Понякога е трудно дори само да фиксираш и отразяваш случващото се в ЦСКА. Камо ли да го обясняваш. Ходовете не следват ни логика, ни последователност, нито пък са подсилени с аргументи.
Нов спортен директор си има ЦСКА. Не кой да е - Емо Костадинов, един от каляската със златното поколение. Пардон, не един от тях. А човекът, без когото нямаше да има "САЩ'94" и всенародно веселие, окъпано в световен бронз.
Чака го посрещане с хлад и неприязън. Заради капитанската лента, Катуци, Томов, и БФС. Как се стигна дотук - едно от най-големите деца на ЦСКА да не е свой по алеите на "Армията"? Една дълга история, продължаваща вече 25 години.
Да говориш за Емил без да се сетиш за времената, когато разчорлената му коса се спускаше чак до номер седми на черваната фланелка, не е честно. Неговата първа поява в ЦСКА символизира прераждането на клуба след преименуването през 1985 година. Тогава младият армейски отбор бе поведен от стари кучета като Лъчо Танев и Стойчо Младенов, но вече изпъкваха бъдещите титани - едно високо и слабичко момче с номер 9, един номад с талант за милиони и номер 11 (после 8) и този странен тип с номер 7, който вкарваше и с двата крака взривни голове, след като цял мач е бил анонимен.
Любо - Ицо - Емо. Роди се най-великото трио в клубния ни футбол. Костадинов винаги беше недолюбваният. Всеки на "Армията" помни освиркванията и призивите за смяна към треньора Димитър Пенев, пускането на вечната му резерва Дончо Донев да загрява зад вратата. И винаги този ход ядосваше Емо и той забиваше по някой гол, който се помнеше поне до следващия мач. Феновете изискваха много от своето момче, но някак си го обичаха. Но не открито и с обожание, както се кълняха в Любо и Ицо. Може би тогава за първи път Костадинов се е почуствал като периферен елемент в червените сърца.
Нататък кариерата му е ясна - "Парк дьо пренс", Щатите, Байерн, Порто, Депортиво... Страховит нападател.
Върна се през 1998 година в ЦСКА заедно с друг любимец на сектор "Г" - Трифон Иванов. Приеха ги като богове, но нищо не тръгна като хората. Върна се и най-големият - Ицо. С него Костадинов така и не успя да мели заедно, още от европейското в Англия. Емо и Трифон преобърнаха емоциите на публиката срещу себе си в един нищо и никакъв мач на "Армията" - Стоичков бе сменен и даде капитанската лента на Туньо. Той демонстративно я захвърли към Костадинов, не я искаше. Настана ад с освирквания към защитника. А номер 7 я взе и сложи още по-демонстративно на ... китката си. Дотук с любовта, Емиле.
За капак в ужасния сезон ЦСКА падна с 0:5 от Левски на финала за купата. Навръх 50-ата си годишнина. Пълно унижение за феновете.
Почти две години по-късно Любо Пенев стана президент и покани Костадинов за спортен директор - същият пост, какъвто ще заема и сега. Отборът вървеше приемливо добре, но дойде нов шеф - Васил Божков. А треньорът, впечатлил феновете с атакуващ стил на игра и налагане на младоци в състава - Енрико Катуци, изненадващо бе сменен с Александър Станков. Публична тайна бе, че Сашо е протеже на Костадинов, а сега вече дори е партньор в мениджърската му агенция. Нищо чудно по някое време на новото управление на Емо профилът на Станков отново да се появи под сенките на стадиона в парка...
Тогава феновете скочиха срещу Емо и Сашо. И Божков уволни спортния директор.
Намериха му работа в БФС, а в нея не пролича сантимент към ЦСКА. Нито веднъж Костадинов не застана във важен момент на позицията на клуба. Така, както винаги го е правел например Сираков за своя Левски, нищо че е част от Изпълкома или ръководството на БФС. А с Костадинов армейците се оказаха с уж свой човек в Изпълкома, но без лоби в него.
И така до 2007 година, когато Александър Томов върна "седмицата" в ЦСКА. От ден първи на сезона Костадинов влезе в открит конфликт с треньора Стойчо Младенов. Двамата дърпаха в различни посоки и въпреки това отборът стана шампион с 16 точки преднина. При Костадинов играчите си извадиха джобовете в протест, че не им плащат. И през лятото на 2008-а пак при него на ЦСКА бе отнет лиценза за евротурнирите. Един ден ще стане ясно точно каква е ролята на двамата директори - Емо и Александър Гарибов. Доколко те с (без)действията си са виновни за този исторически срам, а вероятно донякъде и машинация за сметка на некомпетентността на хората в клуба.
После Коща наметна тогата на спасител, уж опита да приведе клуба в ред. Но пак пролича - не е подготвен да ръководи. И си замина в края на лятото. Някак прегърбен и с подвита опашка - не като победител.
Ето това са аргументите на всеки червен фен, който ще свие шепи край устата си да освирка в неделя Костадинов. Готви се и плакат против него. Тъжно е, когато една легенда стигне дотам, да не е желан в дома си.
Героят от "Парк дьо пренс" и един от триото Ицо-Любо-Емо, усети колко е преходна славата. А феновете вече приемат номер 7 не като онова момче с чорлавите коси върху червената фланелка, а като ръководителят, който се провали и не донесе нищо позитивно в ЦСКА.
