Ръководството на Ливърпул изпадна в доста нелепа ситуация. Мърсисайдци не само че не успяха да привлекат Върджил ван Дайк от Саутхемптън, но се наложи да се извиняват за неправомерните преговори с холандския национал.
"Червените" бяха обвинени в тъй наречения на Острова "tapping up".
"Искаме да се извиним на собственика, на Борда на директорите и на феновете на Саутхемптън за всяко евентуално неразбирателство около Върджил ван Дайк. Уважаваме позицията на Саутхемптън и можем да потвърдим, че вече не проявяваме интерес към играча", гласеше официалното извинение на мърсисайдци.
И феновете на конкурентите взеха на подбив Ливърпул заради така стеклите се обстоятелства. Тези на "светците" също използваха социалните мрежи, за да се присмеят на тима от "Анфийлд". "Извиняват се за "неразбирателство" относно основни трансферни правила", "Какво се правят? Нали твърдяха, че Върджил не е достатъчно добър за тях", са част от постовете в Twitter.
Ливърпул сбърка и си носи последствията, но не е единственият клуб, който попадна в капана на нерагламентираните преговори.
Емблематичен е случаят от 2005 г. и преминаването на Ашли Коул от Арсенал в Челси. Тогава играчът, новият му клуб и мениджърът Жозе Моуриньо бяха глобени солено.
"Tapping up" имаше още при футболисти като Гарет Бари и Роби Кийн (пак беше въвлечен Ливърпул), Пол Погба, Клинт Демпси и др.
Всъщност какво точно е "tapping up" - означава ли точно конкретно действие, защото "нерагламентирани преговори" звучи твърде общо?
Според правилата на Висшата лига клуб има правото да преговаря с играч, когато:
1. Играчът е с изтекъл договор
2. Има изричното позволение от клуба, с който е в договорни отношения съответният футболист
3. Преговорите се водят между третата събота на май и преди 1 юли, когато футболистът вече е с изтекъл договор и или не е получил предложение, или е отхвърли такова за нов контракт.
Всяка друга намеса на клуб, негови служители, играчи или посредници е в разрез с правилата (т.н "tapping up").
Същевременно важи и обратното правило - играч с договор или негов представител не може да се предлага на друг клуб без разрешението на този, с който е в договорни отношения.
Всяко публично деклариране от страна на клуб, че иска да привлече даден футболист, или на играч, че иска да премине в друг клуб, докато все още има действащ договор с настоящия си, също е в разрез с разпоредбите. Ето защо се смята за нарушение дори треньор да засипе с похвали противников играч на пресконференция, тъй като това може да е индириктен подход за привличането му или да цели да дестабилизира футболиста.
Кой е натоварен с това да следи трансферната активност на клубовете и какви санкции може да налага?
Като цяло, трансферите се регулират от асоциацията и/или първенството, в което е картотекиран играчът. За случя на Премиършип това са Футболната асоциация и самата Висша лига. Последиците от нарушаването на правилата при преговори с играчи са глоби, трансферни забрани и дори отнемане на точки.
Не се ли случва постоянно "tapping up" при трансферите, но клубовете не се оплакват, защото са доволни от финансовите условия?
До голяма степен това наистина е така. Когато някой играч реши да премине в друг отбор, клубът му има интерес да го продаде, защото той губи мотивация и това се отразява негативно върху съблекалнята.
Затова клубовете не се оплакват, когато смятат, че нерагламентираните преговори не са оказали негативно влияние.
Има ли определен ред, в който трябва да се осъществяват трансферите?
Никъде няма такъв "черно на бяло", но най-общо казано типичният процес е както следва:
1. Клубът-купувач иска разрешение от клуба-продавач да преговаря с играча
2. Клубовете водят преговори за трансферната сума, а играчът договаря личните си условия
3. След като договорните условия са съгласувани с играча, клубът го подлага на медицински прегледи
4. В някои случаи е необходима работна виза
5. Когато трансферната сума е договорена и са преминати успешно прегледите, се подписва договорът
6. Едновременно с това клубовете внасят съответните документи за регистрация във Футболната асоциация
7. Ако е необходимо, клубовете се задължават да получат международен клирънс за трансфера от асоциацията на първенството, в което футболистът е играл за последно
