Преди няколко дни в Дюселдорф се проведе спортният бизнес форум SPOBIS, в който бившият носител на "Златната топка" Матиас Замер отправи безмилостни критики за настоящото състояние на германския футбол.
Бившият спортен директор на Байерн Мюнхен и футболния съюз на страната защити теза коренно противоложна на тази, която застъпиха колегите му, които се изказаха преди него - Кристиан Хайдел от Шалке, Михаел Преец от Херта и Фреди Бобич от Айнтрахт.
Ръководителите на клубовете се опитаха да обяснят как всичко в германския футбол се развива по план. И донякъде, специално тези три клуба има с какво да се похвалят. Те са едни от най-успешните финансово в Бундеслигата напоследък и изтъкват компетентната си селекционна работа като причина да се чувстват достатъчно комфортно в Бундеслигата.
Според Замер обаче това е пълна заблуда и доказателство за снижените критерии в елита на Германия.
"Загубихме собствената си идентичност. Германският футбол винаги е бил известен със своя печеливш манталитет и с това, че никога не се отказваме. Идентичността е много важна", заяви той.
Роденият в Дрезден бивш национал разделя проблема на два компонента. Първият е игровият, а тук европейският шампион от 1996-а не скрива раздразнението си от влиянието на Джосеп Гуардиола, с когото работеха заедно в Байерн.
Замер твърди, че претенциите към играта са станали по-важни за германците от резултатите, което е довело до загуба на влияние на клубно и национално ниво. "Гуардиола е значима футболна личност, но с цялото ми уважение към него, няма причина да се копира без причина всеки един негов метод и схващане", убеден е той.
Вероятно справедлива забележка, след като каталунецът научи медиите и публиката да съдят по неговия модел и да отчитат повече това, което се случва на терена, а не това, което е изписано на светлинното табло. А стремежът да се продължи неговия път и след преместването му в Англия не доведе до нищо добро както за повишаването на нивото в Бундеслигата, така и за възхода на националния отбор, който се провали шумно на изминалото световно първенство.
Вторият компонент на проблема, описан от Замер, е свързан с действията на треньорите, които са прекалено фокусирани върху оптимизирането на разходите си и се стремят да си осигуряват по-евтини покупки, които да се опитват да развиват.
Така Бундеслигата се превърна в убежище за млади футболисти от големите английски клубове.
Само през изминалия трансферен прозорец 18-годишният Раби Матоно смени Манчестър Сити с Шалке, а световният шампион с Англия до 17 години Емил Смит премина от Арсенал в РБ Лайпциг. Също през януари Калъм Хъдсън-Одой, 18-годишната надежда на Челси, поиска официално да смени "сините" с Байерн. Не успя, но това почти сигурно ще се случи през лятото. През топлите месеци на 2018-а Рийс Нелсън стана играч на Хофенхайм, а Джавайро Дилросън избра Херта.
Истински наплив от Албиона!
Няколко седмици преди форума в Дюселдорф Джейдън Санчо даде интервю по време на лагера на Дортмунд в Марбея и бе попитан как се справя със звездния си статут при положение, че е толкова млад. "Аз не съм звезда", отбеляза англичанинът. И навярно е прав.
Санчо прави страхотен сезон, но все още не сме видели как ще реагира, когато дойде спадът на формата му, и колко бързо ще успее да си я върне - една от отличителните разлики между истинските звезди и просто добрите играчи.
Въпреки това не може да се отрече, че статутът на Джейдън коренно се промени през последната година, а трансферната му цена се увеличи над 10 пъти.
Стремглавото му развитие определено прави впечатление на връстниците му, но няма да е съвсем точна констатацията, че той се превърна в главната причина Бундеслигата да стане толкова привлекателна за младите англичани. Не е така.
В Англия развитието им се забавя от ожесточената вътрешна конкуренция на топ клубовете за трофеи, което ги принуждава да разчитат на опитни и утвърдени играчи.
"Ако покажат необходимото търпение, могат да останат. Ако са нетърпеливи, ще трябва да си тръгнат", без много заобикалки коментира Гуардиола статута на младите играчи на Манчестър Сити.
Но да се проявява търпение от младоците е почти безсмислено.
Въпросът не е в това, че часът им никога няма да удари, а в това, че има водещо първенство на континента, което е готово да ги обиграва.
Погледнете по-внимателно профилите на момчетата, които напускат Англия в посока Германия и ще намерите доста сходства. Почти всеки от тях предпочита да оперира по фланговете или между крайните и централните бранители. Отличават се с експлозивност и добра физика, а Джейдън Санчо възторжено отговаря на въпроса кое е нещото, което най-много го привлича в германския елит - свободата да дриблира.
В Германия може да се наслади на това умение. Както и връстниците му, които го последваха.
А това ни връща към думите на Замер за игровата криза по немските терени.
В Бундеслигата се установи модел, според който когато един срещу друг са равностойни съперници, стремежът им е да не дадат инициативата на противника, а когато отсреща е някой от водещите клубове, по-слабите охотно се затварят.
В условията на една роботизирана игра такива остри футболисти като Санчо, Нелсън и дори Дилросън правят разлика.
Разбира се, всеки от тях е талантлив, но германската игрова дисфункция им позволява бързо да направят име и да натрупат огромна увереност и самочувствие, което в Англия е доста по-трудно.
Това чудесно се илюстрира с примера на Санчо, чийто напредък в играта пропорционално е много по-малък от придобитото самочувствие.
Да, той все още не е звезда, но Бундеслигата със своите стандартни защитници, стандартни схеми и стандартното желание да не се губи топката след като се овладее, ще го превърне в такава.
Една перспектива, която със сигурност ще накара още английски младоци да последват Джейдън и другите, които избраха Германия.
