Озверялата от глад аудитория на най-популярния спорт в САЩ чака началото на новия сезон в Националната футболна лига. Огромната машина за милиарди на най-богатия американски спорт в момента завихря до пълни обороти, за да отприщи с библейска сила дългоочаквания старт на 4 септември
А той е повече от апетитен - сезонът ще бъде открит със сблъсък между настоящия шампион Сиатъл Сийхоукс и отбора с най-много титли Грийн Бей Пакърс в повторение на един от най-запомнящите се мачове на века през 2012-та година.
И ако тук американският футбол е по-скоро непозната екзотика, нека с няколко изречения опиша значението на този спортен феномен за неговата родина. Към момента НФЛ икономически струва повече от Националната баскетболна лига и Националната хокейна лига, взети заедно.
С приходи от 10 милиарда долара на сезон организацията на Роджър Гуудел не спира да поставя нови и нови рекорди и има амбициозната цел до 2027 година да генерира по 25 милиарда на сезон!
Извънземна и трудно постижима цел, но имайки предвид непреставащия интерес тя не е невъзможна. Последният Супер Боул (финалът на първенството) е гледан от рекордните за американския телевизионен пазар 110 милиона души (приблизително 1/3 от населението на страната!), а 30 секунди реклама се продаваха за близо 4 милиона долара.
Най-добрите места край централната линия пък стигнаха до 10 000 долара на седалка. Няма съмнение - американският футбол е спорт номер 1 за американеца и той е готов не само да бръкне в портфейла, но да преджоби и жена си, за да бъде част от великата игра. Какво обаче ще предложи тя на своите верни фенове през идния сезон?
След пълна доминация на отборите от Изтока в последните 10 години топката отново се върна към Тихия океан. Шампионът Сиатъл Сийхоукс, Денвър Бронкос и Сан Фарциско 49-рс са трите тима, сочени за най-сериозни претенденти от специалистите и то с пълно право.
През изминалия сезон жителите на Сиатъл бяха най-щастливите в САЩ с първия спечелен трофей Винс Ломбарди на любимия отбор. Най-шумната публика с най-кошмарния за всеки гост стадион стана свидетел на един истински шедьовър на треньора Пийт Керъл и феноменалния куотърбек Ръсел Уилсън - едно момче, които опроверга „големите" разбирачи при пристигането си в лигата и въпреки скромните си габарити предизвика сериозни съмнения дали вече не живеем в ерата на киборгите със своя неповторим стил на игра.
С триумфа си Сиатъл зарадва поддръжниците на теорията, че нападението печели мачове, а защитата - титли. Морските ястреби бяха толкова доминиращи, че не се пречупиха под огромния натиск на медиите, посочили ги за фаворити още преди началото на сезона. Въпросът е обаче - могат ли да го направят пак? Могат ли да станат първият отбор от 2005 година насам, когато Ню Инглънд направи последния дубъл в лигата?
Това няма да се случи ако претендент номер 2 постигне своята голяма цел. Денвър Бронкос продаде душата си на дявола с една едничка мисъл - да се докосне до Ломбарди и шансовете за това не изглеждат никак малки. Генералният мениджър и абсолютна легенда на тима Джон Елуей не издържа на натиска и реши да ритне столчето под тима си, поемайки последна голяма глътка въздух преди примката да изстиска живеца от отбора в следващите години. Елуей загърби всички правила на деликатното боравене с тавана на разходите и напълни до капачката тима със скъпи звезди, изключителни атлети, които имат потенциал да стигнат до края.
Големият коз на Бронкос обаче е и голямата слабост - самоходната мини-зала на славата Пейтън Менинг. 38-годишният куотърбек, 5 пъти най-полезен играч в лигата, е величина с непредвидима стойност. Въпреки спечеления Супер Боул с Индианаполис и хвърлените близо 70 000 ярда през кариерата си, Менинг не успя само в едно - да убеди специалисти и фенове, че може да бъде фактор в плейофите. През миналата година беше на крачка от това, но Пейтън се провали в последния, най-важен мач срещу Сиатъл.
Ходът на Елуей е отчаян и при провал тази година статутът му на икона в Денвър ще бъде сериозна разклатен, а предвид тъмното бъдеще заради разбития финансов баланс на отбора, то по-добре сметките на мениджъра наистина да са верни.
Не по-малко са очакванията на феновете на другия голям претендент - Сан Франсиско. Отборът имаше славата на тим, който печели всеки Супер Боул, в който участва. Този мит обаче бе разбит от Балтимор през 2013 година, когато при шестото си участие в най-важния мач за годината момчетата от тихоокеанското крайбрежие изпиха горчивата чаша до дъно.
На 29 януари ще се навършат 30 години от последната титла на един от най-популярните тимове както в САЩ, така и извън страната, а усещането, че моментът е изпуснат, започва все повече да гравитира около тима на Джим Харбо. Да, той все още притежава изключителни играчи и един ужасно нестандартен и интересен куотърбек в лицето на Колин Каперник, но часовникът тиктака вече няколко години, а Ломбарди така и не е видял Голдън гейт бридж.
Не всичко за Изтока обаче е изгубено. Може би най-култовият тандем треньор-играч в американския спорт за 21 век - Бил Беличик - Том Брейди все още може да извади нещо интересно от торбата с изненадите и да нанесе сериозни поражения по амбициите на Запада.
Вниманието трябва да бъде насочено и към тундрата на Уисконсин, където друг брилянтен тандем между Майк Макарти и определяния като съвършен куотърбек Аарън Роджърс отново гледа устремено към заветния месец февруари, за да върнат у дома трофея, кръстен на легендарния наставник на Грийн Бей Пакърс Винс Ломбарди.
Готови за скок и то без да се счита за голяма изненада са и Филаделфия Ийгълс, Ню Орлиънс Сейнтс, Синсинати Бенгалс. Но в крайна сметка именно в това е чарът на НФЛ - почти никога не печели предварително посоченият за претендент номер 1.
На 4 септември всички, затаили дъх, ще попаднат в своя Рай. Остават броени дни, часове преди жребият да даде възможност на Стивън Хаушка или Мейсън Кросби да даде началото на дълго чакания сезон.
Нека играта започне!
