Нурсултан (новото име на Астана – б.а.), Казахстан, 4:50 ч. сутринта в сряда. Мразовитият вятър сваля температурата до -22 градуса по Целзий, но подмладеният състав на Манчестър Юнайтед е посрещнат на летище „Нурсултан Назарбаев“ от около 60 екзалтирани фенове с шалове и банери.
Юнайтед пътува за първи път до Казахстан, за да изиграе рутинен мач от груповата фаза на Лига Европа срещу Астана – на 6000 километра от „Олд Трафорд“, в град, който е по-близо до Пекин, отколкото до Манчестър. От футболна гледна точка, Нурсултан е възможно най-далеч от дома за Юнайтед в рамките на УЕФА, но и символизира настоящата ситуация в клуба. На километри, откъдето трябва да бъде, въвлечен във второрареден европейски турнир, вместо при елитните клубове – в Шампионската лига, за спечелването на която навремето бе винаги сред сериозните претенденти.
Нурсултан може да се превърне в повратната точка за Юнайтед, от която да започнат завръщането си на върха. Един млад отбор, пълен с момчета от академията – шестима тийнейджъри направиха дебюта си за Юнайтед на „Астана Арена“ при загубата с 1:2 от шампиона на Казахстан. Резултатът не бе голяма изненада. Мениджърът Оле Гунар Солскяер бе оставил по-голямата част от титулярите си в Манчестър, тъй като Юнайтед вече си бе осигурил класирането, но се превърна в срамно напомняне за това в какъв клуб се е превърнал.
Откакто сър Алекс Фъргюсън се пенсионира през май 2013-а, когато Юнайтед спечели Висшата лига с 11 точки преднина, клубът отстъпва с огромни крачки от позицията си на сила, в която някога се намираше. Манчестър Сити се превърна в доминираща сила в Манчестър и Англия, печелейки три титли в последните шест години. В същото време, големият враг Ливърпул спечели шестия си трофей от Шампионската лига и се е запътил към първата си титла от 30 години.
Треньори идваха и си отиваха – Солскяер е четвъртият в ерата след Фъргюсън. Бяха пръснати изумителните почти милиард евро за нови играчи. Бяха направени грешки в ръководството, но сега се чуват окуражителни възгласи за „културна революция“ на „Олд Трафорд“.
Как един гигант като Манчестър Юнайтед се срина толкова бързо?
„Момчетата искаха звезда… вместо това, получихме Фелайни“
„Той е или клоун, или истински гений“, казал Дейвид Мойс на член на треньорския си щаб след ранна среща с Ед Уудуърд – новият вицепрезидент на Юнайтед, назначен през юли 2013-а.
Обявен за Избрания и подписал шестгодишен договор като наследник на Фъргюсън, Мойс бе убеждаван, че големи имена като Гарет Бейл, Сеск Фабрегас и Кристиано Роналдо могат да пристигнат на „Олд Трафорд“. Уудуърд дори го уверил, че клубът е в очакване да „даде зелена светлина“ за желания от Мойс трансфер. Но новият мениджър вече бе отказал организиран трансфер от Фъргюсън за играча на Барселона Тиаго Алкантара, тъй като не бил убеден от качествата му.
Мойс работеше със скромния бюджет на Евертън в продължение на 11 години и си спечели прякора Колебаещия се Дейв заради това, че преценявал всеки свой ход по сто пъти. Но сега имал всичките ресурси в ръцете си.
И пак нищо не се случи. Мойс искаше двойката на Евертън Лейтън Бейнс и Маруан Фелайни. Това, което наистина искаше, е да направи впечатление, но за да успее, трябваше да доведе големи имена, които да впечатлят феновете. В края на юли Уудуърд се върна по спешност от турнето на Юнайтед в Австралия, като от клуба съобщиха, че е имал „спешна работа по трансферите.“ Тогава Фелайни имаше откупна клауза от 23,5 милиона паунда, която щеше да се покачи в средата на август. Бейнс пък не беше готов да напусне Евертън.
Дните минаваха, но така и никой нов не пристигаше в клуба. Настъпи паника. И три минути преди края на трансферния прозорец на 31 август бяха платени 27,5 млн. паунда на Евертън за Фелайни – с четири милиона повече, отколкото бе откупната му клауза две седмици по-рано.
