На 17 септември 2000 г. Хорхе Орасио Меси заведе сина си през океана от Аржентина в Испания.
Настаниха се при приятели в Леида, град в Каталуния, недалеч от Барселона.
Имаха важна среща, чакаше ги Чарли Рексач, тогавашният спортен директор на Барса и специалист по работата с млади таланти. Той знаеше кой е синът на Хорхе.
Лео Меси тогава бе на 13 години. Страдащ от проблем с хормон на растежа, свит до комплексираност аржентински младеж. Дете.
Току-що бе изживял две големи разочарования. Баща му реши да не останат в родния и любим Нюелс олд бойс в Росарио, за да опитат да пробият с таланта на детето в Ривер плейт.
Грандът от Буенос Айрес обаче отказа да плаща лечението на Лео, което, освен всичко друго, не гарантираше пълно излекуване на проблемите на хлапето.
Рексач предлага първия договор на Хорхе Меси на една салфетка в ресторант в Леида. През декември 2000 г. момчето става част от Ла Масиа - фабриката за таланти на Барса.
Клубът не е сигурен, че инвестицията си заслужава и затова в началото не я прави. Рексач рискува, защото се е разбрал с импресариото Хосе Мария Мингея той да плаща издръжката на аржентинското семейство поне в първите месеци.
След това в Барса вече са убедени - момчето е специално.
На 17 септември 2013 г. флагманът на барселонизма - вестник "Ел Мундо Депортиво", отпразнува 13 години Лео Меси в Каталуния.
Момчето навърши 26 през юни и съвсем очевидното заглавие се набива в главата.
Меси изкара половин живот в Барселона.
И клубът трябва да празнува 17 септември като Денят на голямото откритие. Защото той даде на Барса най-добрия футболист в света за новия век. Според някои - и за миналия.
Днес Меси е вече мъж, има син - чаровния дундьо Тиаго, когото показа в екипче на Барса при награждаването с титлата за миналия сезон.
Свръхбогат е, татко Хорхе и мама Селиа няма защо да работят. Спечелил е всичко с Барселона.
Предстои да го стори (или не) с Аржентина, но и в родината му вече го приеха за идол, след като дълго го отричаха като "каталунец".
За половин живот в Барса, Лео минава през всички формации на клуба.
Първата легенда за него се ражда през 2003 г., когато е част от прочутия набор 1997 г. (формация Кадете А), с който помита всичко по пътя към титлата.
Седмица преди финала срещу Еспаньол обаче, му чупят скулата. Финал без Лео!?
В този отбор лидери са Сеск Фабрегас и Жерар Пике, набори на Меси. Но звездата е номер 10. Лео иска да играе и треньорът Алекс Гарсия се чуди какво да прави.
Отново Рексач идва на помощ. Той се сеща, че по-рано през сезона Карлес Пуйол е имал същата контузия и местен пластичен хирург му е направил маска, с която бранителят играл няколко мача.
Заемат я за Меси.
Мачът на 4 май 2003 г. става известен като Финала на Маскирания.
В 7-ата минута Лео се затичва към пейката на резервите и хвърля маската. Голяма му е, не му позволява да диша нормално, поти се много с нея.
Докато треньорът Гарсия се мае какво да прави с хлапето, чието здраве е застрашено, Лео му казва: "Остави ме още 20 минути, моля те".
Днес наставникът си спомня: "Беше много рисковано. Шефовете на Барса бяха на мача и гледаха какво става. Родителите на всички момчета от отбора също бяха там, а аз оставих на терена Меси със счупена скула в мач, в който единоборствата бяха като в мъжкия футбол."
Докато подготвят смяна, Лео вкарва два гола. Пике добавя един и при 3:0 Гарсия сменя номер 10.
В този ден Барселона разбира, че става дума за хлапе, което освен таланта си има и желязна воля да играе футбол, и то с червено-синия екип.
През ноември същата година Меси дебютира за първия отбор в контрола срещу Порто на Жозе Моуриньо. За официален мач чака още.
Големият ден идва през май 2005 г. Идолът му Роналдиньо го извежда сам срещу вратаря на Албасете и Лео вкарва в дебюта си. Дългокосото момче, чиито фланелка и шорти са твърде широки, пленява "Камп ноу".
Ражда се легенда.
Останалато, както казват, е история.
Днес Меси е най-добрият футболист в света. Отново играе с двамата си най-добри приятели и опора в клуба - завърналите се Пике и Фабрегас.
Денят, в който Чарли Рексач написа числата на салфетката, е твърде далечен. От тогава мина половин живот.
Но 17 септември остава Денят на Меси в Каталуния.
За футбола това е денят, в който започна една история, чийто край не се вижда.
Красива история.
