Решението на селекционера на Франция Дидие Дешан да не повика Самир Насри за световното първенство в Бразилия това лято сигурно е било изненада за феновете, тъй като халфът на Манчестър Сити игра много силно в последните три месеца.
Но за тези, които следят внимателно какво се случва във френския футбол и как работи Дешан, решението му едва ли неочаквано.
Насри вкара първия гол за Сити при победата с 2:0 срещу Уест Хем в неделя, която на практика осигури титлата на тима на Мануел Пелегрини, но можем да предположим, че Самир е бил наясно, че каквото и да направи, Дешан няма да го повика в националния отбор. Дори малко по-рано през седмицата Самир заяви следното: „Ще гледам световното по телевизията".
„Ако това, че съм редовно титуляр в Сити и че имам две титли не е достатъчно, то няма да съжалявам за решението на Дешан", допълни Насри.
Истината е, че преценката на Дешан не се базира на изявите на Самир на терена, футболните му качества са неоспорими, Насри не намери място в националния отбор на Франция защото създава твърде много проблеми в съблекалнята.
Дешан не е викал Самир от ноември, когато той беше титуляр при загубата с 0:2 в първия плейоф срещу Украйна и селекционерът е наясно, че не може да си позволи напрежение и скандали в отбора.
Всичко започна, както помним, със стачката на френските национали по време на световното първенство по футбол през 2010 - тогава те решиха да останат в автобуса и да не тренират - реакцията им беше насочена срещу тогавашния селекционер на Франция Раймон Доменек. Френската преса ги направи на пух и прах, а феновете ги намразиха заради капризите им на разглезени милионери. След това Лоран Блан също не успя да се справи с примадоните на Франция и Евро 2012 не донесе очакваните успехи и чак спечелването на плейофната битка с Украйна за участие в Бразилия 2014 успя да върне феновете на страната на националния отбор.
В Париж френските национали бяха приветствани като герои и репортерите най-после се зарадваха: Франция отново беше футболна сила с обединен национален отбор.
Към този момент Насри вече не беше част от тима, тъй като не беше успял да убеди Дешан, че притежава необходимото отношение и амбиция, за да помага на Франция. Всъщност, специалистите във Франция често повтарят, че проблемите на Насри се дължат на темперамента и поведението му, а не на играта му.
Интересното е, че Насри не беше част от разбунтувалите си играчи в Южна Африка, а те също са част от историята - пример за това е Жереми Тулалан, който е най-постоянно представящият се френски халф, но от доста време не е бил викан в националния отбор. И това едва ли ще се случи отново.
А проблемите, създавани от Насри се оказа, че датират още от Евро 2008. Тогава младокът влиза в конфликт с по-опитните играчи в състава - като Тиери Анри. Насри сяда на мястото на Анри в автобуса на националния отбор и отказва да се премести, а след това стартира дълга разправия с Уилям Галас.
Когато Доменек пренебрегна Насри за световното първенство през 2010, Самир реагира по правилния начин.
„Това ми помогна да се развия като личност. Казах си, че трябва да работя по-упорито, да направя така, че да съм в отбора за следващия голям турнир - обясни Насри пред вестник The Daily Mail. - Ако имаш амбиции трябва да си в националния отбор. Трябва да направя така, че да не изпадна от отбора заради нещо, което съм свършил извън терена."
При Блан обаче Насри се оказа този, който най-упорито и успешно трови атмосферата в тима, а това накара мнозина да хвърлят върху него вината за слабото представяне на Франция на Евро 2012, особено що се отнася до издънката срещу Испания. След това Дешан предложи на Насри мир и разбирателство, но това не издържа дълго - първият плейоф срещу Украйна и отношението на Самир отново взривиха всичко.
Явно, Насри не си е научил урока и затова ще гледа световното по телевизията. За следващото световно първенство той ще е на 30 години и може да се окаже, че е твърде късно да преследва мечтата си да се представи силно на най-голямото първенство в света на футбола.