Това беше едно ужасяващо лято, а, на четири очи, Мойс и Уудуърд започнали да се обвиняват взаимно.
„Момчетата искаха известно име, което да вдигне съблекалнята, а вместо това, дойде Фелайни – споделя член от щаба на Мойс пред ESPN. – Фели беше страхотно момче и свърши добра работа, но всички се гледахме неразбиращо какво се случва. Дейвид не прецени добре състава. Нуждаеше се от двама нови централни защитници, защото Рио (Фърдинанд) и Вида (Неманя Видич) бяха с контузии. Но се страхуваше да прави големи промени още в самото начало. Не поемаше рискове и не искаше хора, които са склонни да ги поемат.“
Юнайтед записа най-лошия си старт на сезона в ерата на Висшата лига, който бе последван от паническа покупка. През януари пристигна Хуан Мата и бе доведен на стадиона с хеликоптер. Клубът отчаяно се опитваше да изгради на Уудуърд имидж на човек, който върши работата си, и така бяха дадени 37 млн. паунда за играча на Челси. Но футболистите не били впечатлени.
„Хуан е страхотен, но нямахме нужда от него – казва играч на Юнайтед пред ESPN. – Тогава имахме Шинджи Кагава. Той беше доста популярен и уважаван в съблекалнята. Но Мойс не знаеше как да го използва. Нямаше му доверие. Шинджи беше по-бърз и с по-директен стил на игра от Хуан, който, честно казано, забавяше темпото на отбора.“
С Фелайни и Мата се създаде една зависимост, от която Юнайтед не може да се отърси и до днес – клубът започна да пръска огромни суми за играчи, от които нямаше нужда.
„Нито едно ново попълнение не ни впечатли“
Юнайтед уволни Мойс през април 2014-а, но грешният подход на пазара продължи и при наследника му Луис ван Гаал. Този път Уудуърд вършеше работата си перфектно и купуваше всичко, което бе поискано от него. Счупи британския трансферен рекорд, привличайки Анхел ди Мария за 59,7 млн. паунда и осигури наема на Радамел Фалкао от Монако. Но отново играчите не са видели нищо специално в новите попълнения, които включваха още Дейли Блинд, Люк Шоу, Морган Шнайдерлен и Матео Дармиан, докато талантите от школата Джони Еванс и Дани Уелбек бяха продадени на безценица.
„Трябва да кажем, че Ед свърши всичко за Луис – разказва един от бившите треньори на Юнайтед пред ESPN. – Луис искаше Ди Мария, (Бастиан) Швайнщайгер и Мемфис Депай и той осъществи сделките.“ „Нито един от новите не впечатли играчите, които вече бяхме част от тима – добавя футболист на „червените дяволи“ пред ESPN. – Ди Мария беше единственият, за когото мислехме, че е достоен за Юнайтед. Той беше страхотен човек и изглеждаше, че се вписваше след два-три мача, но няколко скандала с Луис – винаги на испански и на висок тон, го накараха да напусне. Ди Мария не е такъв, какъвто го изкарваха. Той беше добре приет в съблекалнята и много класен футболист, но просто не се получи между него и Луис.
Фалкао също беше готин пич, тих, но още не се беше излекувал от контузията в коляното и така не му потръгна. Останалите нови просто не бяха достатъчно добри. Луис искаше да се отърве от наследството на Фъргюсън, но прекали и влоши качеството на състава.“
Инатът на Ван Гаал доведе и до скъпата грешка по привличането на Депай от ПСВ за 25 милиона паунда през 2015-а.
„Луис беше голям фен на Депай – разказва още бившият треньор. – Разбра, че от Ливърпул също са се срещали с него и са подготвили оферта. Затова Луис каза на Ед, че трябва да действаме бързо. ПСЖ също го искаше. Но АЛбърт Стуйвенберг – друг от треньорите, бе работил с Мемфис като малък в Холандия и познаваше характера му. Предупреди Луис, че това е лоша идея и че не е готов за Юнайтед.
