На 33 години Димитър Бербатов взе едно от най-правилните решения в кариерата си.
Той и екипът му, водени от Емил Данчев, изградиха 13-годишно развитие, завело българския номер 9 до върха в играта - Манчестър Юнайтед, минало през германската школа, месомелачката на Фулъм, трамплина Тотнъм, а сега ... Казиното на живота. Монте Карло.
Трансферът в Монако е изключителен удар за нападателя, и то не само футболен. Но нека го разгледаме първо от тази му страна.
Вместо до май да трепери дали няма да си лепне срамно петно на отпадането към визитката с Фулъм (напълно възможно), Бербатов ще преследва титла в едно от сериозните първенства на Европа.
Ще има сравнения със Златан Ибрахимович, с Кавани, ще се чете за дуела на руските с катарските пари, за големия сблъсък, за място в Шампионската лига, което изглежда напълно сигурно.
През лятото - кой знае? Може Монако да предложи договор за още година и Димитър да се завърне в най-лъскавия турнир.
Скокът е подходящ за класата на Бербатов, която сякаш позабравихме в последните 8-9 месеца.
Не се сещаме, че това е рекордьорът по голове за България, минал постижението на Христо Бонев.
Или че е един от малцината, печелили "Златната обувка" за голмайстор на Висшата лига. Както и два пъти титлата в най-силното първенство.
Или че бе рекорден трансфер на Манчестър Юнайтед допреди седмица.
Взехме да се вглеждаме само в бледите му игри за сивия Фулъм, които - съгласете се, са логични.
Футболът не е тенис, а отборна игра. И Меси във Фулъм би се затруднил да поддържа огъня в очите и магията в краката.
Бербатов предприе ход, който ще му ги върне.
Профилът на Монако извън спортно-техническите качества на отбора, също отговаря чудесно но българското денди.
Той така или иначе сякаш играе с костюм и ръкавици, оставя впечатлението, че не се поти и каля по терена. Но е способен да направи отиграване, което да се върти на клипчета с месеци.
Неповторимо и запечатващо се в съзнанието. Малко като ударите на Григор в тениса - може и да е загубил с 0-2 сета, но поне едно негово изпълнение е удар на седмицата!
В ложите двама костюмирани баровци сигурно си умират за такъв тип елегантна звезда на игрището. Те двамата крепят проекта Монако.
Те и треньорът Клаудио Раниери, който все пак е първият наставник в ерата на Роман Абрамович в Челси и знае как се работи със звезди и много пари.
Принц Албер не пропуска мач, както и Дмитрий Риболовлев, човекът, преобразил отново тима в голяма сила на френския футбол.
Руснакът налива смело пари и има огромни амбиции.
Бербатов е взет за заместник на 63-милионния Радамел Фалкао, но нищо не пречи, ако си пасне с клуба и отбора, да играят заедно от лятото.
Българинът може всичко на терена, и да подава, и да бележи. Стилът му е грациозен, но някак отпуснат. Докато Тигъра Фалкао не спира да тича и да влиза в единоборства за каузата.
Биха изглеждали добре заедно, не мислите ли?
В едно от райските кътчета на Европа, прогресът на този проект е сигурен, а спокойствието да си част от този клуб, със сигурност допада на профила на Димитър Бербатов.
Тук талантът му, поне на теория, би трябвало да изживее ренесанс.
Край яхтите, казината, красотите на Княжеството, българинът може да си върне удоволствието от играта.
А то бе сякаш позабравено в задъханото преследване на трофеи и изопнатите отношения от последните 2 сезона с Юнайтед, както и боричкането за точки и драпането за оцеляване с Фулъм.
На хартия Монако и Бербатов са създадени един за друг.
Ами, кой те кара да четеш, бе. На мен пък ми омръзна да чета коментари на плачковци...