Триумфалното завръщане на Жозе Моуриньо на "Стамфорд Бридж" смачка амбициите на Карло Анчелоти и Челси за успех в Шампионската лига. Анчелоти изглеждаше слаб, безидеен и определено му липсваше вдъхновение. В негова защита може да се каже, че той да работи с играчите, с които разполага, а формата им и представянето и, след напускането на Моуриньо постепенно спада. Така че тимът има нужда освежаване.
Миналото лято Моуриньо привлече четирима топ играчи в Интер - Диего Милито, Самуел Ето'о, Лусио и Уесли Снайдер. Те имаха сериозно влияние върху мача снощи. Челси просто трябва да си оправи отбора. Големият въпрос е дали Роман Абрамович ще има желание да осигури парите за такива промени през лятото.
Със сигурност до края на сезона Анчелоти може да не се притеснява за поста си. Все пак Челси все още може да спечели титлата в Англия. Ако стане така, Анчелоти ще има силен аргумент, тъй като при него тимът е записал прогрес - Челси няма титла у дома от 2006. Ако обаче не успее, то постът му със сигурност е в опасност.
Няма нищо сигурно. Ако Анчелоти и играчите му бяха по-решителни на терена, то първото място в Англия вече трябваше да е гарантирано. Но видяхме няколко подхлъзвания на Челси и за Манчестър Юнайтед беше лесно да остане в битката за титлата, основно заради брилянтната игра на Уейн Рууни.
Колко пари обаче трябва да даде Абрамович, за да освежи отбора? От няколко места се чуват стряскащи суми - от порядъка на 150 милиона лири. Но в интерес на истината и 50 милиона ще стигнат, а може и да няма повече. Основната цел на клуба е да започне сам да се издържа и може би се приближава до тази цел, като се има предвид, че до скоро Челси губеше по 400 милиона лири на година.
Абрамович вече каза, че ако на пазара се появи някой специален играч, който трябва да премине в Челси, то той ще осигури парите. Но ако в този калъп се вкарат Серхио Агуеро или Франк Рибери, то тези трансфери няма да решат проблемите. Налагат се някои болезнени решения, за да може тимът да бъде изграден нормално.
В края на сезона изтичат договорите на Джо Коул и Михаел Балак. Джон Оби Микел и Никола Анелка играха слабо снощи, Рикардо Карвальо просто не е подготвен физически, а и целият му сезон не е нещо впечатляващо. До края на договора му остава една година. Тук стигаме до най-интересния въпрос - какво ще прави с тези играчи Челси и кой може да ги замени.
А може би част от проблема е, че Челси все още използва селекцията на Моуриньо? Играчите са същите. Единствените, които Моуриньо не беше поискал са Анелка, който игра слабо, Юрий Жирков, който сега се завръща след контузия, Рос Търнбул, който иначе нямаше да играе, ако другите двама вратари бяха здрави и Бранислав Иванович, който този сезон е един от играчите на Челси, които се представят по-добре.
Ядрото на Челси застарява - става въпрос за Петер Чех, Джон Тери, Микаел Есиен и Дидие Дрогба, всички те са играчи на Моуриньо и някои от тях скоро ще направят осем години откакто са дошли в Челси. Тери, който не изглеждаше точно стар снощи, но определено играеше като човек, на когото годинките започват да тежат. А и той трябва да мисли както за Челси, така и за мачовете си с Англия.
Със сигурност, тази загуби ще повлияе на представянето на Челси оттук до края на сезона. Основно заради фигурата на Моуриньо. На стадион можеше да се почувства, че някои от играчите едва ли не се притесняват от присъствието на Моуриньо. Ще трябва повече време, за да се елиминира духовното му присъствие в клуба. Челси може да спечели титлата в Англия, все пак конкуренцията не е нещо особено, а тимът може да печели. Дрогба е един от най-добрите голмайстори във Висшата лига, а Анелка бележи за удоволствие срещу слабите отбори. Челси обаче има гостувания на Манчестър Юнайтед и Ливърпул, но тези два мача няма да решат титлата. Челси трябва да спечели останалите си срещи, срещу не толкова силните съперници.
И накрая, важният въпрос - дали наистина Абрамович съжалява за напускането на Мориньо? Трудно е да се каже дали мултимилионерите въобще изпитват някакви угризения. Моуриньо е много талантлив, притажава невероятна харизма, това трябва да му се признае. Но връзката му с Абрамович вече не може да бъде възстановена. Някой трябваше да си тръгне и нямаше как този някой да е големият шеф на клуба. В понеделник Моуриньо каза, че съжалява единствено за това, че не е напуснал Челси по-рано. Въпреки че много от феновете на Челси биха искали точно той да е все още начело на отбора.