Но Луис вече бе решил и Ед сключи сделката. Албърт беше прав. Мемфис не беше точният човек за Юнайтед.“
Депай отбеляза седем гола в 53 мача, преди да замине за Олимпик Лион, а една история описва най-добре защо холандецът се провали на „Олд Трафорд“. „Той направи грешка, която доведе до гол в нашата врата в мач срещу Стоук – разказва един от съотборниците му в Юнайтед. – Луис беше бесен и го наказа да играе в мач на резервите. Мемфис се появи за двубоя с „Ролс Ройс“. Някои от момчетата му казаха, че това не е особено умно. На следващия ден дойде на тренировка със същата кола.“
Ван Гаал се опита да доведе Садио Мане от Саутхемптън през август 2015-а, но сенегалецът отказа, защото, според някои източници, не е искал да играе под ръководството на холандеца. Вместо това, Юнайтед привлече Антони Марсиал от Монако, който все още е част от отбора.
Липсата на баланс в състава продължи и при Моуриньо
Ерата на Ван Гаал остави Юнайтед с небалансиран състав, което накара наследника му – Жозе Моуриньо, да похарчи доста, за да се опита да върне отбора в релси. Пол Погба, Златан Ибрахимович, Хенрик Мхитарян и Ерик Байи пристигнаха в първото лято на Моуриньо. Ромелу Лукаку, Виктор Линдельоф и Неманя Матич – година по-късно, преди покупката на Алексис Санчес от Арсенал през януари 2018-а.
Манчестър Сити бе фаворит за подписа на чилиеца, но Юнайтед му бе приготвил заплата от около 400 хиляди паунда на седмица само за да го превърне в един от най-разочароващите трансфери в историята на клуба. Бивши играчи на Юнайтед се допитали до познати в Арсенал, а отговорът оттам бил: „Не го пипайте, той няма характера да играе за Юнайтед.“
„Защо някой в клуба не накара някое от момчетата да попитат Дани Уелбек за него?“, казва друг източник на Юнайтед пред ESPN.
По това време, Моуриньо вече се оплакваше от трансферната политика на клуба. Уудуърд не искаше да чуе за позицията спортен директор, въпреки че Моуриньо я искаше силно. По време на американското турне през лятото на 2018-а стана ясно и че скаутите на Юнайтед са против желанието на Жозе да привлече Жером Боатенг от Байерн Мюнхен. Така беше началото на края на Моуриньо. В Юнайтед се притесняваха от историята с контузии на Боатенг. А и се съмняваха в намеренията на Байерн да го продаде, след като и Швайнщайгер, и Оуен Харгрийвс имаха проблеми с формата си, след като пристигнаха от „Алианц Арена“.
Моуриньо се оплакваше и че клубът действа бавно на пазара. С единственото изключение, когато Уудуърд изпревари Челси за подписа на Лукаку – ход, който показваше, че Юнайтед искаше да не повтаря грешките, допуснати при Мойс и Ван Гаал. Уудуърд бе пренаситил скаутската мрежа и повече от 60 скаути пращаха докладите си към Карингтън, но и това не бе достатъчно за Жозе.
През декември той бе уволнен, а Солскяер, първо, го замести временно, а, след това – през април, и за постоянно. Уудуърд обяви норвежеца като предвестник на „културната революция“ в клуба и връщането към корените с развитието на младите таланти. През септември разказа пред фенското списание „United We Stand” как клубът е избрал Аарън Уан-Бисака от Кристъл Палас измежду 804 десни бекове в системата със скаутските доклади.
И така, от привличането на Фелайни в последната минута през 2013-а до пълната система със скаутски доклади, от които бе избран Уан-Бисака, Юнайтед изглежда, че се връща на правилния път.
Приспиващ футбол
Може да виним футболистите и собствениците, но треньорите винаги плащат цената за провала на отбора. Пробемът на Юнайтед в ерата след Фъргюсън е, че наемаше грешния човек в грешното време във всеки момент. Времето ще покаже дали това правило ще важи и в случая за Солскяер.
„Беше хаос при Дейвид Мойс – разказва бивш футболист на Юнайтед пред ESPN. Друг си спомня, че тренировките в Австралия с били отвратителни по време на първите седмици на шотландеца в клуба.
