Тази песен ти остава в главата. "Запей с цяло гърло, запей, не се щади, подкрепи отбора с всички сили ти..." Пеят я жълто-черните от Ботев. Но и Локо да я пееха, няма значение. Тук е сумирана цялата страст на града към неговите два любими отбора.
Да видиш пловдивското дерби е емоция, която те оставя доволен. Независимо дали подкрепяш някой от отборите или си там като футболен запалянко. По-точно - като запален по футбола човек. Тези хора си обичат играта, обичат отборите си. Запяват с пълно гърло и не се щадят.
Градът този път е спокоен преди сблъсъка, а мощната тумба от Локо идва към стадиона на врага с шествие. Отцепен е само един булевард, като до голяма степен из града не се усеща, че на стадион "Христо Ботев" иде напечен мач. Около арената мравуняк от жълто-черни ултраси щъка, готви се, пие бира (където все още разрешават).
Ако две седмици по-рано си видял атмосферата около Борисовата градина и Синьото, преди дербито на София, разликата е сериозна. В столицата от години се усеща напрежението от непредвидимото поведение на прикрити ултраси - могат да те причакат хора без отличителни знаци, правят се засади, нападат се и коли на градски транспорт заради един висящ от вътре шал на съперника. Не че в Пловдив инцидентите са рядкост, просто тук всеки е с белезите на отбора и разграничението е ясно - жълто-черните срещу черно-белите. Няколко големи боя по улиците белязаха 90-те години и началото на новия век, но полицията ги предотвратява напоследък с шествията и изключително солидно присъствие, което ти се набива в очи.
На стадиона почти няма места, а до мача има 30 минути. Гостуващата агитка бушува в своя сектор, хвърля и първите бомби. Торсидата в жълто и черно разпява като секторите си "подават реплики". "От кой отбор си?", пита Източната трибуна. "От Ботев Пловдив", отговаря хорово централният сектор.
Няма възраст, пол и място на стадиона. Всеки е фен, всеки пее и се раздава в подкрепа на отбора. Това е дербито все пак - за него тупти всяко запалянковско сърце. Транспарант над кооперация наблизо се извисява над трибуните: "Сто години по Ботевски живеем". Има нещо символично, което важи и за двете публики. В Пловдив подкрепата за отбора е по Ботевски пламенна и революционно горяща. Никой не се щади.
В сектор "А" настава суматоха, когато неизвестно как Марияна от тв шоуто "Къртицата" се появява в ложите с останалите герои от предаването, но носи над главата си фланелка на Локомотив. Стари и млади скачат, летят бутилки и ругатни. В това време камерата снима лайв спектакъла, нищо че заради тази глупава провокация могат да пострадат деца и хора наоколо, които няма как да се предпазят от предметите, летящи край главите им. Полиция изпълва ложата, инцидентите са предотвратени и причината за недоволството на ботевистите е изведена.
Мачът е на път да започне, а Ботев излиза на терена традиционно с "Тих бял Дунав се вълнува". Хореографиите започват и дълго на трибуните е далеч по-интересно, отколкото на терена. Гостуващата публика се идентифицира: "Единен граждански номер 2607251926" пише на грамаден транспарант. Това е рождената дата на клуба - 25 юли 1926 г. С други думи ти не си от Локо, ти си Локо. ЕГН-то ти е това на отбора ти... Военна димка почти скрива събитията на терена, но не и жълто-черното море от картони над главите на останалите три трибуни. Има и заяждания със собствениците на съперниците. Гърмят бомби, стеле се дим. Това е дербито: тътен от трибуните, понякога и сериозни фойерверки на терена.
Не и този път. Мачът е скучен, Ботев натиска и изпуска няколко положения, но като цяло нервите са повече от чистите положения. Второто полувреме обаче започва с нова заря (буквално) плюс хореографии в Източната трибуна, над 50 факли, отново спрели мача и отговор с хиляди голи и подскачащи тела в сектора на Локо. Аржентинска атмосфера.
В последните 10 минути песничката "Запей с цяло гърло", оглася стадиона. Десетината хиляди ботевисти опитват да вдигнат отбора за победа, за един безценен гол. Не се случва. Към скамейката на Локо политат бутилки от минерална вода, а стадионът видимо е разочарован от ремито - 0:0.
Не и гостите. За Локо ремито е успех, защото в сезон на видим превес във финансово отношение за Ботев, нито едно от дербитата не е загубено - 2:2 наесен и сега 0:0. Локомотивци поздравяват своята агитка, а трибуните с ботевистите бързо се изпразват.
Няколко малки инцидента в задръстванията не развалят общото впечатление, че дербито минава сравнително спокойно. И радиото в колата опитва с модерни хитове да заглуши бучащото в главата ти "Запей с цяло гърло, запей не се щади..."
Трудна работа. Следващото дерби също няма да е за изпускане. Не заради майстори на терена. А заради лудостта по трибуните. Обичат си хората отборите. И това не е малко в наши дни.
