България изненадващо е в позиция да гледа от второто място в групата развитието на борбата в световните квалификации, и то след като са минали почти половината мачове. Да, има да се играе още много футбол, но ако някой преди старта ни бе казал, че ще сме в това положение, как ли щяхме да го погледнем?
Толкова свикнахме да сме извън играта още преди преполовяване на груповите мачове, че сега направо не ни се вярва. След домакинското 6:0 над Малта и изненадващото 3:0, с което Дания прегази Чехия в Прага, държим в ръцете си ключ за място на баражите.
Ако не загубим в Копенхаген ще останем пред Дания и Чехия, макар и с мач повече. И мястото сред първите два тима ще минава през победи над Армения и Малта (броени за задължителни) и домакински успех срещу Чехия, който не е непостижим. При такъв сценарий дори загуба от Италия (доста вероятна) като гост може би няма да е фатална.
Тук идва уловката. Победа над Дания във вторник ни прави дори фаворит за място на бараж, защото авансът ни пред "динамита" става 7 точки, а нищо чудно сринатият психически тим на Чехия да не бие в Армения.
Та дилемата ще е - да се хвърлим да бием в Дания, рискувайки да ни ударят и свалят на земята, или да търсим сигурното и точката. Не е излишно да сме предпазливи с динамита, за да не ни гръмне в ръцете.
Защото имаме уроците на историята. Преди 12 години Стойчо Младенов хвърли отбора да бие задължително точно Дания у дома, за да гоним първото място в групата. При равен щяхме да сме в солидна позиция за бараж и да имаме нужда от точка в последния мач в Прага. Паднахме с 0:2 от датчаните, а месец по-късно и от Чехия с 0:6, където вече ни трябваше само победа.
Дотук Пенев точно напипва необходимия подход и отборът му изглежда мотивиран. Да видим как ще е във вторник. Стратегията с възприемането на битката в групата мач за мач също дава
позитивен резултат. Така не се натоварва с излишни напразни очаквания и суперлативи отбора, който все пак още е свършил работата си горе-долу наполовина.