„Каза ни, че ще подобри физическото ни състояние. Бяхме спечелили Висшата лига с преднина от 11 точки и група от футболисти, които искахме винаги да се усъвършенстваме, и затова го приехме добре – спомня си бившият играч. – Но тренировките… бяха скучни и доста лесни. При сър Алекс разгрявахме в квадрати с по едно докосване. Дейвид ни накара да играем с две, което развали формата ни.
Голям фактор защо Дейвид не успя в Юнайтед бе, че не успя да разбере какво бе наследил. Отборът вече не пресираше в края на ерата на сър Алекс. Започнахме да се защитаваме малко по-ниско заради възрастта и опита в тима, но Дейвид дойде и си помисли, че можем да играем футбол със светкавично темпо. Но не можехме и нито ние, нито той успя да се възстанови от това.“
Мойс се опита да спечели футболистите на своя страна, но с опитите си да ги направи по-големи професионалисти, като например да им забрани да ядат чипс във вечерите преди мачовете, разгневи доста от звездите, защото промяната нямаше никакво обосновние.
Тактически, играчите така и не успяха да се нагодят към Мойс. „Преди мачове той ни казваше: „Искам да направите 500 паса днес.“ – разказва бивш халф на Юнайтед пред ESPN. – Какво е това? 500 подавания? Никога не е имало подобни неща при сър Алекс. Преди четвъртфинала на Шампионската лига срещу Байерн Мюнхен на „Алианц Арена“ ни каза да се опитаме да печелим корнери, ритайки топката в пищялите на играчите на Байерн. Беше смехотворно.“
В автобиографията си „#2Sides” Рио Фърдинанд твърди, че Мойс не е успял да изгради връзка с играчите в Юнайтед. „Нововъведенията на Мойс водеха повече до негативни неща и объркване – пише Фърдинанд. – Най-голямото неразбирателство дойде от начина, по който искаше да движим топката напред. Някои играчи бяха карани да ритат топката възможно най-далече. Целият му подход бе чужд за нас.
Понякога основната ни тактика бяха дълги диагонални центрирания по въздух. Беше унизително. В един домакински мач срещу Фулъм направихме 81 центрирания! Помислих си: „Защо го правим? Анди Керъл не играе при нас!“ Горе-долу по онова време Юнайтед уволни Мойс, по-малко от 12 месеца от началото на шестгодишния му договор. „Черените дяволи“ се сринаха от шампион до отбор, който не успя да се класира за евротурнирите.
Мойс вече го нямаше, а през лятото на 2014-а на „Олд Трафорд“ пристигна Ван Гаал с аурата на треньор, печелил Шампионската лига и тренирал някои от най-големите отбори в света като Аякс, Барселона и Байерн Мюнхен. А и дни по-рано бе извел Холандия до полуфиналите на Световното първенство в Бразилия. „Почувствахме го като шеф още от първия ден. Самото му присъствие всяваше авторитет“, споделя играч на Юнайтед пред ESPN.
Всички в клуба също с впечатлени веднага. Ван Гаал връща духа в клуба. Характерът и харизмата му се комбинират добре с желанието на Уудуъд за усърдна работа. И въпреки че Ван Гаал върна Юнайтед в Шампионската лига още през първия си сезон, футболният му стил бе някак предвидим. Той изискваше от играчите си да се придържат към философията, основана на владеенето на топката. Във време, в което останалите европейски грандове развиваха играта си към по-бърз футбол, този на Ван Гаал ставаше по-бавен.
„Харесвах Луис – споделя играч, продаден от Ван Гаал пред ESPN. – Той беше брилянтен треньор. Най-добрият, при когото съм играл, от тактическа гледна точка. Но футболът му ни ограничаваше и не ни позволяваше да избухнем в последната третина от терена. Ако някой стреляше и пропуснеше, трябваше да дава обяснение след мача. Луис мразеше някой да бие още с първото си докосване. Даже ни нареждаше да играем с топката, преди да стреляме. Лудост.“
„Беше трудно да се работи при Луис – споделя друг футболист. – Стигна се до момент, в който Уейн (Рууни) и Майкъл (Карик) отидоха в офиса му, за да му кажат, че тактиката му трябва да се промени. И той го направи за кратко, но по времето, когато бе уволнен, играчите не можеха да го търпят повече. Футболистите чакаха паузата за националните отбори с нетърпение само за да си починат от него за няколко дни.“
Ван Гаал бе уволнен 48 часа, след като Юнайтед спечели ФА Къп през 2016-а – първият трофей в ерата след Фъргюсън, и на негово място бе нает Моуриньо, след като в клуба обмисляха кандидатурите на Маурисио Почетино и асистента на Ван Гаал и легенда на „червените дяволи“ – Райън Гигс.
