Наситих се. Но не коремът ми бешe празен доскоро, а футболната драма се бе поизгубила.
Няколко месеца по-рано всички водещи европейски футболни първенства (не намесвам „А" група, далеч съм от това да си губя времето) бяха стигнали до своя край, макар и 10 кръга преди него.
Англия и Испания бяха готови да детронират своите крале Барселона и Юнайтед, докато в Италия и Франция Милан и Пари Сен Жермен изглеждаха сигурни шампиони. А една никак скромна Бундеслига отново предоставяше отново титлата на Борусия (Дортмунд).
Разликите бяха необратими за днешния футбол и всичко започваше да изглежда доста постно и скучно. Разбира се, така си мислех аз.
Гледах (или по-точно слушах, тъй като дори сезонът ми на играта "Football Manager" бе по-завързан) мачовете без интерес, тъй като липсваше интрига. В битката за скука дори се намеси и най-комерсиалния клубен футболен турнир - Шампионската лига.
Какво става? Не може нито един от домакините на четвъртфинална фаза да не вкара гол, а само един от тях да се зарадва на спечелена точка!
Седмица след седмица обаче, футболния свят бе отново въвлечен до максимум и всички ние зрителите си припомнихме защо обичаме тази игра. Може да звучи като клише, но именно затова тя е велика.
Поне така ни научи месец април. Кръг след кръг, дерби след дерби, изненада след изненада и всичко започва да се завързва наново.
Манчестър, но не „милионерите" изпревари своя опонент и градски съперник. Милан се озова на втора позиция, оплаквайки се от съдиите седмица след седмица. Реал изпусна точки в два последователни кръга, а после и още веднъж, за да направи разликата на 4 точки, тъй като Барса не сбърка. Борусия (Дортмунд) даде малко надежди на Байерн след голов трилър със Щутгарт (един от най-великите мачове които съм гледал, а и да си призная - повторих). Да не пропусна и любимеца ми татко Карло, който постоянно бъркаше със своя ПСЖ. Всичко си дойде на мястото.
Така всички вече отминали и още не дербита, предстояха да бъдат интересни. Мачът между Байерн и Борусия бе на едно изключително ниво, което доказа, че германският футбол е още жив. Имаше бързина, динамика, голови положения, изпусната дузпа и, разбира се, гол. Какво му трябва повече на футболния запалянко (освен бира)!
Гледахме победа на Реал над Барса и то на "Камп Ноу", след като последната победа на Кралския клуб в редовно време бе миналата високосна година през април, и то на "Бернабеу". Още малко зрелище, макар и на не най-интересното "класико", което сме наблюдавали.
А кое дерби на Манчестър би ви харесало повече? При 8 или 3 точки разлика преди края?
Шампионската лига също възвърна своя лик в полуфиналната фаза. Четири мача, които могат да се ползват във учебниците някой ден. Барса със своя неуморим стил на бягане и пасове - красота за окото. Челси със своята непоклатима отбрана, напомняща на Моуриньовия Интер, а и не само неговия, тъй като именно катеначото на Ерера донесе две европейски титли на "нерадзурите" през 60-те.
Защо този Челси да не го направи и сега със същия този стил, макар и неприятен за окото?
Другият финалист Байерн пък въобще не изглежда така. Доказа го в мачовете с Реал (Мадрид). Баварците не се предадоха, играха докрай, атакуваха през повечето време и дори насред испанската столица те бяха отборът, търсещ по-често гола.
Просто красота. Седмици на инфарктни ситуации, на много зрелищни моменти, голове, картони, дузпи и какво ли не.
Футболната драма през април бе създадена и контролирана от футболистите, а не от съдиите, които често обичаме да обсъждаме. Този път те не бяха на преден план, макар и Моу да не спря да обсъжда онази засада при гола на Рибери, пропускайки някак си очевадната дузпа срещу футболния престъпник (тъй като пропуските му напоследък са престъпни) Марио Гомес.
Кулминацията на футболен април бе в самия му край. Черешката на тортата, както се казва, изядохме, когато 200 милиона евро изпуснаха 3 дузпи. Е, не е ли това шоу!
