В началото бе Юрген Клинсман.
Неговото идване в Тотнъм през лятото на 1994 г. даде вдъхновение за вестникарски заглавия в Лондон.
"Идва гмуркачът!", "Пригответе оценките за скоковете на Юрген" и други такива се забавляваха с темата.
Клинси минаваше за отявлен симулант, след като на световното в САЩ бе затвърдил репутацията си с две ужасяващи падания. И двете бяха наградени с дузпи (едната срещу България на четвъртфинала), което не бе добра реклама за нападателя.
Той отвърна по единственият достоен начин - с гол в дебюта при гостуването на Шефийлд Уензди, отпразнуван с гмуркане на целия тим - ето ви симулант!
Нататък Висшата лига се наслади (и отврати) на някой класици в жанра.
В събота Ашли Йънг от Манчестър Юнайтед не за първи път си спечели дузпа с класическо гмуркане, което пак повдигна темата - как да се спре това чудо с паданията?
Според елитния бивш съдия Греъм Пол - с директни червени картони вместо жълти. Малко пресилено, но ще бъде ефективно.
Не бива обаче да се забравя, за един футболист, летящ на скорост към вратата, да падне при лек контакт е по-скоро инстинкт.
Проблемът са изпросените гмуркания, целящи да изнервят и изпросят наказание за съперник.
Майсторите им във Висшата лига през годините не бяха един и двама.
Робер Пирес в непобедимия арсеналски тим от началото на века падаше често и понякога - скандално лесно.
Но него с мед да го намажеш, когато го наредиш до "големи играчи" като Дидие Дрогба, Кристиано Роналдо и Луис Суарес.
Паданията на Гарет Бейл също станаха маркови, но понякога бяха толкова несръчни, че повече будеха присмех.
Дрогба... Ето тук говорим за сериозна работа.
Дидие падаше често, артистично, с викове, с разперени ръце и физиономия, която можеше да събуди съчувствие дори у наемник на Френския легион.
За мъж, който е близо 2 метра и тежи към 85 килограма, паданията му бяха често скандални. Не че отнемаха от блясъка му на голяма звезда на Висшата лига.
Просто не бяха приятни за окото на неутралния фен.
Ранният Кристиано също бе обвиняван за симулации. В Манчестър Юнайтед хлапето с къдричките падаше лесно, провокираше с разплаканата си физиономия и будеше ярост у съперниците.
Сега Роналдо се държи далеч повече на краката си, а и физиката му вече му дава огромен аванс пред съперника. Не му се налага да пада, когато може да прескочи, заобиколи, надбяга и прегази защитника.
Третият великан е Суарес. Разкривено от болка лице, викове и прелитания като на Баумгартнер. По дяволите - никой не се връзва вече!
Феновете на Ливърпул пееха миналия сезон: "Ще си направим парти, когато на Суарес му дадат дузпа". Готино чувство за хумор, но как да свириш нарушение срещу този хитрец с образование като от Народния театър на Уругвай!?
Не са само тези. Фернандо Торес, Дани Уелбек, Ариен Робен (в Челси), Давид Луис... Всички те неведнъж са печелили предимство с някое фаулче или дузпичка за своя тим.
Най-много картони за симулации във Висшата лига е получил Гарет Бейл (6), който вече споменахме, че не бе изкусен в паданията. Следва Фернандо Торес (3), Дани Уелбек, Луис Суарес, Хавиер Ернандес, Ашли Йънг, Еманюел Ебуе, Дрогба и много други...
Какво да ги правят ли?
Дейвид Мойс, мениджърът на Юнайтед, вече взе в ръце проблема два пъти. Когато бе в Евертън нахока капитана си Фил Невил, че е симулирал.
Онзи ден го направи и с Йънг след гмуркането му срещу Кристал Палас.
Да предотвратиш проблема е по-лесно, отколкото да го санкционираш.
Сега остава и други мениджъри да вземат нещата присърце.