Пеп Гуардиола бе поел Манчестър Сити, а Моуриньо беше отговорът на Юнайтед – голямо име, описвано като „машина за трофеи“ от един от опитните играчи на „Олд Трафорд“. Но Юнайтед вече се бе превърнал в сянка на онзи тим, който спечели титлата три години по-рано. Опитните футболисти бяха напуснали, а в тима останаха имена като Фил Джоунс, Крис Смолинг, Ашли Йънг и Антонио Валенсия, заедно със застаряващите Рууни и Карик. Добавете към това провалите на Депай, Швайнщайгер, Дармиан и Шнайдерлен и ще добиете представа защо Моуриньо описваше периода си в Юнайтед като най-голямото предизвикателство в кариерата си.
Да, Моуриньо донесе два трофея – от Лига Европа и от Купата на лигата, достигна финал за ФА Къп и класира отбора за Шампионската лига. Но похарчи почти половин милиард евро за двете си години и половина като мениджър и напусна клуба през декември 2018-а, оставяйки ги в не по-добро състояние от това, в което го завари.
Футболът на Юнайтед също не бе зрелище, приличайки доста на този по времето на Ван Гаал. Моуриньо реагираше лошо и на критиките от бивши футболисти като Гари Невил, Пол Соулс и Рой Кийн. Стана и доста непопулярен в съблекалнята по време на последните си месеци.
Според един източник, нещата са били толкова зле към края, че след пристигането си, Солскяер е бил описван като „антиотрова“.
„Проблемът на Ед е, че е много мил“
Покрай лентата за багаж на летището в Нурсулта, феновете посрещнаха с овации играчите на Манчестър Юнайтед, но освиркваха Ед Уудуърд. 48-годишният шеф се превърна в основна цел на критиките, след като наследи Дейвид Гил през 2013-а, и дори в далечен Казахстан отношението към него бе същото като в Англия. Уудуърд може и да се описва като „гръмоотвод“ заради обидите, на които постоянно е подложен, както на живо, така и в социалните мрежи. Може и да не го показва, но източници в клуба разказват, че напрежението му се отразява. „Той е нормален човек, който просто иска да бъде харесват“, казва един източник.
Уудуърд се опитал да се слее с фенове в пъб в Нурсултан, но един от привържениците пъхнал пръст в ухото му, след което случката бе пусната в социалните мрежи. Хора от Юнайтед казват, че Уудуърд не обича да се движи с охрана от клуба, но подобни инциденти доказват колко наивен е всъщност и как не разбира напълно ситуацията около клуба.
Феновете са гневни не само на Уудуърд, но и на семейство Глейзър, заради начина, по който управляват клуба. Американските собственици гледат на него като източник на приходи и не се интересуват много от постиженията на терена. Когато купиха Юнайтед, потопиха клуба в дългове от 350 милиона паунда. Впоследствие, американците превърнаха клуба в най-мощната марка в света на футбола, но за разлика от Роман Абрамович в Челси и шейх Мансур бин Зайед ал Нахиан в Сити, семейство Глейър не е инвестирало и стотинка от собствените си пари, въпреки че често прибират сериозни печалби. Откакто шейх Мансур купи Сити през септември 2008-а, инвестира повече от един милиард паунда в клуба. В същото време, около един милиард бяха източени от Юнайтед и попаднаха в джобовете на новите собственици.
