Футболен клуб Левски е в положението на главния герой от американския трилър "Мементо" - кошмарът му се повтаря отново и отново. Но за разлика от "Мементо", в синия стан това става със същия пишман режисьор, почти същите слаби актьори и аналогична пошла продукция .
Мазохистично за феновете е поредното преназначение на верноподаника, на до болка познатата ни кукла на конци от "Мъпет шоу" , на човека, олицетворяващ тоталния провал на всички отговорни фактори в Левски - Георги Иванов-Гонзо!
Вчера отново станахме свидетели на срамните изпълнения от първия полусезон, на пълната загуба на игрова идентичност и на всеобхватното маргинализиране на един клуб, символизиращ и въплъщаващ в себе си една различна философия, философия, яркоконтрастраща на тези в останалите елементи в българския футбол.
Не мога да повярвам, че настоящата жалка формация е правоприемник на гиганти като Гиби и Кокала, като Руси Гочев и Мишо Вълчев, като Павката Панов и Стефан Аладжов!
Мислех си, че дъното бе достигнато през есента, но явно отново ще бъда опроверган.
Николай Костов въпреки странностите си бе започнал да налучква някакво стилче, но с идването на пакостника всичко се изпари яко дим.
Същата архаична схема и същото непотятно кюскане на топката в предни позиции от централните защитници.
А там? Там каквото стане. Свидетели сме били и на таково нещо, когато настоящият спортно-технически директор и треньор се събличаше по екип и напълно сам и изолиран, с зъби и нокти си проправяше път в гората от противникови футболисти.
Вчера на мача с Литекс били създадени множество положения и играта била на топ ниво.
Дрън-дрън - ярина! Славия и особено Берое създадоха в пъти повече, ама не бият камбаната. Нечувана гаргара е срамната позиция на Тонев и Гонзо за събитията на терена. Гавра с хилядите, пропътували разстоянието до Ловеч, гавра със сините сърца пред телевизионните екрани, нагъл и безсрамен опит да подменят реалността.
Естествено за провала виновник, така или иначе, ще се намери. Вчера ексгладиаторът пак я потърси някъде другаде- недопускането на публиката на Левски на стадиона в първите минути от двубоя.
Няма да се учудя, ако в близко бъдеще в жертвен агнец се превърне и ветеранът Христо Йовов. А вината му е, че бе поставен напред, за да вади кестените от огъня. И въпреки че излезе на стрелкова позиция на няколко пъти, или се забавяше при обработването на коженото кълбо, или безвъзвратно бе застиган от бързите младоци в дефанса на Литекс.
И к'во сега, да го разпънем на кръст ли? Заради чуждата некъдърност да оплюем Бижутера ли? Не на Костов, даже и на птичките на "Герена" им бе станало ясно, че капитанът отдавна е загубил скорост и позицията му е навсякъде другаде, но не и на върха на атаката.
Какво да кажем за халфовата линия? Дисбалансът грееше отвсякъде. Особено след контузията на Пинто и връщането на Старокин на левия фланг на отбраната.
Разпиляни, разхвърляни, Тасевски и Гаджев се лутаха като мухи без глави между двете наказателни полета. Влизането на Грийн допълнително забърка кашата, а липсата на синхрон доведе до лесни нахлувания на футболистите в оранжево, търсещи перманентно съприкосновението, фаула и печеленето на време.
Присъдата си за ядрото на защитата е ясна отдавна - няма как да стане точно с тези пичове. Това, че фланговете са що годе запечатани, не означава спокойствие и безоблачни двубои. Напротив - тънкият специалист винаги ще предусети слабостите в центъра и предмостието и с една солидна преса при изнасянето на топката ще си гарантира още в първите минути на мача поне няколко остри вклинявания в зоната или най-малкото подопечните му ще спечелят статично положение, което при настоящото състояние на нещата в защитния вал на "сините" е почти сигурен гол.
В крайна сметка съм убеден, че "Мементо"- то за Левски ще продължи и в предстоящите срещи. Провинциалните агитки трепетно очакват цирковата трупа на парцалената кукла, за да се посмеят и порадват на воля. А редовият привърженик на отбора - със свито сърце повторението на кошмара.
