Въпросът е не „дали", а „кога". В шахмата, положението на Роберто ди Матео е познато като „цугцванг" - каквото и да направи играчът, който е на ход, изходът на партията ще бъде неблагоприятен за него. Още при назначението му през март, във въздуха витаеше силното усещане, че италианецът няма да изкара дълго на „Стамфорд Бридж", независимо какви титли и купи донесе.
Както казват много от българските треньори - „има си хора за всичко". Едни вадят кестените от огъня, други идват тихомълком след тях и обират парсата. Ди Матео бе именно от първата графа. Той бе изцяло пожарен вариант, след като Вияш-Боаш бе подкарал Челси към катастрофален изход на сезона, но взе че шокира всички и спечели най-ценния клубен трофей. И изведнъж Абрамович разбра, че той трябва да остане. Поне временно.
В Западен Лондон щеше да се развихри истинска гражданска война, ако руснакът бе сменил донеслия Шампионска лига Ди Матео, веднага след колосалния успех. Това бе един от малкото пъти, в който действията на Абрамович бяха продиктувани не от неговите собствени желания, а от тези на феновете и една елементарна човешка етика. Не можеш да смениш най-добрия си футболист още преди почивката, нали?
Малко по малко обстановката се промени и нещата си дойдоха на мястото. Челси бе пометен от Атлетико (Мадрид) за Суперкупата на Европа, записа някои неубедителни резултати в Премиършип, а сега е изправен пред тежко изпитание в ШЛ. В същото време Хосеп Гуардиола вече си почина от тежкия период начело на Барса, пренареди мислите в главата си и на всеослушание обяви, че скоро с удоволствие би дошъл да работи в Лондон. Пеп нямаше предвид Арсенал или Куинс Парк...
Ди Матео преизпълни това, за което бе дошъл в Челси, и сега спокойно може да намери нова дестинация, където да упражнява треньорската професия. Той просто няма блясъка, няма харизмата, която може да донесе име като Гуардиола в Нотинг Хил.
Ясен сигнал, че точката на кипене приближава, е скандалът, който си спретнаха мениджърът и някои от играчите след загубата от УБА с 1:2 миналата събота. Голямо викане е паднало в съблекалнята. Давид Луиз вече окачестви караницата като „нещо нормално за клуб с амбициите на Челси", но всички добре знаят, че това е нещо повече. Подобни скандали предшестваха уволнението на Вияш-Боаш, а преди него и на Сколари, Анчелоти...
Та въпросът продължава да бъде „кога" и да тегне като дамоклев меч над главата на Ди Матео. Ювентус вече точи гилотината за и без това омразния за тях бивш играч на Лацио.
Статистиката преди сблъсъка обаче е разнопосочна. Челси не е губил в три мача с „бианконерите", от създаването на Шампионската лига през 1992 г., Юве пък е печелил 12 от 20 мача с английски съперници у дома в турнира.
И двата тима ще бъдат подсилени от куп свежи играчи, които не взеха участие (или то бе едва няколко минути) през уикенда - Пирло, Пепе, Бендтнер и Де Челие за Ювентус и Ашли Коул, Рамирес, Оскар, Иванович и Мата за Челси. Мачът със сигурност пропуска Джон Тери, който има увредени връзки на коляното.
Ди Матео вече намекна, че може да остави Фернандо Торес извън стартовите единадесет за този двубой, но при наличието на ялов нападател като Даниел Стъридж на скамейката, това изглежда по-скоро като ход за заблуда на противника. Един финт, с цел да разбалансираш своя опонент и да го пратиш в грешната посока. Нещо, което Ди Матео може да направи в услуга на клуба, но не и за себе си...