Уудуърд е съветник на Глейзър по време на покупката на Юнайтед, когато още работи към JP Morgan. И до днес продължава да говори с Джоел Глейзър всеки ден, но разликите с предшественика му Дейвди Гил са огромни. „Играчите се обръщаха към Дейвид с „г-н Гил“ – споделя бивш играч на Юнайтед. – Но Ед Уудуърд никога няма да стигне това ниво на уважение. Той е приятен човек, но тези като Дейвид Гил имат различна аура, която липсва на Юнайтед в момента.“
Уудуърд успя да създаде силни връзки с част от колегите си: Феран Сирано в Ман Сити, Даниел Леви в Тотнъм и с други в Ювентус, Байерн Мюнхен и Реал Мадрид. Но според един източник на ESPN Уудуърд страда от комплекс за малоценност и често се главозамайва, когато е около влиятелни играчи и агенти.
„Проблемът на Ед е, че не знае какво не знае – казва друг източник на ESPN. – Той иска да си върши работата добре и да върне Юнайтед на върха във Висшата лига и в Европа, но си мисли, че има решение за всичко. Той няма, Юнайтед ги няма и трябва да наемат правилните хора на точните позиции. А и е много мил. Един проблем, който и той, и семейство Глейзър имат, е, че не са достатъчно твърди на моменти. Точно обратното е в Сити, Челси или с Леви в Спърс.“
Една област, в която Юнайтед изостава, е спортният директор – човек, който да изготви дългосрочна политика за това как да изглежда отборът на терена и какви футболисти и треньори да бъдат привличани. Когато Моуриньо беше уволнен, уж, се търсеше спешно човек за тази роля. Година по-късно, изглежда, че това вече не е сред приоритетите на Юнайтед.
„Оле трябва да е егоист“
„Браво на Оле за промените, които прави – споделя бивш съотборник на Солскяер пред ESPN. – Но не знам дали гласът му ще бъде чут по високите етажи на клуба и дали ще успее да направи това, което наистина иска.“
Назначението на Солскяер като временен мениджър изглеждаше като брилянтен ход. Норвежецът наниза осем поредни победи и постигна зашеметяващ обрат срещу ПСЖ в Шампионската лига, което му донесе тригодишен договор през април. Уудуърд определи Солскяер за човека, който ще поведе „културната революция“ с атрактивния си футбол и развитието на родните таланти. А зад кулисите, екипът от скаути работи неуморно, за да намира играчи като Уан-Бисака. Солскяер реши и да се раздели с играчи, които получаваха сериозни пари, но не се представяха според неговите очаквания като Лукаку, Санчес и Дармиан.
Когато Юнайтед излезе срещу Астана, средната възраст на полевите играчи бе 20,1 години. Имайки се предвид, че през лятото присигнаха само трима нови играчи, за да даде широчина на състава си, Солскяер трябв да използва младоци от академията. Затова и Юнайтед се намира на смехотворно място в средата на таблицата през този сезон. Но въпреки това, от клуба продължават да твърдят, че няма пари за трансфери през зимата.
Бившият капитан на Юнайтед Гари Неви насърчи Солскяер да настоява за средства з нови играчи: „Оле няма да е там, за да види плодовете на труда си с младите, ако не доведе опитни около тях. Тийнейджърите няма как да се развият без опит до тях. Оле трябва да си иска. Трябва да бъде егоист и да бъде безмилостен в преговорите преди януари.“
Парите са налични, но отсъствието от Шампионската лига ще е големият проблем при привличането на най-добрите футболисти. Както и завършването извън Топ 4 на Висшата лига, което означава, че за поредна година Юнайтед ще мине без участие в най-престижния европейски клубен турнир.
Според източници на ESPN, шефовете в Юнайтед са готови да преминат през период на болка, за да могат да се върнат на победния път. Съществува и мнение, че търпението ще донесе успехи накрая. Сити и Ливърпул са големите отбори в момента, но никой на „Олд Трафорд“ не очаква Гуардиола да остане в Сити за дълго, като се вярва, по-скоро се надяват, същото да важи и за Юрген Клоп и Ливърпул. Но да стоиш в очакване на провал на съперниците си не е рецепта за успех. Шест проспани години, шест години на грешки нанесоха почти непоправими вреди на Манчестър Юнайтед.
Но дори и след най-мрачния зимен сън винаги идва пролет. Ще видим кога ще настъпи тя за Юнайтед.
