името Михаил Антонио и едно „Не“, което изрича преди много години. Защото именно отказа да стане част от гангстерска банда определя голяма част от съдбата му.
Нападателят не Уест Хем израства в югозападната част на Лондон, където насилието за него е било нещо нормално. А гангстерските групи SUK (Stick 'Em Up Kidz) и TZ (Terror Zone) се разпореждат навсякъде, но най-вече в училищата, защото от там намират нови попълнения.
„Имах приятели както в SUK, така и в TZ. Брат ми, Джон, който е с две години по-голям от мен, не стана гангстер. Той ми каза, че няма смисъл да стана част от банда и да имам приятели само от нея, когато мога да съм неутрален и да имам приятели и от двете банди“, сподели наскоро играчът на „чуковете“ пред Daily Mail.
Безспорно той е имал късмета, че по-големият му брат е бил достатъчно мъдър, за да му даде съвет, за който Михаил Антонио ще бъде благодарен цял живот. В противен случай да е свършил като приятеля си Юджийн, който бил многократно наръган с нож до смърт, след като се замесил и с двете банди: „Друг мой приятел пък отиде в затвора заради това.“
Нападателят обяснява, че благодарение на брат си не е станал гангстер: „Беше лесно, питат те дали искаш да станеш част от бандата и отговаряш. Един познат се съгласи да бъде със SUK, но после се разхождал в територия на TZ и затова го пребиха.“
„Хората в бандите имат пари и това привлича младите момичета, които харесват лошите момчета“, добавя още Антонио, обяснявайки, че заради това опцията да си гангстер била привлекателна.
Изрича обаче съдбоносното „Не“ и отдава цялото си същество на любимата игра. Разбира се, знае, че ще бъде съден по цвета на кожата си, въпреки че обществото работи в посока това да няма никакво значение. Едно пътуване до Русия го кара да си даде сметка, че каквото и да направи, винаги ще бъде малко по-различен от останалите.
Той е 15-годишен, когато благодарение на програма на Челси, заминава с още момчета на турнир в Москва: „15 чернокожи деца. Където и да ходехме, всички ни зяпаха. Имаше момент, когато полицията спря автобуса ни, изкараха двама от нас и говореха нещо на руски, имаха автоматични оръжия, чудехме се какво става.“
Брат му обаче винаги го учи да бъде силен и да преодолява всички препятствия в живота: „Баща ми казваше да спра да играя футбол и да си намеря истинска работа, но моят брат ме съветваше никога да не се отказвам и ми купи първите бутонки“, споделя още футболистът.
Михаил Антонио става професионалист в Рединг, обут в Nike Total 90, които неговият брат му купува. При „кралските поданици“ никак не му е лесно, защото професионалното ниво е в пъти по-изискващо от аматьорското: „Никой не ме искаше в отбора си на тренировки, защото непрекъснато губех топката. Когато обаче играхме на малки врати петима срещу петима, показвах на какво съм способен.“
Отива под наем в Рединг, Челтнъм, Саутхемптън, Колчестър, Шефилд Уензди, а после е част от Нотигам Форест, който го продава за 7 милиона паунда на Уест Хем. Идва и повиквателната за националния отбор след гениалното представяне с екипа на „чуковете“.
А грозното пате сега не иска да бъде наричано лебед, защото Антонио помни откъде е тръгнал и какво преживял. Но предпочита да остане себе си. Тежките моменти вече са в миналото и спомените за тях постепенно ще избледнеят, но едно нещо винаги ще остане ярко в съзнанието му – Джон, неговият брат, както и безценните му съвети и подкрепа.
Затова не се чудете ако при следващия шедьовър на Михаил Антонио той гледа усмихнато някъде в трибуните, там най-вероятно е човекът, на когото ще бъде благодарен цял живот.
